Дъщеричката ми е на 11мес.От известно време забелязвам че когато има нещо ново за нея,или когато е възмутена от нещо,или не иска нещо-започна да си марда главата главата на ляво на дясно-все едно както казваме ние "да".Не мога да разбера това моментно ли е и вече започва да проявява характер или имам място за притеснение!Постоянно чета за синдроми,болести и взех да се притеснявам много.По принцип си ме гони параноята но незнам в слу4ея какво да правя.Мислете ли че има за какво да се притеснявам?Само да допълня че това го прави от време на време,понякога има дни в които не се случва.Направо незнам аз ли откачам вече.....Помогнете ми моля ви!

paneva, задай въпросът си ето тук:http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=24900.900

докторът ще ти отговори, но да кажа и аз. моят син също правеше така - по едно време даже доста често си въртеше главата. тогава и аз питах Бърди, той каза, че не вижда проблем. от доста време вече синът ми не прави така, явно му омръзна това занимание.

  много ти благодаря за отговора.Наи после някой да пише и да ме успокои!И аз си мислех че е някоя от моментните и щуротии,но викам да питам за да съм по спокойна!Значи не само аз съм се притеснявала!Мерси още веднъж

Ние имахме такова състояние, вечер, когато заспиваше. Като че ли не можеше да си намери място. Отмина, за щастие.

При нас е само когато не иска нещо и започне да недоволства.Забелязвам че се забавлява в същото време,а има и дни в който не го прави Мисля че е моментно и го прави защото и е интерестно.Например когато кажа :"Ела при мама"а тя е ж татко си и започва да го прави и след това ми обръща гръб :)Явно е голям характер.Но това го забелязах от скоро,а в началото се притесних....

и при нас го имаше този момент. Тогава си мислех, че нещо я болят ушите и се опитва един вид да се оттърве от болката. Помолих педи да ги прегледа и нямаше нищо.
Явно беше някакъв период, защото вече не прави така.

Нека ти е жива и здрава хубавицата! Нашият "мушморок" също имаше подобни изблици на "куфеене"...

Сигурно си се сетила за децата с аутизъм...(защото и на мен ми е минавало през ума и също като теб ме е било страх да го изрека). Не се тревожи, виж колко много сме били майките на малките "металистчета".

Поздрави и целувки!

Гони те параноята, правилно си го определила сама.
А поведението е напълно нормално.
И не е все едно ние казваме "да", а все едно целия останал свят азва "не"... В смисъл, това е естествена реакция за отказ...