Симони, абе ти що си премълчаваш? Казваш тихо и мирно - Аз тогава бях отпуска, и толкова. Не позволявай на някой /бил той и шефа/ да ти се качва на главата. Моя много бързо пали, и почва всички наред да ги упреква за щяло и нещяло. 2 години му мълчах, и гълтах всичко, но в един момент стреса и натрупаното избиха, и взех да му отговарям подобаващо, в смисъл че когато знам че аз съм права или не съм виновна, отговарям ясно и точно. Той в началото много се пенеше - обаче после спря да вика толкова. Ми така де, то не може само да те товарят с работа и постоянно да ти поставят нови срокове, а когато някой някъде го досърбяло... ти си виновен. Щом имаме отговорности имаме и права! Няма да се даваш на тия смотаняци!
Бисерче, ще съм с теб утре сутрин и с всички девойки! Благодаря ти че го правиш за нас!