0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    Мели

  • Д-р Мариела Даскалова
  • *
  • 12161
  • Timeo Danaos et dona ferentes


"Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можал да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела."
Димитър Кудоглу
*
Благодаря  :wink:
Ще ми е интересно да видя мнения по темата :lol:
В очакване ....
*
Аз след обяд работя вкъщи и понякога отварям някои БГ сайтове и така преди малко разбрах от сайта на bg-мамма, че Фуси даже си е имала проблеми заради тази публикация. Хм! Даже се канех да и напиша ЛС, в което да и вдъхна кураж, имайки предвид своя опит за справяне в подобни ситуации, като последният ми е с давност една седмица. Обаче, видях темата и ще е добре да и го напиша пред всички, за да бъде нещо като "публична реабилитация" за несторения грях.
Изненадах се, че си имала изпратени чак и “благопожелания”, но като се има предвид, че свестните люде в БГ останаха една шепа, а повечето народ там е с изключително първично и първосигнално възприемане на чуждото мнение, та не ме изненадва  използваният от тях словесен колорит. Но в БГ от всичко най-трудно се прощава на индивидуалностите, колкото по-промит и огледален си, толкова по-разбираем и смилаем си за тълпата. Споделено, пак от личен опит. За съжаление, когато има само тълпа, тогава няма адекватно отношение по изразено лично мнение и всеки се преоткрива вътре, че даже и поименно. Битово-предметно мислене.
За статията. Ами, аз лично не виждам в нея нищо обидно, еретично, че и революционно. Като се изключи законодателната част, началото е по-емоционално, и то пречупено през личния опит на авторката, което и дава право да има и свое лично мнение по въпроса, както и правото да го изрази публично, щом има възможност. Аз мога да дам своя коментар на тази част, но като се има предвид, че нямам личен опит, то нямам и правото да съдя авторката за това, че тя така ги чувства и преживява нещата. В сферата на психо-емоционалното всеки има право. Вероятно някои хора не са се разпознали там. Нормално е. Малко е крайно като обобщение, но то е защото авторката го използва тенденциозно и като въведение към примерите от законодателната част и към тезата си. Да, вероятно доста хора не възприемат така нещата. И вероятно доста хора (осиновители и осиновени) изпитват голям страх, породен от различни причини, да разберат за произхода си. Но тук всеки си избира и поне аз не видях там да са дадени координатите на адвокати, които биха се наели с тези случаи, ако се разбира в този смисъл. Това е просто една публикация, и то по въпроси, които се обсъждат – къде открито, къде нетолкова.
Фуси, приеми, че доста хора няма да харесват това, което пишеш, защото твоето мнение може да не е тяхното мнение. Няма по-нормално нещо от това. Но тук е и въпросът за цивилизоваността на това да приемеш другия такъв, какъвто е и да не го съдиш, а да приемеш предизвикателството и повода да разшириш своя собствен кръгозор. Всяко мнение обогатява, защото ти дава друга перспектива на мислене и защото представя проблема от ъгъл, който ти не си преживял.
В този смисъл искам да ти кажа да си силна и да не се чувсташ съсипана от коментарите. Това не е осъждане на теб самата като личност, защото тези хора просто не те познават. Това е просто една гледна точка, която ти си изразила пред повече хора. Винаги съм смятала, че човек трява да бъде себе си и да се стреми да развива своите индивидуални качества, способности и вътрешни импулси. Защото така показва, че е мислещо същество и защото  така се чувства жив и защото не е нужно да се оглеждаме в тълпата, за да имаме нейното одобрение. Не ти е нужно формалното одобрение на другите, за да изразиш себе си и душата си. А за моя опит мога да разказвам доста, но само ще загатна. И макар че не точно същото, то има пресечни точки. За какво става въпрос. Едно неблагодарно и неадекватно създание – моя бивша студентка, която сега е на моето място (тя беше и докторантка преди това), дръзна да ми напише писма с такива хули и обвинения, от които на всеки нормален човек ще му стане неудобно. Единствената ми вина е, че години наред я дундурках по всякакъв начин – подкрепа, материали, по мое помагало провежда упражненията, схемата на провеждане е моя – абе, всичко. И както се казва : ”Храни куче, та да те лае”. Обаче бях честна към нея и не и спестих истината за нейната дисертация, минала вътрешно обсъждане наскоро. Истината е, че в нея се е огледал много добре Големият шеф, ама отвсякъде се е огледал; в това се заключава научният и принос. Вместо да оцени критичните бележки тя се нахвърли върху мен с лични нападки. Но грешката е моя, че не я прецених добре. Все пак, как да искаш от някой да напише собствени и оригинални неща, когато няма способността за това. По-лесно и удобно е да цитираш подходящия човек. Казах и, че аз с такива хора не дружа, за да не се изцапам и че тя загуби и доверието ми, и уважението ми. То вместо да се засрами, ми изсипа един куп лични нападки. Толкова може съществото.
 Някои предпочитат да летят със свои криле, пък макар и на крилете на въображението и фантазията. Други предпочитат да почиват в сянката на полуизсъхнали вековни дървета и да се влачат като влечуги в кръг. Всеки прави своя избор в живота. Да, беше ми обидно от думите и, така както и на теб ти е станало обидно от реакцията на хората. За малко даже да и повярвам, че наистина съм злодейка, която с мнението си иска да я съсипе (така мисли тя). Но надделява съжалението ми към нея, че още в началото тръгна по погрешната писта. Но не всеки има нужното словесно гориво и куража да лети самостоятелно, така че тя е преценила докъде и стигат силите. Големият шеф, разбира се, е бил изключително доволен и щастлив, че бисерите му ще живеят чрез още една млада и погубена душа.
С това, макар и не по същия проблем като твоя,  искам да ти кажа, да не изпитваш вина, обида или друго негативно чувство заради оценката на другите.  Вярвай в себе си, защото това, което правим, го правим единствено и само заради себе си, а не за оценката на останалите.
Ти заради кого я написа тази статия? Заради себе си или заради формалното одобрение/неодобрение на другите?

Бъди себе си и Бог ще те уважава за това!
« Последна редакция: Март 06, 2008, 20:20:59 pm от DivaRoza »
Статията поставя много наболял въпрос.
В близкото минало всяко българско семейство или т. нар. "градивна клетка на обществото" трябваше да бъде еталон, така както имаше табели "Образцов дом". Насаденото схващане, че ако си по-различен, значи нещо не ти е наред е карало хората да обгръщат в тайна и осиновяването на децата си.
Днес, извлекли поуката от грешките на цяло едно поколение, все повече осиновители предпочитат още в най-ранна детска възраст да кажат на детето, че е осиновено и да му окажат съдействие в търсене на отговори около произхода му.
Изникват притеснения обаче от две страни:
- от страната на биологичните родители (най-вече от страна на биологичната майка, тъй като в повечето случаи бащата е неизвестен)- дали са съгласни с това даденото преди години за осиновяване дете да знае кои са? Ако имат настоящи семейства може да не желаят да се разбира, че преди време са изоставили дете в институция?
- от страна на осиновители, осиновили преди много години децата си и които все още мислят, че децата им не знаят (може наистина да не знаят). Възпитани с други разбирания и тълкувания няма ли тези хора да се почувстват все едно им бъркаме дълбоко в душите?
Просто се старая да ги разбера....
НО, за мен най-важното в този процес е ДЕТЕТО. То трябва да живее в мир със себе си. Как? Като знае истината. Нали всичко в крайна сметка се прави заради детето. Трябва да превъзмогнем догмата. На поколението на нашите родители ще е трудно, но да започнем ние. Защото докато има тайна на осиновяването ще има делене на децата на осиновени и неосиновени.
Подкрепям те напълно за написаното и започната дискусия по въпроса.
« Последна редакция: Март 06, 2008, 20:56:17 pm от sonnenschein »
*

    baracuda

  • *****
  • 5348
  • Най-голямото щастие?Да бъдеш полезен!
  "Правото да узнаеш кой си и откъде идваш е най-естественото нещо. Толкова логично звучи, че е невероятно колко трудно е за осиновените деца в България да получат информация за биологичния си произход."

  Така е.Написаната статия от Фуси ми даде няколко отговора на наистина наболели за мен въпроси.Винаги съм се чудила,защо осиновеното дете толкова неистово се стреми да научи  биологичния си произход.Това е голям удар за осиновителите,съпътстван от страх за бъдещото им съвместно разбирателство и доверие.После sonnenschein е казала простичко,но вярно:"Трябва да превъзмогнем догмата." Трябва,но как?Звучи толкова лесно,но дали в даденият момент ще бъдем толкова силни.Ето това можем да дискутираме...как да избегнем тази призрачност,често съпътствана от разтърсващи драми.Иначе,ДА!Съгласна съм,че детето има най-ГОЛЯМОТО право да научи произхода си.Статията бе изключително полезна за мен.Благодаря,Фуси!
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
изчаквах досега да пиша мнение, защото разбрах от Фани, че е получила доста обиди заради статията, и исках да я прочета спокойно и задълбочено.
не мога да повярвам, че някой би обиждал автора на статия от такъв характер и с такова съдържание заради самата статия.
Фани, според мен, тези, които са дращили във форума на Дневник под статията ти, и тези, които са ти писали имейли, са просто Интернет графомани (или още ги наричат "тролове"). има една хубава теорема, че количеството мозък в Интернет е константа, а потребителите се увеличават постоянно. тези тролове просто чувстват нужда да изливат безумиците на болния си мозък навсякъде, където има немодерирано пространство за писане. анонимно, разбира се!

та по темата за обидите - просто ги подмини, не са по същество.

колкото до самата тема... аз самата не съм мислила много по нея, но се чувствам някак раздвоена. ако бях осиновена и разберях, особено на по-късна възраст, че това е така, и аз със сигурност щях "неистово да се стремя" да разбера кои са биологичните ми родители и защо са ме оставили най-вече. явно, това е стремеж, който е неизбежен. и също така явно, това е стремеж, който плаши осиновителя. ако бях осиновител, от друга страна, сигурно също така естествено щях да се плаша от порива на детето ми към информация (а може би и нещо друго, емоция?) за биологичния родител.

Фани споменава чуждия опит, но не ми стана ясно дали в чуждите законодателства, особено европейските, има регулировка именно на правото за научаване на тайната на осиновяването. цитираният казус с Гаскин не е точно по темата - той е расъл в институции и е искал, според цитата, да разбере кой и как го е гледал, а не кой го е родил.

защо се сменя ЕГН на осиновеното дете? това практика ли е или става по желание на осиновителя? самият факт, че това се прави, говори за нагласата на държавата и закона в полза на запазване на тайната. дългогодишната практика може би има някакъв здрав смисъл зад себе си, не знам и аз.
едно е да кажеш на детето си, че е осиновено. друго е да му дадеш името, адреса и телефона (образно казано) на биологичните му родители.
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*
колкото до самата тема... аз самата не съм мислила много по нея, но се чувствам някак раздвоена. ако бях осиновена и разберях, особено на по-късна възраст, че това е така, и аз със сигурност щях "неистово да се стремя" да разбера кои са биологичните ми родители и защо са ме оставили най-вече. явно, това е стремеж, който е неизбежен.
Ето още едно доказателство, че явно има някаква грешка в мен, че нещо е сбъркано.  Никога не съм искала и не искам да разбирам нищо, е вярно, че понякога ме човърка любопитство, но нищо повече, а и тези мигове на любопитство са редки.
*
Както към семействата с репродуктивни проблеми,така и към осиновилите, обществото налага някакви "етикети".От тях е трудно да избягаш.
Колко ли време ще мине, докато тези "етикети" бъдат премахнати?Колко ли време ще мине, докато бъдат преодоляне тези старомодни схващания?Незнам,чудя се.
Аз не виждам нищо лошо в статията на Фуси.Ново мислене-да,но не и грешно.Напротив!
*
Както обикновено - 2 неща  :D:

1. Емоционално- то няма как да не пиша емоционално по тези въпроси, тъй ка то аз самата съм участник, а не наблюдател. В интерес на истината, мисля, че това отнема отчасти обективността ми. Първата част на текста говори за "културни наслагвания", ще ви кажа защо го включих, но нямах място да го развия...
Та, представете си, как в общината или в съда или в някой архив работи леля Сийка, стар администратор, чист продукт на соца, от тези, дето ги разбират нещата от живота. Идва при нея осиновен човек на около 40г и си иска достъп до оригиналния акт за раждане. Леля Сийка веднага почва:
- Сега защо ти трябва да го търсиш бе момче. Ти родители нямаш ли си. Кой те е отгледал, кой ти е дал всичко, което имаш (тя, леля Сийка не познава живота на конкретния човек, но както казах, тя ги разбира нещата). Вместо да си благодарен, ти сега ще си търсиш тая, дето те е зарязала и хич не я интересува кой си и къде си. Това се случва непрекъснато и по всички административни структури с осиновените деца, които търсят произхода си - това са конкретни случаи от практиката, не предположения. Кака Сийка, леля Гинка, г-жа `нам коя си не само четат лекции по право и морал, ами често крият оригиналните актове, лъжат, че при тях ги няма или че са унищожени - както казах, това са конкретни случаи от практиката, не предположения.
Именно обществените нагласи и общественото схващане на осиновяването, което емоционално съм описала в началото на статията създава конкретни практически спънки.

2. Рационалното
Простичко казано тезата ми е - "Трябва да има нормативно установена процедура за достъп до лични данни на осиновените деца след навършване на пълнолетието им"


Благодаря ви момичета за думите
В очакване ....
*

    Nina

  • *****
  • 2643
  • Понякога седя и мисля, понякога само седя...
Поздравления за статията Фусси.
Не виждам в нея да е застъпен емоционалният момент натрапчиво, че да предизвиква толкова негативни коментари.
Обществен дебат не е имало по този/ и други/ въпрос, поради липсата на гражданско общество.
Тепърва се отърсваме и този дебат ще започне от хора като теб Фусси. Той очевидно започва.

Аз незнам как бих реаглирала, ако бях осиновена или пък ако детето ми /ако е осиновено/ иска да разбере за истинските си родители, но съм на мнение, че такава информация не бива да се крие, не само поради емоционални съображения, чисто рационално - поради здравни, примерно. 
Според мен трябва да се дава достъп до информация, поне за в бъдеще.
А доброто възпитание, откровеността и подхода ще са гаранцията за правилното възприемане на осиновяването с всичките му детайли и последствия.
Поздрави!
*

    daniski

  • ****
  • 550
  • Моят дар от Бог-Грант Даниел
Re: "Призрачната сянка на тайната на осиновяването"
« Отговор #10 -: Март 08, 2008, 05:04:26 am »
Не мога да не взема участие в тази дисксусия,тъй като и аз съм осиновена.
Всеки осиновен мисли като Фуси.Разбира се че е и емоционално!ние сме хора,не машини.Всеки от нас (осиновените)си има свое виждане за нещата - един иска да узнае миналото,друг-не.
Знаете ли как се чувства човек когато доктора те пита какви заболявания има в семейството ти по майчина линия,например?Баща ти има ли високо кръвно?Имате ли близнаци в рода?Какво да кажа?!?
Как да си направя хороскоп като нямам представа в колко часа и КЪДЕ съм родена?
Но то хороскопа ти е най-малкия проблем.
Презумпцията на обществото по принцип е -щом си осиновен,то ти си отгледан с много любов и задоволен с всичко.Да,ама не.
Аз от моя баща-осиновител помня само бой.Това беше начина му да контактува с мене и с жена си.Необразован,не прочел книга в живота си, елементарен тип.Тя пък,майка ми -осиновителката,де-с разбирания от преди 200 години,с всички произтичащи от това последствия.Правеха ме за смях пред приятелите ми и никой не искаше да дружи с мен.И до днес ме срам да кажа от кой род съм!Никаква материална подкрепа от тях през целия ми съзнателен живот,а имаха възможност.
Разбира се,научих, че съм осиновена от улицата.Не беше приятно,уверявам ви.Направих   сериозен опит за самоубийство.А те отричаха-не било вярно,те ме били родили...
Едва дочаках да навърша 18 за да се омъжа и махна от тях!Кошмар!
А на въпроса ми -Вие защо сте ме взели, като не обичате деца?Ами да има кой да ни гледа,ми казват гордо.
И непрекъснато ми се натякваше,че трябвало да им бъда благодарна,че ако не били те...
Ако не били те,да са били други!По-добри,или по-лоши.
Няма за какво да съм благодарна.
Можете да ме упреквате колкото си искате.Вие не сте живели живота ми с тях.
Не искам да ги знам и родилите ме.За какво са ми?Сега,след 35 години?Аз сега съм добре,вече нямам нужда от родители.
От статията научих,че родените преди 1977 година са с често сменяни ЕГН-та.Това не го знаех.Жалко,че хора които искат не могат да открият биологичните си родители.
Подкрепям тезата,че би трябвало човек да знае произхода си,ако пожелае и това би трявало да бъде нормативно уредено.
*
Re: "Призрачната сянка на тайната на осиновяването"
« Отговор #11 -: Март 10, 2008, 12:59:18 pm »
Не мога да не взема участие в тази дисксусия,тъй като и аз съм осиновена.
Всеки осиновен мисли като Фуси.
.............
От статията научих,че родените преди 1977 година са с често сменяни ЕГН-та.

Миличка, аз съм осиновител, не съм осиновена, но се радвам, че статията ми е харесала поне на осиновените деца  :wink:

Сега, може би не е станало ясно, но държа да уточня: ЕГН-то винаги се сменя при осиновяване. Дали е адекватно или не е друг въпрос. Имам и тук теория, ама няма да я споделям, че много ще стане  :lol:. В статията казвам, че родените преди 1977ма не са получили ЕГН при раждането си, а в последствие, а майките им също не са имали ЕГН към онзи момент. Затова става трудно издирването

Дански, никой няма право да те съди. Никой, който не е бил изоставян от майка си или необичан от родителите си. Хората обичат да раздават правосъдие, само човек си знае колко и защо го боли. Прегръщам те
В очакване ....
Re: "Призрачната сянка на тайната на осиновяването"
« Отговор #12 -: Март 10, 2008, 15:02:22 pm »
Фусси,
Моите поздравления и за изключителната статия!
Напълно споделям и подкрепям написаното от теб.

Аз самата съм се замисляла за осиновяване. Сега, след като родих, като че ли повече започвам да се замислям по въпроса.
И така, ако един ден си осиновим дете, със сигурност ще му кажем истината в подходящия момент и по съответния начин. Ще се консултирам с психолог как точно да поднеса истината на детето си. Считам че, психологът ще ме посъветва най-добре кой е удачния момент и кой е достъпния и нетравмиращ подход детето да научи истината за себе си. Давам си ясна сметка колко е деликатно всичко това.
Убедена съм, че не трябва да живеем в лъжа.
Възхищавам ти се, Фусси за порива и смелостта да кажеш една проста и логична истина.

Даниски,
напълно те подкрепям, мила! Ти живееш твоя живот. Ти вземаш твоите решения и те винаги са правилните за теб! Ние с мъжа ми сме били изправени пред трудни решения. Има житейски ситуации, в които просто няма правилно решение, но твоят избор е верния избор ЗА ТЕБ.

Бъдете добри и не губете кураж! :)
*
Re: "Призрачната сянка на тайната на осиновяването"
« Отговор #13 -: Март 11, 2008, 08:42:55 am »
Фусинко, ти наистина ли искаш да кажеш, че са се намерили хора да ти пишат глупотевини за ТАЗИ статия  8O Е, наистина хорската глупост край няма - чели, недочели, разбрали, недоразбрали - дай да напишат, да оплюят...
Аз мисля за тези неща, тъй като имам обожавана осиновена племенница, но не бях се насочвала толкова конкретно към точно този проблем - благодаря за което!
А иначе по втора точка - абсолютно подкрепям!
*
Необходимоста от ревнивото пазене на тайната е продиктувана от основателния страх у осиновителите че нещо с тях не е наред.
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
Необходимоста от ревнивото пазене на тайната е продиктувана от основателния страх у осиновителите че нещо с тях не е наред.

тоест? в какъв смисъл не е наред?
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*

    Tamara

  • *****
  • 1662
  • Ако спориш с идиот, вероятно същото прави и той.
стерилни са или са възрастни
Необходимоста от ревнивото пазене на тайната е продиктувана от основателния страх у осиновителите че нещо с тях не е наред.
По-основателен от този страх... нЕма.
Не знаех че трябва да се страхувам основателно, но това явно е защото нещо не ми е наред. За сметка на това, на другите, които нямат "основателни" страхове, всичко им е наред. Или поне от кръста надолу.
№1 - 18 г.
№2 - 13 г.
Необходимоста от ревнивото пазене на тайната е продиктувана от основателния страх у осиновителите че нещо с тях не е наред.

Теб май съм те чела и на друго място. Осиновен си, нали. И не си харесваш родителите. Ама май и тази, дето те е родила не те е харесвала. Що? Какво не ти е било в ред?
*
Ей, не така де  :x Без удари под кръста и от двете страни

Ако още веднъж в този форум се направи опит за обида на осиновено дете, лично ще трия и не ми дреме за обвинения в цензуриране  :x :x :x
« Последна редакция: Ноември 03, 2008, 16:50:36 pm от Fussii »
В очакване ....
Ша ма светне ли някой, това тиквичка ли е, че нали съм бавно загряваща?
Ей, тиквичка е, добре дошъл и тук, тиквичка, отрязаха ли те съвсем от мамата :welcome_1:
Трябва да кажа на Мата, че се подвизаваш тук  :D.
Ама да знаеш, че ми липсваш и на мен  :lol:.
« Последна редакция: Юли 28, 2008, 17:53:41 pm от Фоксче »
Баткото - 11.12.2004 г., по-малката сестра - 07.01.2008 г.