ОТ 2 дни си мисля нещо и реших да си споделя мислите с вас. Съжелявам ако има подобна тема, но аз не я намерих. На 21.02 ми беше теста след инсето. Както и очаквах беше отрицателен.Самия  не ме депресира много - много, защото както казах аз си го очаквах.Това което ме хвърли в самосъжаления, плач и тем подобни, ясни са ви тези неща, беше отношението на всички около мен които бяха наясно какво и кога се случва.От сутринта се започна с едно лудо звънене по телефона и съответно в момента в които кажа, че е отрицателен теста всички започваха да се стремят да ме успокоят или да ми вдъхнат кураж, или де да знам там какво точно. Но точно в този си стремеж ме хвърлиха на дъното отново. Мисля си кое е по-добре  -  никои да не знае какво и кога ти се случва или да знаят няколко човека за да можеш да споделиш и да поговориш когато ти е тежко? При мен знаеха за самата инсеминация не повече от 4-5 човека, но и те ми бяха в повечко на 21.02 кат ми се раззвъняха сутринта. Ако си знаем само аз и мъжо, както той работи кат луд по 12-14ч на де, т.е. само аз и няма с кого да споделя, няма ли да се побърквам още повече. Но пък да си причинявам ли ужаса от 21.02 отново? При вас как е? Предполагам че все някоя от вас е имала този проблем и би мигла да сподели как го е преодоляла.

И при мен точно това ми тежеше. При всичките ми процедури знаеха няколко човека, но те ме изкарваха извън нерви после, като им кажех за резултата. И когато почваха да ми дават акъл какво и как да направя, те! дето хабер си нямат от нашите проблеми, направо откачах!!!
При последната процедура  не казах на никого, дори на майка си. Чувствах се отлично. Повярвай ми. По-късно споменах само една от тях и на майка си. Но много по-късно, и тогава вече не беше така болезнено да им слушам глупостите.

Аз в началото криех,знаеха само майка ми и свекърва ми.
Сега обаче си говоря свободно за процедурите,които съм правила,и определено се чувствам много по-добре.Срещам голямо разбиране, и "просвещавам" доста мои колеги и приятели.
На мен лично това ми помогна.

Аз не споделям с никого, така съм решила. Пък и след толкова много години вече никой не ме брои в сметките за бебе. Как искам да ги изненадам само?!  Какво правим си го знаем само двамата със съпруга ми. Когато забременях, пак никой не знаеше, наложи се да разберат, чак след операцията ми поради извънматочна бременност. По-голямата част от тях бяха учудени!... Можеш да разкажеш на всички, можеш да споделиш само на най-близките си хора, може да пишеш тук - това е въпрос на личен избор. Важното е, ти да си спокойна! И успеха, и неуспеха си ще изживееш най-силно ти самата, а също и съпругът ти.

Магичка, съжалявам за резултата ти! По принцип за неуспехите с бебеставането ни знаеха всичките ми БГ колеги и някои от тукашните, доста от роднините също, но не защото съм разказвала на всички (не че има какво да се крие), а те си предаваха на верижния принцип помежду си новините. Знаете, от роднините нищо не може да се скрие. Може би ми помагаше малко, като разказвах, но сега вече не съм сигурна в това, а и тогава бях по-млада. При неуспехите ни по-трудно ми беше да оцелея по-скоро след цялото крякане, суетене и съжалително-окуражителни погледи и съвети. Този път съм решила да съм супер егоистична и единствените хора, които знаят за това, са момичетата от този форум. И то само защото не познават майка ми, за да и кажат. Обичам я много, но тя е толкова емоционална и толкова прекалява в загрижеността си, че ако знае, ще ми звъни през половин час да пита как съм. Определено ще ме стресира повече, не че преди това не е обещала за пореден път да изчака поне да мине един ден. Вярно, че е майка и се притеснява, но понякога това може да е и несъзнателно вредно. Освен това по десет пъти ще ми казва да се обличам топло, да се храня, за да не стоя гладна и да слушам лекарите, все едно съм дете идиотче все още. Хем ми е смешно, хем ме стресира доста. Така че, за мен сега това е по-добрият вариант. Ако се стигне до раждане, ще разбере, така ли иначе. Ако ли не, едва ли си е струвало да знае. А и имам предимството, че сме на голямо разстояние и няма да се видим до края на лятото. Ти си избери за себе си. Но не се и обвинявай, ако ще се чувстваш по-спокойна, като не съобщаваш на всички за всяка ваша стъпка по този въпрос. Все пак става въпрос за няколко месеца, а не да държим роденото дете после в нелегалност. Успех ти пожелавам!

Магичка, знам как се чувстваш мила
Аз имам три неуспешни инсета. При първото не казаха на никого, че правим процедура. За второто споделих само с майка ми, но тя е толкова емоционална, че ме разстрои допълнително и при третото пак никой не знаеше. Сама си изживях болката. При мен нито роднини, нито колеги са наясно какво става и така ми е перфектно. Има хора, които ще ти съчувстват, без да са изпитвали твоята болка, но за съжаление много други гледат от страната на шоуто, колкото и грубо да звучи. За тях е поредната клюка и нищо повече. А и както е писала ДиваРоза и на мен ми писва от цялото крякане, суетене и съжалително-окуражителни погледи и съвети.

Късмет мила и успех следващия път!

магичка,съжалявам мила.и при мен това беше голям проблем.аз имам 4 неуспешни инсета,тях някак ги прижевях по-леко.след първото инвитро обаче...още след трансфера се започна едно-как се чувстваш маме,не ставай така рязко,спи ли ти се повече и т.н. и т.н.напрежението беше голямо а съжалението след това ме довърши.
при втората ми процедура нашите бяха в чужбина.бях им забранила да разпитват и след трансфера просто си изключих скайпа

бъди силна!пожелавам ти успех при следващата процедура

Май не съм само аз с този проблем, а?  Благодаря ви за хубавите пожелания и за куража. Като почна сега процедурата и аз ще кажа на всички да не ми задават абсолютно никакви въпроси. По добре да чакаме само двама, отколкото "цялата рода" и накрая да виждам само съжаление в погледите около мен.

Колкото по-малко хора знаят - по-добре.След двата неуспешни опита се убедих в това.За третия опит вече съм решила да е тайна от всички - най-вече визирам родителските тела.След неуспешен опит ми е много по-трудно да кажем на тях,отколкото да си го преживеем сами - почва се с плачове,да ни "горкосват" и оплакват все едно сме на умирачка. Разбирам,че им е тежко - деца сме им,но пък това е последното,от което имам нужда след неуспех.Да не говорим за непрекъснатите въпроси и обаждания ден през ден да ме питат как съм(след трансфера) - най-вече свекито,майка ми честно казано дори не смееше азвъни да не ме притеснява,милата - и аз едва ли не се чувствам длъжна да имам някакви симптоми или изобщо да се чудя какво да кажа,по някакъв начин да ги успокоя,че този път ще стане - когато аз самата не знам дали има надежда.
Така че следващия опит ако успеем да го опазим в тайна от родителите,ще е супер - ще им кажем само в случай на положителен резултат и толкоз.Иначе ако най-много 2-3 приятелки знаят не ми пречи - на тях не се налага да се оправдавам защо не е станало и да се чувствам длъжна да успокоявам тях,когато всъщност единствено имам нужда да загърбя неуспеха и да гледам напред.

И моят тест след инсето е отрицателен, но си го очаквах, защото за първо инсе шансът е минимален. Но и мен ме депресира това "чакане" на другите около мен дали ми идва или не. На всичко отгоре изказвания от сорта, ами "щото не си спокойна", "щото го мислиш" и т.н. Е как да не го мисля, нали аз го изживявам, чувствам, нали аз лежа на гинекологичния стол, не те. Нали искам да имам дете, как да не мисля за това, когато виждам майките с количките, как да не мисля за това, когато чета за изоставени деца, как да не мисля за това, като искам и аз да усетя майчиното чувство. Как? Възможно ли е да постигнеш нещо, без да мислиш за него, без да го изтрадаш и да го искаш. Възможно ли е да си безразличен. Аз не мога 

Съвсем скоро и аз се сблъсках с този кошмар.
След като разбрах, че и този опит е неуспешен исках да си го изстрадам сама, затова се затворих вкъщи, не си вдигах телефона, не исках да говоря с никой, защото точно в този момент, хората, които са извън нашите проблеми, могат най-много да те наранят.
Е спасих се за няколко дни, но след това се започна: "Спокойно, успокой се, не мисли само за това, отидете на почивка и то ще стане" - а аз нямам тръби. Изказването на свекърва ми: "Има една жена, дето лекувала хора с такива проблеми, даже една жена с половин яйник забременяла" - аз й викам - аз нямам тръби, а тя продължава - "Абе нищо какво ти пречи да опиташ" и пак "Успокой се..." Изнервящо е! Особено в такъв деликатен момент, когато всичко може да те разплаче.
Още по-тежко изживях изказвания от сорта: "Всеки човек си има съдба и не може да избяга от нея, направи, каквото можа, така, че приеми го и започни да действаш в друга посока" или това изказкване: "С тия пари дето даваш за инвитро, досега да си бяхте основили и отгледали едно дете".
Най-много ме заболя от тях. 
А хората, които се обаждаха и видимо страдаха заедно с мен, опитваха се да ми дадат кураж, да ми вдъхнат сили, че не бива да се предавам, че трябва да продължа да се боря - единствено те ме успокояваха. Но това бяха общо взето хора от зачатие или минали през такива проблеми. Така че при следващия си опит ще споделя само с тези хора.

И аз съм на мнението, че колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре. Ние не казваме вече на никой, аз си споделям само тук. Чувала съм реплики: "що не си купите кола" или "леле, колко пари сте дали", не мога да понасям плоски сметки на дребни душици. Та нали всички се борим да имаме собствени деца и отдавна парите си ги превръщаме в лекарства и процедури, живи и здрави да сме, ще се оправим все и без нови коли и скъпи дрехи. Сега някак си съм по-добре след неуспеха, поне не ми се налага да обяснявам нищо и никой не ме пита, сигурно са ме отписали и мен като Душка, но....ще ги изненадаме.
Миси, много ме заболя за теб, не е честно. Извън темата - какво ти каза Док., мен ме пратиха на имунологични и генетични, чакам резултатите.
Сори за отклонението, прегръщам ви, дано пролетта ви донесе само хубаво настроение и много щъркели с бебета. 

Така, и аз се присъединявам към мнението по-малко хора да знаят. Но пък в малките градчета всичко се разчува и започват да шушукат-ей, знаеш ли, тази правила ин-витро. Сякаш е нещо лошо, престъпление. И като не проличи бременост все някой ще има наглостта директно да те попита "Ти ин-витро ли прави, и не стана, нали?". Интересува ги интригата. Дори и на приятели не казахме при първия опит. Родителите знаеха, защото и с пари помогнаха и кучето ми гледаха. Но със свекърва ми се разбираме много-явно едно от малкото изключения. Когато осъзнахме, че имаме проблеми с бебеправенето с нея можех само да говоря. Разбира ни мноого и почти изцяло ни финансира за изследвания, прегледи и процедури.

При нас знаят 4-5 човека.
1. Не се обяснявам много-много след неуспешен опит.
2. Тези 4-5 човека са ми опората след това. Бързо се изправям и гледам малко по-пространствено. Имам силата за действия в няколко посоки и спокойствие.
3. Всички останали държа далеч. И така проблемите ни не се превръщат в махленски клюки.

Минах през няколко инсе-та, едно ин-витро и т.н., но след първия път, в който казах и се почуствах отвратително, спрях да споделям с други.Дори и с майка.Тя го изживява дори пж-силно от мен.

аз също съм от тези,които не обичат много да споделят за тези неща.Така ми е по леко и спокойно.Имам приятели ,които в общи линии знаят за проблемите ,но някак си не  мога  в детайли да разказвам на хора ,които не са наясно с нещата.
С вас тук ми е по лесно-не в предвид на това ,че съм скрита зад монитор и профил-а че знам ,че отсреща са хора ,които ще ме разберат

Аз реших да кажа на вси4ки.В на4алото докато ходихме по лекари и не казвахме на никои вси4ки ме побъркваха с въпроси от рода аиде не е ли време да си имате бебе и други от сорта.Когато направихме първото инвитро пак не казахме на никои.Знаехме само аз и мъжат ми и моми4ето което ме ориентира към клиниката.Резултата - голям скандал от страна на сестра ми и много обидни думи.Затова при следващите си опити казх на вси4ки.Така реших много други проблеми.Спряха да ме питат дали не е време за бебе,след неуспещен опит само казваха/еми хаиде тогава да ходим на кафе след като можеш да излизаш ве4е/и не захващаха темата пове4е и не се налагаше да си измислям при4ини,защо няма да изляза с тях докато лежа в нас след трансфер и 4акам датата на теста.С много от тези и подобни проблеми ве4е не се сбласквам благодарение на това,4е вси4ки знаят

Аз сьщо не споделям,само от части някои работи и то от скоро не искам да ме сьжеляват а в следващия момент да клюкарят зад гарба ми,затова сама си страдам...

Адски много ме депресират въпросите?какво стана, правите ли опити?
направо ме побъркват!сле първия ми аборт разбраха всички-и всички знаеха.
за 2-рия знаеха само родителите ни и една приятелка, с която си споделях всичко,просто имах нужда!за 3-тия бях казала на 2 приятелки но и те ми бяха много.а с мажа ми не мога да говоря за чувствата си.незнам защо.не ми се говори с него.правя се на силна, а никак не съм!

На мен също ми беше много трудно след 1-ия ми аборт,доста плаках,бях казала на 3,4 приателки,сега започнахме да опитваме и даи боже да стане ще си споделям само с вас момичета,защото можете да ме разберете те не са се сблъскали с нашите проблеми и не им е ясно нашата буца ,която не можем да преглатнем,,гушкам ви