Мили бъдещи майчета, аз ще включа своята история и тук, за да достигне до повече от вас, с надеждата нещо да се промени (от страна на лекарите и тяхното печалбарско отношение към бремените) и да не се доверявате толкова много на гинеколози които ви препоръчват една или друга приятелка
Историята ми е следната:
Забременях трудно – с хормонални изследвания, спермограми и фоликуметрия. Бях пациентка на д-р Зарзаланов. За съжаление се поддадох на „хорските приказки” и въпреки че бях доволна от лекаря си се насочих към друг, препоръчан ми от една приятелка – д-р Светла Христова. Тя от своя страна не работеше със НЗОК (лятото на 2006 г) и ме насочи за регистрация към друг лекар в Транспортна болница – д-р Емил Тодоров.
И така всеки месец аз ходех на преглед и при двамата.
При всяко посещение заплащах при д-р Тодоров по 10 лева видеозон и по 10 лева за издаване на болничен лист (тъй като се подписваше от още 2-ма лекари и трябвало „да си делят парите” ?!)
Както и да е - когато толкова дълго си го чакал това бебе, парите са последното нещо за което се замисляш. Самите прегледи бяха максимум по 5 минути- напълно претупани и под всякаква критика. И всеки път разбира се, всичко беше наред.
Транспортна болница в Русе се слави с много добра апаратура включително Доплеров апарат. Много майки се насочват там именно заради техниката. Не се подвеждайте от нея! По- важен е специалиста който борави с тази техника!
Заплатих си изследванията за СПИН, Хепатит…..защото „направленията не стигат за всички” ?! – около 40 лева.
Отделно от тези прегледи ходех и при д-р Светла Христова (в частния й кабинет) тъй като желанието ми бе тя да бъде лекаря на моето раждане.
Всеки месец тя ме преглеждаше на видеозон и на стол.
В последствие разбрах, че е противопоказно бременните да бъдат преглеждани толкова често на стол, без необходимост. Е да, но видеозона струваше 15 лева, а заедно със стола ставаха 30! Халал да са й!
В 4 месец лекарката реши, че нося плода „прекалено на ниско” и трябва да ми се постави серклаж. Минах и през това – непрекъснато лежах през следващите 5 месеца.
Водите ми изтекоха 2 дни след като ми махнаха серклажа (поради предизвикване от моя страна). Постъпих в болницата без милиметър разкритие – мъчиха ме 8 часа на системи за заветните 3 см.
Лекарите бяха изумени, че съм имала серклаж, при положение, че при започнало раждане аз нямах разкритие. Оказа се, че той изобщо не е бил необходим! ( Е нали трябва да се източи някоя клинична пътека….)
И сега ако сте били търпеливи да прочетете всичко до тук, следва най-интересната част:
Детето ми се роди с много сложна сърдечна малформация – обща камера, транспозиция на големите артерии и пулмонална стеноза. Беше синьо, полуудушено и не проплака.
На 2-ри ден със съдействието на областната кардиоложка д-р Миловска, от Русенския родилен дом то пътува за Кардиологичната болница в София където му спасиха живота.
Ясно ви е моето психическо и емоционално състояние в този момент: в стая с други 5 майки – всички кърмещи своите бебета , а аз - без бебе, с хапчета за спиране на кърмата и с река от сълзи.
Една от акушерките се обърна и ми каза: „ Остави го (в дом) – болно дете не ти трябва! Щом не си го видяла, не си го държала, не си го люляла….ще го преживееш. Ще си родиш друго….”
Тия думи вас биха ли ви окуражили?! Бях потресена и ужасена!
Кардиолозите в София бяха единодушни, че сърдечния проблем на бебето се е виждал още 12-16 гестационна седмица на „обикновен” видеозон и това е недобре свършена работа от страна на техните колеги – гинеколози.
„Съжалявам…Те в София са вълшебници и ще ти оправят детето…Успех…” – изречени от моите двама лекари вече не ме топлят.
Дай боже дъщеричката ми наистина да се оправи. Сега е на 8 месеца и й предстоят поне 2 сърдечни операции в София
Боли ме от това, че детето ми ще страда цял живот заради „кадърните ни лекари”.
Агонията е страшна. Сълзите и кошмарите…безброй.
П.П. Не ме разбирайте погрешно мили майчета, благодарна съм на лекарския екип който ме изроди- д-р Йорданова, но не и за отношението на останалия персонал.
След раждането дори дойде една санитарка на другия ден в общата стая и извика „по списък” майките на закуска. Само мен прескочи. Родилите с мен и след мен имаха право да закусват, а аз не- защото не бях родила здраво дете, защото детето ми пътуваше с линейката за София и се бореше за живота си..... Аз не съм парацал уважаеми лекари и акушерки, дано грешките тежат на вашата съвест....за мен за съжаление остава болката.
В момента имам две дечица. Първото ми детенце - Дари е със сърдечна малформация както разбрахте, мина една операция на 11 месеца, сега чакаме за втора и се молим на Господ да е успешна и последна. Сега тя е на 2г9 месеца. Второто ми момиченце е Тити, на 1г6м, родено секцио в Ескулап. След преживения кошмар не бях готова да родя отново в АГ-Русе. Дори не минавам по нея улица, но слава Богу всичко е наред с нея и хиляди благодарности на д-р Шишкова. За подкрепата, за израждането, за това че вярваше до последно че мога да родя и здраво детенце. Дай Боже някой ден да имам и трето