Писна ми от тъпите подмятания на роднини и приятели. Кво сме чакали, кога ще раждам? УЖАС. Глупавата рода на мъжа-прости селяндури ме тормозят нон стоп. С повод без повод- пожелаваме ти най-накрая да имаш бебе. Мъа ми и той- "ДАНО МАРТ МЕСЕЦ МИ ДОНЕСЕ НАЙ-ГОЛЕМИЯ ПОДАРЪК-ДА СИ ИМАМЕ БЕБЕ". Е , никой не ме пита -"АБЕ,МОМИЧЕ, КАК СЕ ЧУВСТВАШ? НЕ ТЕ ЛИ ДРАЗНИМ С ТИЯ ПИТАНИЯ ЗА ДЕТЕ?" Зълва ми и тя-"Айде раждай, че ми се гледа дете". АМИ ДА СИ РОДИ КАТО Й СЕ ГЛЕДА. 
КАТО ПРИЯТЕЛИТЕ НА МЪЖА МИ- "АЙДЕ БЕ, КАКВО ЧАКАТЕ-ЩЕ ВИ МИНЕ ВРЕМЕТО"
ДА НЕ СЪМ СТОКА СЪС СРОК НА ГОДНОСТ.

Нищо ново под слънцето за съжаление
Има тактични, но има и нетактични хора, за съжаление. Точно преди дни и аз се оплаквах, как една кокошка ми обясняваше колко било хубаво да имаш момиченце, как било хубаво когато те прегръща, как сладко и викала мамо и седи и ми се хили насреща и разбира се накрая разговора завършва с пожелание и аз скоро да имам свое. Добре де, веднъж да ми се каже – бива, ама от там нататък всяка дума на тази тема е рана в сърцето ми И това точно преди 8-ми март, точно преди поредното месечно разочарование
Не знам има ли смисъл на такива хора да им обясняваме и разясняваме как се чувстваме - май няма.
А в работата, къде на майтап, къде насериозно казаха, че за тази година имало достатъчно бременни, нищо че бил вече моя ред – аз какво позволение ли трябва да имам за да забременея. 
Такива сцени има всяка от нас, искренно се надявам обаче да стават все по-малко и по-малко.

Ох, че познати истории
Ти не се ядосвай сега за хорската нетактичност.
Не можем да им затворим устите...пък и простотията не ходи по гората.
Общо взето животът е такова нещо..
Докато сте гаджета..."Хайде вие за кога чакате...женете се"..,
След това идва репликата.."Ама, за дете не мислите ли вече...те годините минават"
Когато пораснат децата..."Не са ли ви направили баба и дядо още"...и.т.н.
Хората все нещо питат ,все искат да знаят...този свят не е от вчера.
Направи нещо хубаво за себе си , усмихни се и главата горе !

Като имам предвид как всеки месец изживявам драмата да ми дойде МЦ, представям си какво ще е ако има и някой да ми говори така!
Поне в това отношение не мога да се оплача от досадни роднини, приятели и колеги.
Споделям с майка ми и свекърва ми това, което смятам че е нужно и достатъчно да знаят по въпроса с нашата работа по правенето на бебе(повече от това, което аз кажа-не питат).Споделям го и с няколко приятелки, така пък ми поолеква(две са минали по моя път, дават ми съвети).
За почти 2 години (благодарна съм) никой не ми е поставял въпроса "КОГА?" директно (сама с "трагедията" по това, че не става съм си достатъчна).

Новилка, и моята зълва така пита6е и взе 4е роди, Сега си имам племенник. С нея споделих само веднъж 4е теста е отрицателен, не мога да ти опи6а как се 4увствах когато разбрах 4е е разказала за въпросните ни проблеми с батко й на мъжа си, та и на майка му на мъжа й и сега ме гледат като прокажена и едва ли не не смеят да кажат ни6то да не сбъркат и да ме обидят. Това е, Юли4ка е права - хорската простотия я няма в гората. Аз съм лесни4ей по професия и вярвай ми няма я там.
Поеми дъх и се усмихни, ти 6те бъде6 майка. А коментарите ги отмини, може и да им затвори6 устите, например на зълва ти.

... хорската простотия я няма в гората. Аз съм лесни4ей по професия и вярвай ми няма я там.

 

Съвети и напътствия - това е отговорът.

Всички сме имали по някой такъв познат или роднина. Аз се оттървавах като има казвах:"Малка съм още, по-възрастните родители имат по-умни деца и аз чакам да порасна  " или "Близнаци се правят по-дълго време" и млъкват. не смееха повече да питат. Така че измисли си някакъв отговор и не им обръщай много внимание.

Не знам що за хора са се навъдили.Не знам как можеш да си толкова прост,нетактичен и ...жесток.Може би много от хората коментират от нетактичност,но понякога я има и жестокостта.Свекърва ми такива ми ги е наговаряла,като че жар е посипвала върху раната ми...Но тя няма да се промени,трябва аз да се променя.В една от старите теми прочетох това:"А относно лошите думи....да , те болят само ако допуснем да се промъкнат в душата и докоснат сърцето ни...недопускай това да стане."На мен тези думи ми помогнаха много.

докато не кажете на хората какво чакате няма да спрат да ви питат. за добро или лошо тва е положението.
някои го правят от съвсем искрени добри чувства, някои не предполагат че би могло да има проблем и ги гони нездраво любопитство, някои го правят с искрена злоба и желание да наранят, а някои просто искат да помогнат. много рядко обаче някой се усеща и спира да пита без да е получил отговор, така че за мен това е единственото решение - отговорете им за да спрат да питат

Аз се научих да се спасявам от подобни въпроси с директен отговор: "Не чакаме, ама не става." Тогава хората гледат като попарени, млъкват и после никога вече не питат отново.

И аз отдавна съм се научила да отговарям така и да ви кажа никой с нездраво любопитство не може да ме нарани,напротив става ми добре като им видя изтръпналите физийономии от неочаквания за тях отговор!

Аз се научих да се спасявам от подобни въпроси с директен отговор: "Не чакаме, ама не става." Тогава хората гледат като попарени, млъкват и после никога вече не питат отново.

дааа,ама зависи от хората..има такива дето пак продължават да питат,че повече и от преди-ми защо не става..от колко време пробвате.. ходили ли сте на лекар..!  и се започват съветите-чух за един страхотен лекар..
има хора дето и да им кажеш "спри да ме питаш,няма да ти отговоря не е твоя работа.." пак ще намерят какво да ти кажат,ще се направят на обидени "горките",че си ги отрязал...и пак ще питат,даже ще почнат и да си измислят, да разказват това,онова..защото като не им казваш любопитството им придобива неочаквани размери,та и въображението им се вклюва за капак!!!

За съжаление няма рецепта за избягването на такива хора.
Аз лично директно казвам "еми не става и затова ин-витро".Едните замълчават с отворена уста, които са по-интелигентни де, а тези които не са и започват с въпросите ги отрязвам с фразата "има интернет чети и ще разбереш повече".Да имала съм случаи на простаци, които като чуят ин-витро и започват "ми те се раждат с увреждания" и редица такива простотии. На такива обикновено отговарям "то и аз и ти сме с увреждания ама на на този свят сме, пък ти и деца си родила". Е след тази фраза повече директни въпроси към мен няма.

Да се опла4а и аз сега. преди малко ми бяха на гости, зълва ми и зет ми. говорихме си 4е сега като направим ремонта 6те има детски къ за племенника, за6тото много му се радваме, а зет ми "ти за кое бебе говори6, за ва6ето?айде направихте ли го" и се смее хитри4ко8O 8Oстана ми гадно, но му казах 4е аз като забременея първо на него 6те се обадя. гадно ми е, за6тото т не могат да разберат 4е когато двама ду6и имат проблем или мъл4и6 или ги подкрепя6. аз дето ви давах кураж днес се скапах :(но поне като споделих с вас ми олекна манлко и знам 4е някой ме разбира.

Всеки от нас се е сблъскал за жалост с човешката злоба по един или друг начин.Аз със зълва си отдавна се"разведох"точно поради тази причина.Постоянно тормозеше брат си че не е щастлив с мен след като нямаме детенце.Не успя да спечели,падна зад борда.Иначе на въпроса какво чакаме,винаги съм отговаряла,че не иска да стане.Аз данък обществено мнение не плащам,всеки има право да говори каквото си иска,но е вярно,че понякога една дума може да те рани жестоко.

докато не кажете на хората какво чакате няма да спрат да ви питат.

Съгласна съм.Аз за себе си съм избрала да не крия.Нямам от какво да се срамувам.Всички мои познати знаят и никой не ме подпитва какво чакаме.Има разбиране, проявяват такт.
 Не казвам, че това е правилния начин, просто на мен ми е по-леко така.
Всеки за себе си избира как ще постъпи.

зависи от хората-аз не бих могла да споделя на всеки ,подмятащ "какво чакате" ,за проблемите
споделила съм с тези ,които чуствам ,че ще ме подкрепят и знам ,че ще ме  разберат
Иначе има много хора ,които чуствам че биха злословили и коментирали ехидно ...за това  и казвам ,че има време.
Това което мога да кажа е,че  ние от години сме заедно-чакахме да се поустроим ,да се реализираме-позната ви картина...
доскоро не бяхме опитвали за бебе-и на подмятанията  отвръщах с искрен смях,че има време за всичко.Тогава въобще не ми пукаше ,а сега ми става гадно .Така че  болката си я създаваме сами в съзнанието и наистина  не трябва да им обръщаме внимание.Имало е пъти, когато искам да  кресна :"а като питаш  ,не ти ли минава през ум ,че може да не  зависи от мен",но се  въздържам-така само бих наранила повече себе си.
Иначе не се притеснявам да говоря за проблемите ,но с възпитани  и интелигентни хора
А навярно и много от хората просто така  се изказват ,без да осъзнават дали не ни нараняват...

Хората сме невероятни.да се засрамиш като Човек от поведението на някои индивиди.Аз имам вече дете-на 15 години.И понеже ми е 2-ри брак,дори мене-родилата -ми каза една шматка "Айде,роди,ма,какво ще ти натегне едно бебе!",щото искала да купува бебешки дрешки за подарък!
А нейното бебе е в БГ при майка и половин година и не я познава.И смята да го държи там докато навършело 3 години...щото в САЩ е трудно да се гледа дете...
А друга една, ни в клин,ни в ръкав ми изтърси-" И какво сега,не става ли второто?"
Баси...
Казах им и на двете,че ние не пробваме още.Засега си мълчат.

Мили момичета въоръжете се с търпение и по възможност избягвайте хора, които съзбателно ви нараняват. И аз съм се сблъскала с подобни "доброжелатели", включително и в семейството ми. Свекърва ми е много добра жена, живеем заедно, разбира ме се, отлично знае защо не можех да забременея, но е малко нетърпелива и все кроеше планове за бъдещите й внуци. По всякакъв повод казваше от рода на " като се родят децата, това ще стане, прави сега каквото искаш, защото като се родят децата..." и т.н. Аз вътрешно се ядосвах много, но все не смеех да кажа нещо. Един ден просто ми писна, извиках я в нашата стая и съвсем спокойно и обясних, че всяко нейно подмятане от този род ме травмира и непрекъснато бърка в раната ми. Твърдо заявих че не искам в мое присъствие да чувам подобни думи. Тя беше изненадана, но прояви разбиране и наистина от там насетне се постара да не ме "тормози" по този начин. А на другите любопитни директно казвах, че и на мен много ми се иска да забременеея, но не се получава. Не съм крила и не съм се чувствала по-ниска класа човек, заради този ми проблем. Дори започнах да иронизирам себе си по този повод и това им затваряше устата, а аз се чувствах добре. С годините всичките ни познати и роднини знаеха, че да имаме проблеми с потомството, но и че правим всичко, което зависи от нас. Така след 6,5 г. първичен стерилитет забременях и повярвайте ми всички се радваха заради нас. Успех мили и вярвайте, че бог ще чуе молбите ви и смело напред. Стерилитета е заболяване като всички останали - нужно е време и средства за да се лекува, но всичко това си струва повярвайте ми.