Изчетох доста ругатни за д-р Хубчев и реших да напиша какво се случи с мен. Може би едни ще се съгласят, а други не. През август 2007 г. лежах в патологично отделение на АГ, за тяхното отношение не желая да говоря, само ще спомена, че ме държаха един ден с кръвотечение без да ме сложат на системи и когато случайно се появи д-р Минчева и ме видя се развика, та взеха мерки да ми го спрат, както и да е след два дни получих кръвоизлив, отлепяне на плацентата в 32 г.с. и трябваше спешно да ме оперират. Извикаха д.р Хубчев, той разпореди да ме смъкнат за видеозон, погледна детето и каза, че е живо, измериха тоновете, да чуя и аз и ме вкараха в операционната зала. След два часа и половина дойдох на себе си от упойката и мъжът ми стоеше до мен в интензивно отделение, лично д-р Хубчев го е поканил в кабинета си и му е обяснил какво се е случило и го е пуснал при мен. Няма да се впускам в подробности как два часа д-р Хубчев се е борил да овладее кръвоизлива и да ми спаси матката от отстраняване, не съм сигурна ако се беше паднал друг лекар дали щеше да овладее положението. Изгубила съм около два литра кръв. Възстановяването беше тежко и продължително, през цялото време д-р Хубчев ме е лекувал без никой да го моли за това и се е интересувал от мен и детето, идваше по два пъти на ден да ме види как съм и звънеше по телефона в отделението, когато не беше там. Добре че беше той да ми вдъхва кураж че детето ще се оправи. Никога не го чух да крещи, останах с впечатлението че е много интелигентен. Не мога да повярвам, че някои го описват като некадърник, благодарение на бързите му реакции днес се радвам на прекрасна жива и здрава дъщеричка, вече е на десет месеца. Няма ден в който да не мисля за човека спасил живота и на двете ни, ще го благославям цял живот.
