Здравейте,
в предишна моя тема стана въпрос за книга, която тогава още пишех. Имаше вапроси кога ще излезе. Тя е роман, който засяга проблемите на стерилитета и някои рискове от най-новите репродуктивни технологии по света и у нас. Книгата е вече факт и от 19ти ще е по книжарниците, затова си позволих в тази тема да ви дам малко информация за нея.


"Романът Стъклени съдби, предстои да бъде издаден февруари 2008 г. Той е базиран на дълго авторско разследване. Чрез инструментите на трилъра и драмата авторката за първи път представя мащабите и рисковете от безконтролната търговия с генетичен материал и най-вече с човешки ембриони. Представя потресаващи факти и опасни тенденции. Такива, върху които малцина все още се замислят.
Стъклени съдби е вдъхновен от историята на семейство, което е принудено от безпаричието да търси алтернативен начин да заплати скъпата ин витро процедура. Единствената им мечта е да имат дете. Решението е да дадат половината от собствените си деца, под формата на 5-дневни ембриони на друго семейство, което в замяна да заплати процедурата ин витро. Излишните ембриони остават собственост на клиниката. Схемата е честа практика по света. Милиони хора на планетата по различни причини даряват или продават свой генетичен материал под формата на ембриони, яйцеклетки и сперматозоиди. Търговията с човешки ембриони се увеличава многократно след разкриването на първата в света банка за производство и търговия с ембриони в САЩ. Днес тя не е една. Бъдещите хора се избират по каталози.
Стъклени съдби е драматичен разказ за две момичета и едно момче, създадени от ембриони на едни и същи биологични родители, но родени от три различни майки. В три различни семейства. В три различни държави. Жените са забременели вследствие на методи за асистирана репродукция. Престъпление събира разделените някога в лаборатория сестри и техния брат. Американска защитна организация иска да се добере до историята на едно неродено, чийто живот е на косъм от смъртта. Тя е нужна на мощна Корпорация, която скоро ще осъществи грандиозните си планове да е първа в приложението на най-новите репродуктивни технологии.
Месец преди публикуването на Стъклени съдби британските медии гръмват с новина за подобна на описаната в романа трагедия. Наистина се е случила. Пак? Политици опитват да надигат глас срещу най-новите глобални проблеми.
Авторката на романа преплита сложно обвързани сюжетни линии, развиващи се на територията на пет държави. Тя облича автентични човешки съдби, реални места и научни факти, с художествената измислици. Персонажите й са сложни, изживяванията им многопластови.
Людмила Филипова дискутира в романа си и проблеми, свързани с бъдещето на човечеството и риска хората сами да променим еволюцията си. Засяга редица рискове, свързани с обстоятелството, че хора от цял свят обменят неограничено и безразборно генетичен материал във времето и пространството. Продават се хиляди ембриони, милиони яйцеклетки, милиарди сперматозоиди. Създават се изкуствено близнаци. Произвеждат се сираци. Майки зачеват с ембриони, замразени преди десетилетия и върнати към живот в среда, за която тяхното ДНК е непригодно. Повече от четири милиона бъдещи деца, заченати „в стъкло” и замразени в течен азот, чакат да бъдат избрани, родени или убити. Може да стоят с десетилетия на минус 196º С. Някои хора са готови на всичко, за да получат каквото искат и да променят съдбата си.  Повечето от тях обаче никога не разбират, че с действията си променят не своята съдба, а тази на нечия неродена душа.
Ще я нарекат свое дете.
Това е твърде отговорно.
Мащабите на тези процеси вече са толкова значими, че са по-страшни от самото им съдържание. Всяка година репродуктивните способности на човешките същества намаляват. А индустрията за изкуствено оплождане предлага всичко срещу пари. Само в САЩ в индустрията за изкуственото оплождане се въртят милиарди долари. От края на 20 век успешно се клонират бозайници. Създадени са стотици ембриони на клонирани хора и хиляди на животни. За родените клонинги не се води официална статистика. През септември 2007 г. британските власти дават официално разрешение за създаването и на трансгенетични ембриони между човек и животно. Хибридите (същества) между различни животински видове вече са хиляди.
Това са само малка част от фактите, които авторката преплита в третия си роман. Приложените документи показват, че описаното не е плод на фантазия.
Накрая остават неотговорените въпроси. Опитваме се да отнемем функциите на Господ и да поемем в ръцете си съдбата на биологичния си вид. Но нима знаем посоката? Редно ли е човек сам да определя съдбата на бъдещите хора? Колко силна може да е връзката дете – родител? Възможно ли е да променим хода на еволюцията си? И ако да, в каква посока сме тръгнали?
Най-полезното в романа е, че ни показва страшните рискове, докато все още можем да ги променим. "

Тук може да видите корицата и по-подробно описание и книгата.
http://ludmilafilipova.com/books/index.php


Поздрави,
Людмила

Благодаря ти, Людмила, за информацията, относно новата ти книга! С интерес изчетох другите две! Ще си я купя непременно! Не се  съмнявам, че и тази ще бъде много интересна! Благодаря ти, за всичко, което правиш! Желая ти крепко здраве, семейно щастие и много нови творчески успехи!!!

  И аз благодаря, Людмила!

  Желая ти успех и с новата книга!

Людмила, написаното е наистина много хубаво!
Желая ти успех с книгата!
Благодарим ти за всичко, което правиш!

Присъединявам се към темата, с благодарности за труда ти Людмила.

Успех и здраве.

Успех и от мен на новота ти рожба - трета книга, Людмила.  Хм..., дава плод за размисъл.
А на теб пожелавам щастие и късмет!

  Аз също с нетърпение очаквам излизането на "Стъклени съдби".Людмила,желая ти много здраве и творчески успехи занапред!

Книгата изглежда ще бъде интересна.
С удоволствие ще я прочета.
Дано повече хора я прочетат и се замислят!
Успех ти желая!

от анонса за книгата оставам с впечатление, че според авторката, оплождането инвитро е нещо лошо и страховито. така ли е?
ще се разгранича от останалите мнения дотук. ако книгата е това, което описва анонсът - няма да си я купя и не я одобрявам.

Да си призная, по-скоро се отвратих, докато четох анонса. Едно доста неприятно чувство...  Не ми хареса. Внушава усещане за нещо лошо, престъпно и безотговорно, ако искаш или имаш дете чрез инвитро. Звучи ми жестоко спрямо хората, чиято единствена възможност за свое дете е този вид оплождане.
Форумите са чудесно място за промоциране на нечия книга, но не мисля, че точно тук е най-подходящото за тази. Нищо лично.

Аз пък много обичам да пиша критични рецензии...
Първо, заглавието е доста подвеждащо, защото очевидно става въпрос за ин-витро заченати деца, а от заглавието някак си оставаме с усещането, че целият живот на тези деца е някак си крехък, раним, че някаква тайна има в живота им и все неща в този дух. Това е доста преувеличено, защото и децата, родени по този начин, израстват като пълноценни личности и едва ли през целия им живот ги измъчва въпросът за техния прозход, а някои даже и не знаят, че са от чужда яйцеклетка или сперматозоиди, което означава, че в такъв случай драма няма. В този смисъл, мисля, че семантиката на заглавието и цялостното съдържание на текста се разминават. Второ, генетични експерименти и кръстоски между различни видове се правят много отдавна по света. Наскоро гледах филм по BBC, в който показаха светещо прасе - генетична кръстоска; в тази лаборатория се отглеждаха от клетки на човек и органи - нос и уши специално показаха, което означава на практика, че много богатите хора практически никога няма да останат без "резервни части"; вижте само по колко години живеят британските монарси. В този смисъл, това никак даже не е сензация. Трето, много е нагнетено емоционалното и психологическото при тези "човешки експерименти" и един по-необразован човек ще настръхва само като чуе думата ин-витро. Та, какъв е смисълът тогава, защото това определено не е новина и е доста интересно какви точно са документите, с които разполага авторката; в  такъв случай "научното" тук е просто общоизвестни, сензационни факти. Четвърто, измислени идеи за книги тип "булевардно четиво"  - милиарди и истината е, че за всеки влак си има пътници. Аз лично не съм почитател на такъв тип изкуствено скалъпени книги. От анонса останах с впечатлението, че все едно става въпрос за кръстоска между хора и извънземни. Доста са преувеличени нещата. По принцип съм много против книги, които се пишат за два-три месеца, и то само и единствено да правим бройки (да имаме книга след книга), но понякога, разбира се, се раждат и гениални творби, които остават във времето като философия, идейни внушения...
Надявам се авторката да не се засегне, защото трябва да е готова и на мнения, които няма да и харесат. И определено полезните са точно тези. А който търси само лакейски мнения, определено не публикува нищо, за да си го спести. 
Това си е личното ми мнение, което не задължава останалите да го споделят, разбира се.

P.S. Людмила, понеже прочетох и на сайта ти какво си написала, та да допълня още нещо. По принцип пресилените обобщения е добре да се избягват, като например ти почти навсякъде пишеш, че това е "авторско изследване, което публикува за първи път..." Извинявай, но ти очевидно не си в течение на световната литература, просто няма как да си наясно и в течение на всичко, което е излизало досега и едва ли знаеш дали някой друг вече не е писал по този въпрос, което е не просто предположение. Прави доста неприятно впечатление, освен, че е самонадеяно. А такива "ужасни експерименти"  не се случват от вчера. "Авторско разследване" си е направо почти равно на "научно изследване", което е доста далеч от "интернет изследването", повярвай ми, разликата я проследявам повече от години научна работа. А "най-продаваната авторка" предполагам, че е просто маркетингов трик, защото иначе си е направо недостоверно, всъщност зависи кой ти прави проучването, де. Това са все неща, които е трябвало да ти ги кажат и хората, на които си дала да прочетат книгата, така наречените първоначални рецензенти. Защото някои неща са непростими и за току-що прописали студенти. И един общ съвет: добре е, преди да се публикува даден текст, да го дадем да го прочетат и хора, които не ни харесват много-много, но които са добри в писането. Защото те няма да ни сервилничат по ред причини и ще са най-обективни. Успех ти пожелавам по-нататък, повече изпипване на текста и повече истински, вътрешен живот на книгата!
И горещо се надявам да видиш полезното в написаното от мен!

Това,което разбрах от анонса е,че ако един от партньорите(или и двамата)в една двойка не може да има деца,то двойката не бива да се подлага на АРТ с донор и да си остане без деца.Някак си не мога да се съглася с това.Макар че за себе си не съм готова на донорска процедура,все още.
Но това е само анонс.Може да не съм разбрала правилно или в самата книга де е представено по-различно.

Аз вече няколко пъти проверявах в сайта на Людмила дали книгата е излязла вече, така че с радост чета тези редове. Звучи ми интересно.
Момичета, не забравяйте, че самата Людмила има момченце, заченато чрез АРТ така че едва ли фаболата е толкова ужасяваща.
А, да, доколкото си спомням един от първите хора, прочели романа е д-р Владимиров..

А, да, доколкото си спомням един от първите хора, прочели романа е д-р Владимиров..

E, щом д-р Владимиров е прочел книгата, значи трябва да ми хареса и представянето й.

Някои хора са готови на всичко, за да получат каквото искат и да променят съдбата си.  Повечето от тях обаче никога не разбират, че с действията си променят не своята съдба, а тази на нечия неродена душа.
Ще я нарекат свое дете.
Това е твърде отговорно.
Мащабите на тези процеси вече са толкова значими, че са по-страшни от самото им съдържание. Всяка година репродуктивните способности на човешките същества намаляват. А индустрията за изкуствено оплождане предлага всичко срещу пари.

И без това доста хора в държавата ни смятат, че АРТ е лайфстайл. Внушението от този анонс ми се струва едностранчиво - лекарите, занимаващи се с АРТ са маскари, а хората, жадуващи за дете, но с определени репродуктивни проблеми - безотговорни.

Иначе не отричам, че такъв проблем съществува и за него са писани книги и създавани филми отдавна. За тези неща е добре да се говори. 

А, да, доколкото си спомням един от първите хора, прочели романа е д-р Владимиров..

а дали я е харесал, като я е прочел?
във всеки случай, аз - като член на сдружение, което се бори да промени негативните представи на обществото за стерилитета и асистираните репродуктивни технологии, намирам една книга, представена по този начин (уточнявам, че не съм я чела!) за вредна.
много съжалявам, че именно Людмила Филипова, която се предполага да познава добре истинската картина на проблема и която направи толкова много за хората с репродуктивни проблеми, сега по същество им вреди, гонейки популярност.

"Опитваме се да отнемем функциите на Господ и да поемем в ръцете си съдбата на биологичния си вид. Но нима знаем посоката? Редно ли е човек сам да определя съдбата на бъдещите хора? Колко силна може да е връзката дете – родител? Възможно ли е да променим хода на еволюцията си? И ако да, в каква посока сме тръгнали? Най-полезното в романа е, че ни показва страшните рискове, докато все още можем да ги променим."


не го разбирам.
и това го пише човек минал през Арт.

Ако бях Модератор щях да цензурирам пърия пост!

Айде, още нещо от мен, макар и да не ви се иска сигурно! 

Смесват се няколко различни неща:

1. Човек, който е имал възможност да дари пари на други хора, защото е имал възможност и добра воля да го направи. За това предполагам само тези, които са получили дарението, знаят колко са му благодарни. Предполагам, че на повечето от нас ни се иска понякога да осъществим нечия мечта, но не можем. Предполагам, че и мен такъв жест би ме направил лоялен безрезервно към този човек, нещо, което има и друга страна, но тя сега е без значение.
2. Все си мислех, че "д-р" пред фамилията Владимиров се свързва с "лекар", а не с литературен критик, т.е. не "доктор по литература". Защото очевидно е, че един лекар, освен ако не е и междувременно професионален писател на сериозна литература, не може да даде професионална оценка на текста като литературен факт, а само и с оглед на медицинските факти, за които не се иска даже да си медицинско лице, за да се досетиш, че се случват и такива неща по света.
3. Аз лично съм чела "Червено злато" най-вече и от професионално любопитство и поради голямата реклама около тази книга и като гледам тази книга ще прилича на нея. На този тип книги им казват "булевардно четиво", което по-просто казано означава все едно да вземеш една скандална новина от жълт вестник и да я облечеш в повече дрешки откъм обстоятелства, платена любов, политика, любов и други харчещи се сюжетни нишки и книгата е готова. Само че това не е сериозна литература. Защото и липсва идеен подтекст, философия, игра на въображението, недоизказаност, защото всичко е смляно и изплюто, банално и шаблонно, а героите са като кухи зададени схеми, с поведение, което се дирижира изкуствено от самия автор. Да, има доста почитатели на булевардната литература, които се интересуват от фактите и динамиката в книгата, но не и от нейната художествена стойност. Няма лошо, въпрос на вкусове.
4. Дайте ми два месеца и ще ви скалъпя един роман на тема например за перверзните навици на лошите нацисти как са обичали да се обличат с дрехи от човешка кожа и за още по-лошите им съпруги, които са умирали да се докарват със златни бижута от зъбите на убитите евреи по концлагерите. Предполагам обаче, че тази книга ще предизвика повече отвращение и възмущение, отколкото ще има художествена стойност. И поуката ще се изгуби някъде по пътя на натурализма.

Една идея може да се внуши по много начини и безспорно най-непечелившият е да накараш хората да изпитат отвращение към нея.
Лично мнение, разбира се! Но нищо лично против Людмила, просто тя се случи насреща! 

Имаше вапроси кога ще излезе. Тя е роман, който засяга проблемите на стерилитета и някои рискове от най-новите репродуктивни технологии по света и у нас. Книгата е вече факт и от 19ти ще е по книжарниците, затова си позволих в тази тема да ви дам малко информация за нея.

Въпреки че Людмила е писала че става въпрос за рисковете от АРТ процедурите, ми стана тъжно, че не е тук мястото за реклама на тази книга. Сякаш чета собствената си съдба изкривена под призмата на ужасите. Или ужаси при извънземните. Да, като във филм на ужасите ми настръхна косата.

Людмила съжалявам ако не приемаш критики, но напълно подкрепям мненията на  DivaRoza  и jam. А DivaRoza си има понятие от тези неща, повярвай ми.

"Опитваме се да отнемем функциите на Господ и да поемем в ръцете си съдбата на биологичния си вид. Но нима знаем посоката? Редно ли е човек сам да определя съдбата на бъдещите хора? Колко силна може да е връзката дете – родител? Възможно ли е да променим хода на еволюцията си? И ако да, в каква посока сме тръгнали? Най-полезното в романа е, че ни показва страшните рискове, докато все още можем да ги променим."


не го разбирам.
и това го пише човек минал през Арт.

Аз също прочетох само анонса, не съм чела книгата. Незнам като цяло как ще въздейства книгата, но анонса е нещо като есенцията на рекламите на филми - избират се най-емоционалните моменти, най-въздестващите, сълна музика.../тука няма музика, но за сметка на това има доста силно въздействащи фрази/ тези, които яко атакуват психиката и човек решава, че целият филм е такъв, а се оказва, че е далеч не толкова въздействащ. При всички положения, анонса е точно като тези на филмите, поне мен ме "удари" силно и аз също смятам, че ако това го прочете човек, кйто няма представа от ин витро, би се ужасил от него...Има доста зловещи моменти...Аз като силно емоционален човек си преставих ужасни картини...Принципно си падам повече по литература с научна насоченост и факти от реалния свят и изследвания, разследвания /за достоверност сверявам, не се оставям/ и бих прочела, но аз мога да направя разликата, между ин витро, като един естествен начин да се преодолеят репродуктивни проблеми и от друга страна злоупотреби, които могат да се направят, но това не е валидно само за тази процедура, а за изключително много неща. Но много хора не само няма да направат разлика, а няма и да помислят и предполагам, че за тях ин витро може би ще се превърне или затвърди като нещо лошо. Особено у нас, това е действително  вредно. Защо? Защото и съвсем наскоро една потребителка на форума сподели, че е чула реплика от сорта - тези от ин витро стават уроди... Именно в този смисъл, това ужасно изказване вместо да се опровергае, би могло да се затвърди като обществена нагласа и хората, подложили се на ин витро вместо да споделят и да помогнат на други двойки, да пазят тайна, за да не бъдат те и детето им заклеймени от обществото. 
Авторката разбира се може да публикува и пише каквото прецени, но пък дали тук е мястото да презентира тази книга? И аз като Джам съм с условие, че не съм я чела и пак казвам, че коментирам само анонса, но пък бих прочела.

Рози, здравей