....ето ме и мен.
От сърце се радвам за успелите и от сърце съпреживявам с борещите се.
Едва в началото на пътя съм, но се е посъбрал материал, че да напиша тук някой ред.
Началото на Август 2006-та - много се обичаме, сватбата е планирана за 7-ми Октомври 2006-та, безкрайно сме щастливи, искаме бебе, веднага, сигурни сме в успеха на първия опит (че и шегички - ауу, на сватбата ще пия само плодово сокче).
...а дойде ми, хъм нещо не сме уцелили момента, ама сегааа, при втория опит няма как да го изпуснем...
и така около седем месеца ... на сватбата си пих джин с много тоник и лимон
Вече се появяват първите притеснения, питам моя доки и в отговор - ооо, само осем месеца опити, рано е да се притеснявате, следи овуто и идвай на фоликулометрия и усърдни самостоятелни опити още 3-4 месеца. Сигурно е прав.... щом УЗИ-то казва кога точно е овулацията, естествено, че ще я уцелим!
След 5 месеца - резултат никакъв. Вече доки гледа по-сериозно - марш за спермограма - ШОК - доста под нормите, но за инсеминация идеална. Аз - овулация по учебник, щитовидна жлеза отличник, рН на влагалището заковало нормата, няма кисти, малко по-тънка лигавица, но чинно си пия дуфастона, забележката към мен е, че съм много нервна. Действаме с инсеминации - каза доки.
Равносметката за две години - 4 инсеминации - уж моментът все е идеален, спермограмата от месец на месец видимо се подобрява (стриктно се примат ежедневно шепа хапченца) - резултат - НЯМА.
Следващи стъпки: още 2-3 инсеминации, "явно при вас е необходима повече упоритост", каза доки. Ако не стане грабваме тежката артилерия - лапароскопия и ако всичко пак е ОК и резултат няма, ин витро.
Явно при нас всичко едва сега започва, имам сили, не ме е страх, вярвам, ПРОДЪЛЖАВАМЕ...
Благодаря за търпението, момичета, извинете за словоизлиянието ми, но се почувствах по-добре като споделих.