Мацки, интересна тема се е заформила тук
Реших и аз да се включа, понеже прочетох в началото че има и от вас със обърната матка, и аз съм така. Понякога си мисля че това може би е причината да не става толкова време... Като се замисля ние с моя мъж, си практикуваме най-често т.н. кучешка поза, и повечето пъти когато имам време оставам малко да се стичат юнаците където трябва. Само че до сега не съм имала успех. От вас разбирам че тази поза е по-подходяща за обърната матка... Случайно някоя от вас да може да ми покаже (с картинки) какво аджеба е нормална матка и обърната матка??? Предварително ви благодаря
Матката - uterus - е орган, който се разполага в малкия таз на жената, между пикочния мехур и правото черво. Той приема оплодената яйцеклетка, осигурява необходимите условия за нейното развитие до зрял, жизнеспособен плод и има основно значение в осъществяване на раждането. Формата, големината и строежът на матката показват зависимост от възрастта, броя на ражданията и физиологичното състояние на организма (бременност и етапи от менструалния цикъл).
Матката се състои от дъно – горна разширена част (fundus uteri), корпус тяло (corpus uteri), шийка (collum uteri или cervix uteri), къса и стеснена част (isthmus uteri), като общата й дължина е 7-8 см. Матката притежава собствена кухина с форма на триъгълник, обърнат с върха надолу. В двата горни странични ъгъла се отварят маточните тръби. Надолу маточната кухина преминава в канала на шийката на матката. Тялото на матката (corpus uteri) представлява около две трети от цялата дължина на органа. Частта, която изпъква между местата на навлизането на яйцепроводните тръби, се означава като дъно на матката (fundus uteri). Областта, която включва местата на навлизането на яйцепроводите и местозалавянията на маточно-слабинната връв (lig. rotundum uteri) и на матончо-яйчникова връв (lig. ovarii proprium), се нарича рог на матката.
Матката е подвижен орган, но с ясно изразена наклонност да запазва типичното си положение, което е резултат от действието на поддържащия (тазовото дъно) и удържащия (връзки на матката) матката апарат. Поддържането на матката в определено положение се осъществява от добре развити връзки: коремница, широка маточна връзка, обла маточна връзка и кръстцово-маточна връзка.
От вън навътре матката е изградена от следните слоеве:
- серозна обвивка (perimetrium) представляваща покриващият матката перитонеум
- мускулатура (myometrium), който е най-масивния слой и е съставен от гладка мускулатура с решетъчна структура, поради кръстосването на две спираловидни системи от мускулни влакна. Тези спираловидни системи могат да се сгъват и разгъват.
- лигавица (endometrium), която тапицира мускулния слой откъм маточната кухина. Тя е гладка, червена, с влажна повърхност, прирастната към подлецащата мускулатура, но строго ограничена от нея. Изградена е от цилиндрично-призматични епители, снабдени с движещи се в дистална посока ресни, от съединителнотъканна строма и от тръбести жлези, формирани от вдълбочаващи се в стромата повърхностни епители.
През време на полово активния период от живота на жената маточната лигавица търпи циклични промени. Всеки цикъл е свързан с узряването на Граафов фоликул и развитието на жълтото тяло. Тези изменения се изразяват в хипертрофия (разрастване) на маточната лигавица, за да може тя да приеме оплодената яйцеклетка. Ако освободената при овулацията яйцеклетка не се оплоди, хипертрофиралият слой на лигавицата се отслоява и изхвърля навън заедно с известно количество кръв. Този процес се нарича месечно течение – менструация.
Матката през време на бременността търпи големи промени. След имплантирането на оплодената яйцеклетка маточната лигавица продължава да задебелява още известно време. Мускулатурата на матката силно хипертрофира (нараства) едновременно с нарастването на плода.
Маточната тръба - tuba uterina, falloppii, salpinx, oviductus - е чифтен орган и у полово зрелите жени и у полово зрелите жени има нееднаква дължина - средно около 12 см. Тя изхожда от рога на матката отляво и отдясно, над мястото на прикрепянето на chorda uteroinguinalis (lig. rotundum) и chorda uteroovarica (lig. ovarii proprium), след което се насочва латерално. Лежи в горния край на plica lata (lig. latum). Разположената под тръбата горна част от широката връзка се нарича mesosalpinx.
Различават се три части :
- pars intestinalis (uterina) tubae - протича в стената на маточното тяло и се отваря в маточната кухина с фуниевидно отвърстие
- pars isthmica - съседната с рога на матката част, има дължина около 3-6 см, навън се разширява и минава без строга граница
- pars ampullaris (ampulla tubae) - има дължина 6-8 см, завършва с широк фуниевиден участък (infundibulum tubae), чийто ръб е нарязан от многобройни тесни назъбени ресни - fimbrae tubae, които са разположени като чашка върху яйчника, а в дълбочината между тях се открива абдоминалният отвор на тръбата.
Стената на тръбата има три слоя :
- Мукозата образува в интерстициалната част ниски, а към истмуса и ампулата все по-високи и по-многобройни гънки (plicae tubae). Последните преминават незабелязано във фимбриите. - Епителът е еднослоен, цилиндричен и е снабден с ресни, които се движат в посока към матката. Това движение на ресните благоприятства придвижването на яйцеклетката към матката.
- Мускулатурата се състои от гладки мускулни влакна, разположени в три слоя; в най-вътрешния слой до лигавицата мускулните влакна са разположени надлъжно; в средния слой те са разположени циркулярно, а в най-външния - пак надлъжно.
- Серозата обвива тръбата отвън и представлява горния край на широката връзка.
У възрастните жени с нормално развити полови органи тръбите са по-прави, докато у девойките те са извити зигзагообразно.
Маточната шийка - collum или cervix uteri - е дълга 1,5 до 2,5 см. Частта, която стърчи във влагалището се нарича portio vaginalis colli uteri. У нераждали жени тя има конична, а у раждали цилиндрична форма. По средата се намира въшният отвор на цервикалния канал. Тъй като предната влагалищна
Схематично изобразяване на вътрешната част на женската репродуктивна системастена се прикрепя към шийката по-ниско, отколкото задната, стърчащата шийка отпред е два пъти по-къса, отколкото отзад. Вдаващата се във влагалището част на шийката е покрита със също такъв епител, с какъвто е покрито влагалището. Границата е външният отвор на цервикалния канал.
Стената на шийката съдържа повече съединителна тъкан, отколкото тялото на матката. Съединителната тъкан почти превъзхожда мускулатурата. Тези разлики показват ясно и различните функции на тялото и шийката на матката.
Мукозата на цервикалния канал е богата на силно разклонени тръбести жлези, които отделят изобилна слуз с алкална реакция. Тази слуз образува стъкловидната и жилава запушалка на цервикалния канал.