И аз да си кажа мнението. Ако имах запушени тръби или нещо друго, което определя шансовете ми за естествено забременяване на 0 %, знам, че никакви странични ефекти и рискове нямаше да ме спрат да направя процедурата. Тогава въпросът за мен щеше да е ясен и категоричен. Но когато сме "двойка с неизяснен стерилитет" /уж с мъжки фактор, но не съвсем, уж с установени антиспермални антитела, но не на 100 %/ и всички доктори казват, че ние трябва да си вземем решението, т.е. имам избор, имам и теоретични шансове за естествено зачеване, или от инсеминация, аз също си задавам въпроса, за който пита момичето. Не съм кандидатствала по програмата, но тази година сигурно ще кандидатствам и най-вероятно ще измина същия път, и ще ме е шубе до последния момент сигурно, и ще се питам дали съм взела правилното решение и как ще се отрази това на здравето ми за по нататък, ще има ли последствия и т.н. Страхлива съм, това е.
Разбира се, ако взема лекарствата и междувременно забременея естествено при добър късмет /дай боже/ или се откажа от ин витрото поради някакъв лош късмет, ще се погрижа доколкото това зависи от мен всичките лекарства да отидат за друга жена, която има нужда, а няма пари.
Това е от моята камбанария.