Това, което имах предвид с предишния си постинг бе, че може би е по-добре първо да прочетем книгата и после да даваме крайни оценки.
Съгласна съм с мнението на Нина, че анонса към една книга/филм залага на силни моменти от нея/него и прочитайки книгата може да се окаже, че всъщност първоначалната ни представа е била погрешна. Разбира се може и да не се окаже така.
Да, звучи малко зловещо анонсът и така като се замисля, може би това наистина не е най-подходящото място за подобно представяне.

Когато започвах първаото ин витро имах и продължавам да имам редица страхове и един от тях е "какво става с ембрионите ми, които не са замръзени", но в хода да процедурите всички останали страхове, пробеми и надежди заляха съзнанието ми или аз самата им позволих да го направят... и така вратата за онзи страх оставих заключена, а сега ти Людмила нахлуваш и я отваряш широко без да съм те молила за това.
Помисли ли че, бъркаш с ръце в раните на момичетата тук станали донори, защото не могат да си платят процедурите.?
Помолих те и в другя форум да бъдеш умерена.
Аз специално съм толкова емоционално нестабилна че, изобщо не ми е до тези ти редове.

Има Дискавари ченал - провай се там, за там сюжета е подходящ.

Според мен гадното в случая е, че такава книга е написана от човек, събирал лични истории във форуми като този и шумно демонстрирал съпричастност. Струва ми се жестоко и непочтенно. Чудесен начин да накараш хората да споделят за най-голямата си болка и да им кажеш след това, че са безотговорни или се правят на Господ... Просто желание, заплащано с много пари.
Иначе всеки може да си пише за каквото си пожелае и както си може.

Споделила съм с Людмила нашата история, мъката, болката, страха.
Някак ми беше много трудно да отговоря на този анонс. Дори авторката ме покани на презентацията. Би ми било интересно да присъствам, но за съжаление нямам възможност, а и ми е болно. Боли ме от това, което прочетох. Чувствам се обидена и огорчена.
Може би и аз съм от хората, егоисти които според обществото правят всичко, чудовищни експерименти като ИКСИ за да си "начешат крастата да имат свое биологично дете". Ако това ме прави безотговорна - нека! Ако щат да гледат на децата ми като "изкуствени близнаци" - нека! Но за себе си знам, че тук в Зачатие и всички двойки, борещи се със стерилитета,  са не по-малко достойни от другите да имат дете. И никой няма право да ги съди!
Напротив, толкова много любов стои в нас.. несподелена, стаена, недарена.
Знам също, че ще дам на децата си всичко за да бъдат те щастливи и се моля на Бог никога да не се сблъскат с проблеми като нашите с баща им!
Не мисля, че съм се правила на Господ. Просто направих това, което Господ беше дал на медицината като възможности и чудото ни се случи!
И се моля за всяка двойка, която жадува дете, по-скоро това чудо да сполети и тях.
Може би книгата е актуална за света, но за България и нашето общество е рано за такава. Людмила е права, че в областта на репродукцията има опасни тенденции, които би трябвало да се контролират и спрат. Но за съжаление в съзнанието на българина все още АРТ е някаква чудовищна намеса. Децата "от ин витро" се гледат с по-специално око. Дори на една от консултациите ми, една много "просветена" докторка започна да ми обяснява за уродствата при АРТ. А на мен ми предстоеше стимулация...

Благодаря на всички за мненията ви, пожеланията и насоките. Както на добрите, така и на критичните.

По принцип критиката е нещо прекрасно, сtига естествено да не е критика на слухове, или критика към рекламни материали, писани от търговско дружество, защото тях друга критика ги оценява. Примерно маркетингови специалисти. Но критика към внимателно прочетени художествени произведения, особено пък от непредубедени критици е нещо много градивно, ценно и задължително.

Не съм искала постинга ми да звучи като реклама и ако е възможно нека модератора да махне темата.

За онези, които са коментирали съдържанието на книгата без да я познават, само на кратко ще отговоря:
- В книгата не е описана нито една история на семейство/ момиче, което ми е писало. Може би само една и то с разрешение. Когато събирах писма с цел да помогна на семейства, които се нуждаят от това, аз вече бях написала книгата и тя се редктираше. Книгата бе завършена средата на октомври. Започнах я преди година. Освен това романа не касае ин витрото в България.
- Книгата не касае ин-витрото като проблем. Все пак завършва с „отношение на автора към него”, в случай, че някой си го е помислил.
- Описаното в книгата е базирано на две годишно проучване. Формата му е доста различна от онази, която се извършва от научни работници разбира се. Все пак същността на продукта, който създават е коренно различен. Аз съм изследвала проблемите за които пиша. Честотота на поява, вероятността да се случат отново, държави в които стават; как, защо и кой; тенденции в които могат да преминат; ситуацията в България; художествена литература до момента по тези въпроси и т.н…..(книгата завършва с няколко статии, но за всеки желаещ мога да предоставя и друга документация)
- Книгата е преди всичко роман. „Третият близнак”, на Кен Фолет, „Ген”, на Крайтън, Франкенщайн, дори филми като "Аз съм легенда" и т.н. са интересни и без да са 100% издържани в смисъла на наука и медицина. Ценното им е в това, че те карат да помислиш какво би станало, ако... Това именно правя и аз, като се постарах всяка тенденция да я проверя от към медицинската й и научна основа.
- Divarosa, от проверката, която аз направих по темата, наистина не съм намерила друга книга с проблемите, за които пиша аз. Ще се радвам ако ти ми посочиш. Основните проблеми, които мен са ме вълнували е какво става с човешки ембриони, които се раждат след 10, 20 години престой в течен азот; другият е какво може да се случи с ембрионите, които са поредна партида на фабрика за човешки същества; проблемите свързани с безконтролната търговия с генетичен материал. В нея няма нищо кой знае колко лошо ако е контролирана. От книгата става ясно какво имам предвид. Вълнува ме също етичните и биологични проблеми, когато ембриони създадени от едни генетични родители (понякога и до 10,15, а в "фабриките" и по 30) се разпръскват сред различни семейства без контрол (те имат много сходно ДНК). В САЩ, Лондон, Азия вече никак не е трудно да се влюбиш в брат си от съседния квартал, или да срещнеш близначката си от съседния щат и т.н. Вълнува ме и изкуственото създаване на еднояйчни близнаци чрез туининг; вълнува ме посоката в която са тръгнали някой западни АРТ клиники… и т.н.
- Divarosa, сензационните факти, които ти даваш за пример, аз също ги споменавам. Но изрично посочвайки, че се правят от 50тина години. Защото мен точно това ме притеснява.
Данните за продажбите на книгите са от справки за реално продадени книги
- Вера, гарантирам ти, че в книгата въобще не се говори за семейства, които създават децата си с любов чрез репродуктивни методи. А ако се споменава някъде, то е именно, за да се покажат като добър пример. Касае се единствено и само за опасни злоупотреби, извращения и недомислици, които ако се превърнат в тенденции, могат да са опасни.

Тази книга е написана от един човек, жител на планетата ни, който се е притеснил от настоящи тенденции. Мен ме тревожат, давам мнение и предложение, как бихме могли да се предпазим. На планетата има още няколко милиарда мнения и всеки решава за себе си, кое му допада.

Evro - не чети тази книга; наблегнала съм на темата за донорство и търговия с ембриони. Изхождала съм от лично моята история. Ужасих се какво съм можела да направя и написах книгата, за да предпазя друг да го стори.
- др. Владимиров е чел книгата до половина и то само заради медицинските термини. Едва ли може да даде каквато и да е оценка.

Поздрави и всичко най-добро,
Людмила

Людмила , тук , темата АРТ , погледната от тъмния ъгъл , причинява БОЛКА!
Не разбирам , защо избрахте нашата аудитория за презентация на  книга с такава тематика!
Не зная, кой е автора на анонса , но Вашия подпис стои там.
А там пише:

Някои хора са готови на всичко, за да получат каквото искат и да променят съдбата си.  Повечето от тях обаче никога не разбират, че с действията си променят не своята съдба, а тази на нечия неродена душа.
Ще я нарекат свое дете.
Това е твърде отговорно.

А после четем , цитирам:
"- Вера, гарантирам ти, че в книгата въобще не се говори за семейства, които създават децата си с любов чрез репродуктивни методи."




Кое е вярното , Людмила?

Когато прочетох анонса в мен се надигнаха различни чувства предимно негативни.Исках да задам на авторката някои въпроси,но реших първо да оставя емоциите да утихнат и да погледна предмета на чувствата ми от различни ъгли. В "Малкият принц" лисицата казва на момчето:"само нещата,които си опитомил можеш да проумееш",само ако си се сблъскал лично със стерилитета можеш да разбереш палитрата от чувства,които изпитва всяка от нас.Питах се какво е провокирало написването на тази книга или просто авторката е напипала нова по-атрактивна тема ,с която да впечатли читателя отегчен от криминалета,любовни романи и книги за психопати и мафиоти и така да се реализира по-успешно на книжния пазар.Сега рачбирам,че самата авторка е променила "своята и на едно неродено дете" съдба възползвайки се от АРТ и още повече се чудя защо такъв сюжет и защо се представя в този форум.Да разбирам ли,че трябва да се примиря със съдбата си и да не правя нищо да я променя.Ами то ако е така не трябва да ползваме електричество и ядрена енергия и да си стоим в коменната ера. Да,Бог говори за смирение,но това не означава примирение. Смирението за мен е да приемеш нещата в живота си такива каквито са без да роптаеш и обвиняваш някого,а като част от пътя,който трябва да извървиш за да израстнеш вътрешно,но това не означава да седиш и нищо да не правиш за да  промениш себе си или съдбата си. Трабва нещо да се прави и самото правене ще те промени нали"количествените натрупвания водят до качествени изменения".Нали 75% от съдбата ни била волята Божия , а 25% нашата собствена. Бог ни е оставил право на избор и ако АРТ са моят шанс и аз го използвам и успея значи такава е била волята и на Бог и не нарушавам никакви вселенски закони.Помислете колко от жените и мъжете ,които не са имали репродуктивни проблеми знаят как се следи овулация,какво е БТ, лутеална фаза и т.н.Повечето от приятелките ми не знаят ,че има такива форуми още по-малко пък имат понятие от термините,които знаем ние и нормално за какво им е нали резултатът е налице.Ако такъв човек прочете книгата естествено,че ще сметне АРТ за нещо нередно,противно на природните закони и едва ли не за нещо вредно.Аз съм от нуждаещите се от нечий генетичен материал,но не се чувствам като участник в някаква гигантска търговия с ДНК,а като човек,който с помощта на науката,добротата в хората/и в жената,която би споделила с мен гените си/ се опитва да осъществи една своя цел и мечта.Да приема яйцеклетка от друга жена е като един мъж да е направил деца на 1, 2 или повече жени в различни държави ,това също е обмяна на гени,но не го третираме като проблем нали?И така могат да се променят съдби. Стана много дълго ,а може да се дискутира до безкрай. В края на краищата за себе си приемам следното:АРТ са част от прогреса на човечеството. Ако Бог реши,че станем прекалено много лесно може да ни уреди с някоя пандемия или бедствие,пък и природата си има своите механизми за постигане на равновесие.Аз ще използвам АРТ и ако успея това ще е волята на Бог като следствие на моя собствен избор.

Невероятна е тази жлъч и отрова, която хвърчи в този форум и то за нещо, което дори не е прочетено и дори видяно!!! Всяко следващо мнение е повторение на предишното, но с други думи и сляпо следва предварително зададената негативна посока. Наистина в България поговорката "Няма ненаказано добро" важи с пълна сила! За съжаление омразата и завистта са пороци, които се раждат в условията на недоимък и бедност. Наистина трудно е да надскочиш себе си и да поздравиш другия, особено от позицията на силно принизени и обезличени морални и духовни ценностти и издигнати в култ материални страсти. Жал ми е за България и нас българите, на нас ни е дадено много, но и много ни е взето. Вероятно това е превърнало голяма част от нас в озлобени индивиди, които независимо от повода "оголват" зъби и разярено се хвърлят срещу всеки. Жалко!!! Защото, дами и господа, със своите нападки тук ми приличате на глутница освирепели зверове, които са готови да разкъсат всеки за всичко!!!

Към участника, който обещава да напише книга за 2 месеца бих искала наистина да го помоля да покаже как ще го направи, наиситна покажете вашия талант, излезте от паравана на безличен критикуващ и застанете под ослепителния прожектор на критиката, в позицията на оценяван от тези, които сега ви пригласят!

Людмила, всички тези критики не доведоха до нищо друго освен до категоричното ми намерение да купя, прочета книгата ти и тогава да си създам собствено мнение, като преди това искам да те поздравя за смелостта да бъдеш различна от другите и то в позитивния и креативен аспект на това понятие!
БРАВО ЛЮДМИЛА!!!

А ти хироши, кой си? От къде дойде? как попадна точно на тази тема? как реши точно тук да постнеш първия си постинг?
...сляпо следващ предварително зададената ПОЗИТИВНА посока...

По принцип критиката е нещо прекрасно, сtига естествено да не е критика на слухове, или критика към рекламни материали, писани от търговско дружество, защото тях друга критика ги оценява. Примерно маркетингови специалисти. Но критика към внимателно прочетени художествени произведения, особено пък от непредубедени критици е нещо много градивно, ценно и задължително.
[

Ей това, убий ме не мога да го разбера нито пък се сещам каква му е връзката с посочените мнения. Защото и в двете ми мнения имаше конкретни неща, но щом това не оцначава нищо за теб...Людмила, тонът ти е толкова категоричен и безапелационен, че е малко смущаващо и започвам да се чувствам притеснено, че давам мнение, което се различава от сладките приказки. Виж сега, до безкрай можем да си спорим - всеки за това, което го вълнува, но пресечна точка едва ли ще намерим. Дотук разбирам, че ти самата имаш огромна нужда от тази книга, която ще разкрие един куп нови неща - нещо в което аз лично дълбоко се съмнявам как четиво от такъв тип ще изпълни и тази по-сериозна мисия, но това е явно, щото не съм криминалист и не съм била очевидец на това как се случват тези неща, нещо което никой не може да твърди, че познава като очевидец. Това, което си научила ти (освен интервютата с жените тук),най-вероятно го знаеш от достъпни източници, обобщена статистика и такива неща. Но, разбира се, не изключвам и вероятността и да имаш връзки във ФБР, което да ти е продало за много пари автентични документи. Интересно кой като продава нелегално ембриони остава следи след себе си, че и документация, която може да попадне у теб. Много въпроси се въртят в главата ми но най-дразнещото е това, че ти едва ли не се явяваш като спасителка на света, който само е чакал моментът, за да прочете за твоите разследвания. Всичките ти твърдения са ужасно пресилени и преувеличени, че и най-слабоумният ще се усъмни, че нещо го будалкаш с тези преувеличения  и с личната си роля за участие в разследване от този тип. За да разследваш нещата, трябва да си говорила и разпитвала лично поне една чужда клиника за тези неща и ужасно се съмнявам, че там някой щеше да се засрами колко е лош и да си признае пред теб какво прави в свободното си време. Останалото са интернет общоизвестни статистики и преувеличени измислици, които ти наричаш художествена литература. Няма лошо и така да са събрани фактите, но ти твърдиш други неща. Писането е ужасно отговорна работа, защото ти носиш отговорност за всяка дума, мисъл и смисъл зад нея, образ и внушение, които носят. Най- първото нещо, за което трябва да мисли един писател е какво послание изпраща към хората, как то ще се възприеме от тях и въобще какъв е смисълът от текста му. Явно, ти имаш нужда от такъв тип книга, която, честно казано, не знам как ще помогне на лошите лекари (и бизнесмени)с криминално мислене да се променят. Внушението е обидно и за лекарите и за пациентите. В България такива специалисти има няколко на брой, та ми е интересно кои точно от тях вършат такива работи. И за чуждите клиники, ако можеш да напишеш, за да не ходим в тях и да се предпазваме. Защото общите сензационни факти са известни или могат да ни станат познати, като се разровим из нета и предполагам там ще попаднем на един куп "научни" доказателства. Разбира се, това са само предварителни въпроси, които аз като мислещо същество имам право да си задавам. Определено почвам да се замислям за книгата с нацистката тематика. Толкова лоши хора са били и такива поразии са направили. Само си мисля, че след като се появи четивото, хората първо ще си изповръщат и червата. Нищо, тъкмо ще им подейства като очистително. Но не в духовен смисъл, разбира се. Междувременно ще разстрои емоционално и психически доста хора, но какво ми пука! Важното е истината, скривана десетилетия от хората, да възтържествува и да няма тайни! А и аз имам голяма нужда да се покаже най-после пред света животинското лице на фашизма.
И не се обиждай на читателите! Защото те имат право на избор и всеки е с различно изграден художествен вкус! И съм сигурна, че и за тази книга ще се намерят читатели.
Ето, Хироши е първият ти кандидат-читател. За съжаление, не съм сигурна, че тя обаче знае за какво точно говори. Но е важното, че тя не е "озлобен индивид" и не е издигнала в култ материалните ценности, а духовност, единствено и само духовност струи от нея. За което горещо я поздравявам и, разбира се, като типичен българи не мога да не проявя завист и злоба към такава извисеност. Такива сме си българите - глутница освирепели зверове!
В края на краищата, всеки е свободен да пише за каквото си иска, щом други се съгласяват да го публикуват...

Аз съм дотук с темата, защото нещата започват да стават смехотворни и неадекватни.

Поздрави!

такааа, значи аз съм от онези отговорно -безотговорни хора, които искат да имат дете с АРТ, защото по старомодния начин със секс не става
аз съм от онези отговорно - безотговорни хора, които ще дарят яйцеклетка, без да искат заплащане на процедурата
аз съм от онези отговорно - безотговорни хора, които знаят, че прогрес има тогава когато науката се развива и може да помага на такива като мен
Не съм чела книгата и няма да я прочета, защото моята си болка от 5 неуспешни опита си ми стига, защото ми стигат моите си терзания, за моите си проблеми.
Да напишеш роман свързан с болката и страховете на много хора, може би е удачно и комерсиално, но не смятам че е удачно да се рекламира подобно издание при хората които са свързани с проблема.Има една стара приказка - "в къщата на обесения не се говори за въже". Аз не съм от хората със слаба психика - дори напротив, но много от момичетата тук са с по лабилна психика, такива които са в момента в процедура, такива които са преди такава и само заради тях не бива и не може да им се пълнят главите с такива неща. Да книгата ще е интересна за хора които нямат нашите проблеми и тези хора ще станат още по злобни към такива като нас и приказките им зад гърба ни ще са още по тежки.Така вместо хората с репродуктивен проблем да излезнат наяве, ще се скрият още повече в черупките си.

Невероятна е тази жлъч и отрова, която хвърчи в този форум и то за нещо, което дори не е прочетено и дори видяно!!! Всяко следващо мнение е повторение на предишното, но с други думи и сляпо следва предварително зададената негативна посока.

Извинете, но вие Хироши от къде се появихте???
В този форум хвърчи най-голямото,разбиране, взаимопомощ и любов, който съм срещала!!!Нахално и нагло е да се включвате така във форума и да лепите етикети!!!
Вие дали сте се сблъскали с болката???

С някой неща написани в анонса и аз не съм съгласна , но анонсите са за това ... да те заинтригуват ,да те ядосат , да привлекат вниманието ти. Книгата не мога да коментирам защото не съм я прочела, но АРТ ме вълнува, правила съм инвитро и пак ще правя . Това обаче не ми пречи да погледна и към тъмната страна.Ние тук във форума си помагаме , подкрепяме се .. да обаче има и една друга страна. И това е бизнеса , който носи милиарди на някой хора.  Точно над това съм мислила много пъти ,дали с моите ембриони и яйцеклетки не може да се спекулира. Наскоро четох , че от ембриони на стадии бластоцист се извличат стволови клетки. И в този ред на мисли това се отнася не само в областта на арт. Наскоро избухна един скандал в световен мащаб  с ортопедични импланти. Оказа се ,че лекари при аутопсия са вадели костите на пациенти и са ги заменяли със разни железа. А от материала , който са вземали са правели импланти , отново бизнес за милиарди. А още по-лошото , че има случаи в Украина , когато са убивали хора за този скъп материал. Прогреса е велико нещо ,жалко че поражда спекула. Това са някои асоциации , които направих четейки анонса.

Дивароза, това е просто роман, който ти още не си прочела. Затова реших да ти предоставя горе информация, която не си знаела

Има хиперболизирани тенденции, като именно това е била целта. Чрез хипербилизацията се представя изчистената форма на избрана тенденция

Интервютата които съм провела са с специалисти от 3 бг книники, една италианска, 1 от Лондон, 2 от САЩ, с 2 агенции за търговия и осиновяване на ембриони, с 4 западни семейства и с десетина български.

Дивароза много си права че писането е нещо твърде отговорно. И аз винаги твърдя това. По тази причина написах и въпросния роман, макар да знам че ще последват много нападки срещу нея. 
ФБР не е нужно, тази търговия не е тайна извън пределите на Б-я.

Efirche – и двете са верни.

Hirroshi – благодаря ти. Ще се радвам да споделиш мнението си когато прочетеш книгата. Каквото и да е то.

ако е вазможно, модераторите да махнат първият постинг, за да не звучи като реклама.

Желая ви всичко най-добро,
Л

С някой неща написани в анонса и аз не съм съгласна , но анонсите са за това ... да те заинтригуват ,да те ядосат , да привлекат вниманието ти. Книгата не мога да коментирам защото не съм я прочела, но АРТ ме вълнува, правила съм инвитро и пак ще правя . Това обаче не ми пречи да погледна и към тъмната страна.Ние тук във форума си помагаме , подкрепяме се .. да обаче има и една друга страна. И това е бизнеса , който носи милиарди на някой хора.  Точно над това съм мислила много пъти ,дали с моите ембриони и яйцеклетки не може да се спекулира. Наскоро четох , че от ембриони на стадии бластоцист се извличат стволови клетки. И в този ред на мисли това се отнася не само в областта на арт. Наскоро избухна един скандал в световен мащаб  с ортопедични импланти. Оказа се ,че лекари при аутопсия са вадели костите на пациенти и са ги заменяли със разни железа. А от материала , който са вземали са правели импланти , отново бизнес за милиарди. А още по-лошото , че има случаи в Украина , когато са убивали хора за този скъп материал. Прогреса е велико нещо ,жалко че поражда спекула. Това са някои асоциации , които направих четейки анонса.

Абсолютно вярно! Браво Ани, подкрепям те изцяло.

Има хиперболизирани тенденции, като именно това е била целта. Чрез хипербилизацията се представя изчистената форма на избрана тенденция

Хиперболата в литературата е вид троп или стилистична фигура, която представлява силно преувеличаване на образи, предмети и действия с цел авторът да изведе на преден план съществените им особености и да изрази емоционалното си отношение към тях. - цитирам Уики, за да е по изчерпателно, не се съмнявам иначе, че е известно на потребителите тук що е хипербола. Не е ли малко опасно да се подхожда по този начин по проблема? Емоционално? Смесването на наука с емоция е малко несъвместимо и би могло да е некоректно най-малко и всичко това казвам в контекста на публикуването на анонса към книгата в този форум и точно в тази тема.
Иначе г-жо Филипова нямам нищо против преувеличенията и художествените измислици.
Поздрави.

...Да си призная и на мен анонсът ми прозвуча малко пресилено и много зловещо...но реших да дам шанс на жената, която се е доказала нееднократно...за това първо ще прочета книгата и тогава ще напиша мнението си за нея!

Даааа..., може би трябва да прочетем книгата и тогава да коментираме, нападаме, обвиняваме, възхваляваме.Може би трябва да итриете цялата тази тема, може би трябва да се правим, че проблеми няма, може би милиони хора ги боли повече и от нас...Може би можем да сме по-добри.

Не ме нападайте:)Не си и помислям да съдя някой за мнението изразено тук относно въпросната книга, която смятам да прочета. И аз се боря момичета...вече 10 години, и мен ме боли даже повече от 10 години и дори не само заради моята болка а заради всички като мен.Само едно не разбирам...наистина ли е успокоение да заровим глави в пясъка правейки се, че проблем няма или можем да бъдем по-инфирмирани и отговорни и ако с нещо можем да помогнем и да се чуят гласовете ни...ДА ТОЧНО НАШИТЕ...НИЕ КОИТО СЕ БОРИМ, да го направим?
Ок...ако Людмила не се беше включила в този форум нямаше да разберете за книгата утре на улицата или сред приятели, или в книжарницата, или от телевизията?...или утре нямаше пак да ви боли от това, че една мечта още бяга от вас?
Ами ако случайно превключвайки каналите попаднете на филм на тази тема?Тогава кого ще обвиним за болката си?Или е по-лесно винаги да има на кого да си покажем зъбките?
Досега в този форум винаги намирах успокоение...За първи път не ми се чете и то не заради анонса за книгата (та това е "просто" една книга, която няма как да отнеме това което имам и което съм съхранила в себе си.мога само да нау4а нещо ,което незнам)а заради негативизма на написаното. Не го ли усещате?
Мили момичета - ВСИЧКИ - чувствам се смазана от настроението тук:)

И накрая...всичко написано са залелите ме чувства в момента а не коментар на съгласието или несъгласието ви с книгата.То си е лично ваше право което аз уважавам.

Искам да се обърна към всички, които са чели темата.

Вероятно съм допуснала сериозна грешка. По някакъв начин през последните месеци съм решила, че много от вас се интересуват от въпросния ми роман. Помагали са ми, подкрепяли са ме, задавали са ми въпроси. По тази причина съм решила, че ги интересува повече за книгата. Ни най-малко не съм искала да си правя реклама вътре в самите темите на форума.
А още по-малко съм искала да засягам някой от вас.

Моля ви, забравете, че в тази тема се пише за някаква книга, а ако може някой дори да я изтрие.

Информацията, която е написана за романа има за цел да провокира и да привлече внимание. Едно, две изречения засягат съдържанието й.  Все пак не е редно да се разкрива предварително. От изказванията ви разбирам, че много от вас се хващат за откъснати изрази, в които търсят себе си, като се засяга. Книгата описва много по-глобални теми, сред които ние и България почти не фигурираме.

За последно ще кажа, че това е художествен роман, в който се разкриват възможните рискове от безконтролната търговия с генетичен материал.
Не си усложнявайте живота като размишлявате над рекламен текст за един роман.

Ще използвам последният си постинг да уточня още веднъж връзката ми с АРТ.Всъщност аз май съм единствената тук, която не го прави анонимно. Опитът ми е горе-долу 4 години плюс 2 лутане и търсене на проблема. Правила съм почти всичко, включително и инвитро. Доста тежка процедура с повече от 20 дни стимулации. Детето, което бе плод на АРТ вече не е живо. От този опит обаче осъзнах, че съм можела да направя страшна грешка, която ме провокира да науча повече.
Накрая се оказа, че всички тези процедури не са били нужни и просто медицинска грешка. Забременях напълно естествено.Сега имам син.

Съжалявам, че пак всях смут във форума. Този път е за последно.

Еее, Людмила, много лесно се отказваш! Айде да изтрием темата и да останат сладките и хвалебствени писания по другите форуми. По-добре ли ще се чувстваш тогава? Ами, като излезе книгата ти и чуеш такива неща и от други хора, какво ще направиш тогава, ще я изкупиш от книжарниците ли? Пиша ти напълно сериозно и откровено. Само безкритични мнения и отзиви ли искаш? Какъв е смисълът тогава, ако няма дискусия, ако няма споделени мнения и отзиви. Да, засега те са само по анонса и това, което си качила на сайта. Но и за тези отзиви трябва да си благодарна. Вярно, че това е маркетингов анонс, но и  за него се носи отговорност, не може да се пише каквото и да е. Аз,  да ти призная, направо ти се възхищавам на самочувствието как пишеш за разкрития и подобни неща в световен мащаб. Очевидно е, че не ги правиш ти разкритията, а такива данни и факти си съществуват. Съжалявам, че се рзминахме с теб като пишещ и читател. Знам от опит колко е и честолюбиво и тъпо ти става. Но ти трябва да приемеш, че има и доста хора, които просто не четат такъв тип книги. И аз съм една от тях. Но това не означава, че не мога да имам мнение и да го изказвам. Остави това право на читателите си. Аз просто не се оказах твоят читател. Да, не съм я чела книгата, но аз не коментирах нея, както вече уточних.  В книгите от този тип ми липсват много неща и на първо място е естетическото удоволствие  както и много други неща, но аз съм доста по-претенциозна като читател.  Обаче това е нормално. Не знам ти кой си мислиш, че е твоят таргет маркет (ето ти един маркетингов термин, виждам, че ги харесваш), но трябва все пак да имаш и реалистични очаквания. На голяма част от хората това въобще няма да им хареса, и то все по причини, които изброих на много места. Не можеш да се обградиш само с хора, които харесват нещата ти, защото това може и да ти дава фалшиво усещане за това, което правиш. Поне за мен това е доста опасно. Иначе, аз знам прекрасно какво е хиперболизация и художествена измислица, можеш да си повече от сигурна. Затова помисли и върху написаното, което не ти харесва. И вместо да се обиждаш просто им благодари на хората за това, че са отделили време да поразсъждават върху твой текст! Аз лично така правя. Не е нужно да се харесваме на всички, а и не е възможно. Хората имат различни вкусове, все пак, и не е нужно да се чувстват и виновни заради това. Аз лично нямам нищо против теб! Най-малкото, защото не те познавам!  Всичко хубаво ти пожелавам! Дано разбираш, че пиша сериозно, но не тенденциозно насочено към теб, а най-дружески и няма негативизъм, за който толкова пишат тук някои!
Поздрави!