За пореден път минава колега да почерпи за новороденото си бебе и да разкаже какво невероятно нещо е да ти се роди дете,как едва не припаднал чувайки първия плач на дъщеричката си..всички се радваме и никой не подозира колко дълбоко и силно ме боли от тези разкази.
И се чудя колко още мога да понеса-неуспешни процедури,месеци в очакване тялото и психиката ми да се възстановят за следващите опити,колко още преди напълно нещо да се пречупи в мен.
Мъжът ми каза че не издържал повече и искал всичко това да свърши,не му се давали повече пари за лекари.
Виждам как всички около мен,които знаят за проблема ни почват да ме гледат много странно като заговоря за бебета или забременяване-все едно тая лудата пак почна.
И се чудя в какво се превръщам-една вманиачена жена,изпълнена със завист,болка и отчаяние,живееща с една единствена мисъл и надежда ...

И се чудя в какво се превръщам-една вманиачена жена,изпълнена със завист,болка и отчаяние,живееща с една единствена мисъл и надежда ...

Ако ти кажа, че всички тук рано или по-късно минаваме през този етап, едва ли ще те успокоя. Но е истина и знам за какво говориш . При мен се случи така: след като се видях в тази светлина, която и ти описваш, не се харесах , казах си стига вече, замислих се за Другите неща от живота, без обаче да спирам да вярвам, желая и копнея за деца и когато се почувствах по-щастлива от преди се впуснах в следващият опит без страх и мисъл "Ами ако не стане пак" и тогава се случи Чудото 
Дано ти дам поне капчица Надежда повече...

Пожелавам ти го от все сърце, да стане, да забременееш и да бъдеш Майка!

За пореден път минава колега да почерпи за новороденото си бебе и да разкаже какво невероятно нещо е да ти се роди дете,как едва не припаднал чувайки първия плач на дъщеричката си..всички се радваме и никой не подозира колко дълбоко и силно ме боли от тези разкази....
....
И се чудя в какво се превръщам-една вманиачена жена,изпълнена със завист,болка и отчаяние,живееща с една единствена мисъл и надежда ...

Нямам думи4ки с които да те успокоя, но варвам 4е силата, желанивето с ковето вси4ки тук са постигнали своята ме4та 6те ти дадат кураж и надежда да се бори6 с висотко вдигната глава и да се радва6 на това което има6.
ти 6те бъде6 майка и това е сигурно, успех мила

gubkata11,напълно те разбирам,защото се чуствам по абсолютно същият начин..в неделя е родила една от най-близките ми приятелки,а аз дори  не съм я чула,защото незнаех дали ще сдържа сълзите си и неисках да и помрачавам щастието,мъжът ми им се обади да им честити.. !
съчуствам ти страшно много,мисля какви окуражителни думи да ти кажа..какво бих искала аз да чуя..и изведнъж ми проблесна-няма начин болката да спре!дори да я игнорираме,тя пак е там..мога само да ти пожелая колкото и да ти е трудно,да събереш сили и да продължиш напред!в едно съм сигурна-борбата си заслужава,когато гушнем своите деца ,ще знаем че тревогите са останали назад..
пожелавам ти да е съвсем скоро и следващата тема,която пуснеш да е защото искаш да споделиш успеха си от сбъдване на мечтата ти
 

Благодаря ви  ,имам силна вяра и знам че ще успея да постигна мечтата си,но понякога се чувствам толкова сама и изоставена в борбата си.
Родителите ни са възрастни и им е все едно дали ще имаме дете или не,а мъжът ми не може да има деца и за него е безразлично.
И уж съм здрава,а от години ходя по лекари и нищо не става,цялата тази ситуация ми идва в малко повече понякога.

Всичко по-горе написано все едно съм го писала аз!
Понякога гледам с обожание майчетата с бебчета в количките, понякога им завиждам, друг път си казвам, че такъв е живота и не трябва да губя вяра и кураж и по един или друг начин трябва да продължа напред.
Само, че все по-често започвам да се отчайвам, защото виждам по колко труден път сме поели.
Единственото, за което се моля е ако забременея, да не загубя бебенцето отново или да не се роди с някакви тежки увреждания. Вярвайте ми, преживяла съм го, много е тежко когато знаеш, че нещата с бременността ти не вървят и бебето в теб страда много. Лекарите казваха, че докато е живо са длъжни да правят възможното за него, но не даваха никакви гаранции, че ще оцелее. Не оцеля..........
Прегръщам ви всички и ви желая късмет!
Дано и на нашата уличка да изгрее слънцето един ден! 

Това което си преживяла е просто ужасно,дано следващият път да е много хубава и успешна бременност!
Знам че всеки в живота си има изпитания с които да се справи и болка която да преживее и че има много по-лоши неща от моите проблеми.
Знам и че целта ми си струва всичко което ще ми се случи по пътя към нея.
И е хубаво че в моментите когато всичко е ми се вижда прекалено болезнено и мъчително ви има вас,знам че само вие може да ме разберете и успокоите!
И много се надявам че всичко което преживяваме има някаква цел-да ни направи по-добри и толерантни и най-прекрасните майки!

И при мен така се получава.Често мои познати и приятелки ме канят за радосната новина да почерпят,а чесно да си кажа дори в последно време взех да ги отбягвам и да си намирам пречина да не се срещам с тях,защото вече много ми дойде и ме издьржам.
Дано и нашата мечта се збьдне скоро!!!

 Аз съм мъж и макар рядко да се срещат такива като мен в този форум искам да споделя с вас как се чувствам.Женени сме вече 9години, ходили сме 2 пъти на инвитро при доктор Стаменов и още чакаме чудото да се случи.Някак си свикнахме да живеем с този товар и тази надежда до днес.
 ТАЗИ СУТРИН МИ СЕ ОБАДИХА С РАДОСТНАТА НОВИНА, ЧЕ СЪМ СТАНАЛ ВУЙЧО!!!
 Що за идиот съм, въпреки че съм адски щастлив за това което се е случва на сестра ми, съм и страшно ядосан /не знам на кого/за това което не се е случило на нас.Всички наоколо са щастливи, а в мен се борят противоречиви чувства.Надявам се да не съм егоист.Въпреки всички глупости който написах искрено им желая много здраве и щастие.

P_B, добре дошъл в тези форуми и ти пожелавам скоро да се преместите в подфорума за отглеждане на дългоочакваните новородени!

не си егоист и раздвоението ти е напълно нормално. това, че радостната новина предизвиква и тъга в теб не значи, че не си добър брат и вуйчо. почти всички тук минават в един определен етап от борбата си за дете през такива емоционални кризи. и именно, защото сме свестни хора, се притесняваме от тях. добрата новина е, че те са нормални и се преодоляват.

здравейте.понякога емоциите ни завладяват и и вместо да сме щастливи ние сме тъжни и унили,знаем че никой няма вина за това че на нас все не ни се случва това щастие и търпението в един момент се превръща в тъга и яд,но искам да ви кажа да не спирате да се надявате и да знаете че и на вас ще ви дойде времето.бъдете силни,въпреки че много боли.целувки

Р_В не си егоист.Моя мъж просто забрани на някои(не много тактични)приятели,да си довеждат при мен бременните си жени.Много обичаме деца много се радваме за тях,но нямах сили да слушам как бебето ритна,мръдна,някои просто прекаляваха(а всички знаят за наш проблем)Моя мъж егоист ли?

До болка познати чуства изпитвани цели девет години.Все ми се струваше ,че всички искат да ме наранят със своите изказвания и действия.Сега когато  вече очаквам раждането на бебето си ,вече съм  в деветия месец искам да ви дам кураж,никога не спирайте да вярвате ,споделай те  във форума тук ще бъдете разбрани,на мен  ми помогна страшно много този форум затова благодаря на всички.Нека бог да помага на всички ни.

Това за което пишете до болка ми е познато .Нормално е да има известна доза егоизъм (ако го няма значе , че неискаме бебе)но той е от благородните защото заедно с това ние и много се радваме на тези бебета и си казваме за нашите приятели
" слава богу ,че няма да вървят по нашия път"
Аз също се оттеглих от на-добрата ми прятелка защото не ми се слуша ежедневно почасово какво прави Мони.Нямаме обща тема.
Но аз вярвам , че ние всички тук скоро ще обсъждаме как се сменят памперси , и до кога ще са коликите.От сърце го пожелавам на всички.

Здравейте момичета. Чета и си плача - знам какво чувства всяка една, защото и аз съм в същият кошмар. Или поне бях. От няколко месеца мисля по малко по-различен начин. Ще ви го споделя с риск, някои от вас да ме упрекнат. Убедих се, че по-силни и борбени жени от нас са единствено самотните майки. Една причтелка скоро се разведе и остана с бебок на 2 години и 8 месеца. Представете си колко ми е криво и колко ме боли, когато я видя всеки път да плаче, защото няма пари да купи памперси или лекарства на малкия. Това е някакъв ад. Детето ходи със стари дрешки, тя милата по 2-3 дни не яде за да може да има за него.Да ви кажа честно, когато се видя с нея, може и да е грешно, но си мисля, че понякога е по-добре да нямаш дете отколкото да страда така. Аз съм от ссемейство с един родител, и чак сега си давам сметка какво е преживяла майка ми за да ни отгледа с брат ми досега. За 26 години съм получила от баща ми точно 136лв, като мога да цитирам и точните дати когато ми ги е давал. Може би не мисля правилно, но наистина май е много по-лошо да неможеш да предложиш нищо на детето си и да го гледаш как гладува и страда, отколкото нашата мъка. Защо мисля така? Ами защото ние си имаме надеждата и шансовете. Ако недай си Боже не стане дори с АРТ ще си осиновим - може би нашето дете просто чака да го намерим и да си го вземем, докато момичетата които остават сами с децата си и се чудят как да се издържат нямат избор. Те просто преглъщат сълзите и мъката, лягат си гладни и се молят на следващият ден да ги вземат някъде на работа и шефа да е що - годе разбран, защото все пак са сами с малко дете. Надявам се да не сте ме разбрали погрешно. За себе си и за всички вас пожелавам единствено здраве, любов и уважение от човека до нас. детето рано или късно ще дойде. По един или друг начин. Въпроса е да сме заедно и да предложим добър живот на това дете. Прегръщам ви мноооого силно. Казвах го в една друга тема, ще го кажа и тук - Внимавайте какво си пожелавате, защото мечтите се сбъдват. Зная, че е много гадно. Аз също бях стигнала ръба на пропастта, но все пак успях да се измъкна. Сега започвам и аз своето инвитро, с малка искрица надежда, с много оптимизъм и със съзнанието, че когато и да ме сполети това щастие, ще искам само едно нещо - да дам на дететето си топъл и уютен дом.

Момичета, всички вие ще успеете, повярвайте ми. И аз се чувствах така, и аз не спирах да плача, не можех да спя нощем, не поглеждах деца. Така че имайте вяра, моля ви. 

Аз ти вярвам Декки:))))

Хей момичета ГОРЕ ГЛАВАТА! Всяка една от нас има своята история. И аз съм минах по тежкия път на първичен стерилитет в продължение на 6.5 години. За тези години преживях 2 операции, един куп инсеминации, на които изгубих броя, 3 неуспешни опита инвитро, както и всички етапи на психическото натоварване. Сега очакчвам близнаци - пожелавам го от сърце на всяка една от вас. Но искам да ви кажа не се отказвайте, колкото и да ви е трудно. След всеки неуспешен опит търсете евентуалната причина за неуспеха и така лека по лека пътеката се утъпква и в крайна сметка чудото се случва. За всеки неуспех си има причина. И помнете бог ви обича и е с вас. В библията пише че бог ни изпраща толкова изпитания колкото можем да понесем и когато смятате, че вече всичко е свършено Той ще ви докосне.  Доверете му се.

Aз мисля,че всеки,който иска и се бори да има дете,реагира така при такива ситуации и това е напълно нормално.Случвало ми се е много пъти-почти всичките ми приятелки и колежки забременяха от първия път.Децата им вече са на по 1-2 години,а аз още чакам да стане чудото.Зълва ми роди,точно когато аз бях в болница за лапароскопия.Никога не съм им завиждала,нито съм имала лоши чувства,често се виждам с тях и с децата им.Обичам ги всичките и им се радвам,но винаги ме боли,че не мога да имам и аз тази радост.Не мога да се крия от хората с деца,защото цялото ми обкръжение е такова и това няма да намали болката ми.

Май дойде време и аз да се запиша в тази тема....Досега все преглъщах и си казвах, че не мога да се отчайвам, но май днес съм по-отчаяна от когато и да било.Ако някой е прочел дневника ми ще знае какво пише в последните ми два поста в него. Не стига това което преживявам ами днеска ми се обади баща ми по телефона (значи ние в една голяма къща живеем аз, мъжа ми, майка ми,баща ми, брат ми и снаха ми)и ме попита аз намало ли съм да порасна. Искала съм да ставам майка пък знам ли какво значи това. да не съм си мислела, че като родя и ще захвърля детето да го гледа друг. И това поради факта, че не съм казала суттринта на мъжа ми да изчисти и зареди парното,ами майка ми трябвало сега да го прави.Иска ми се да отида някъде и да вия като куче от болка.Няма как да избягам и да не казвам на никого при положение, че сме всички заедно.Досега все преглъщах, защото човекът е болен от какво ли не вече и си казвах, че на болен не трябва да му се обръща толкова внимание и ако той каже А аз и брат ми изреждахме азбуката, мъжа ми напусна работа и си направи собствена фирма за да има по-свободно време за да му угажда, но се наложи отново да почне работа на друго място паралелно с тази от неговата фирма заради финансите по процедурите и не може вече да му уйдисва на акъла.
Направо ми иде да легна и да умра някъде. Как не го беше срам да ми наговори тези неща, като знае че само при споменаването на думата дете и аз започвам да рева.