За това, което ще напиша, са виновни разбърканите ми хормони в момента, което ме оневинява, защото е очевидно, че не съзнавам какво говоря.
Много, много жалко за държава, в която най-продаваната и най-добрата писателка е тази, която може да плати най-много за реклами, публични събития и на публични личности, за да и играят сбърканата и шантава игра. Някои си играят на разбойници, други си играят на писатели. Щом имаш парите да си го позволиш и адекватността да прецениш къде ти е мястото, другите ти ръкопляскат, смеейки ти се, а ти си мислиш, че е искрено. Държава на посредствени богаташи с абсолютно посредствени способности, които имат парите да си купят и славата, и оценката. Мъчно ми е за тази държава и за нейното бъдеще, защото малкото останали способни хора, едвам намират пари да оцеляват и написаните им, наистина стойностни трудове, отлежават с години по чекмеджетата, с надеждата някой тъп новобогаташ да съзре в тях таланта и да спонсорира издаването им. Но това се случва толкова рядко. Има много такива хора у нас все още: тези, които пишат истинската, стойностна художествена литература, преподавателите в университетите и научните работници в БАН. Тези хора едвам оцеляват и не само нямат пари да организират пищни церемонии за новобогаташи, на които да представят творбите си, те разбира се нямат и пари да купуват тоалети на певици, те нямат пари да си купят публика, която да ги съпровожда навсякъде и да им ръкопляска на неадекватното безумие. Тези хора и да имат пари никога не биха имали толкова крещящо нескромно, самовлюбено и суетно поведение. Те никога няма да се обадят на pravoslavie.bg, за да запишат там великата новина, че посещавайки някаква селска църква, са дарили 100 лв!!! Защото къде остава библейският принцип, когато даряваш, лявата ръка да не знае какво прави дясната?! Суета и самовлюбена арогантност, която има твърде далечна връзка с нормалната реалност. Жал ми е за малкото талантливи останали хора у нас, но и се радвам за тях, че са опазени от възможността да разиграват целонародни рекламни циркове. Сега е времето на гениалните комунистически отрочета, които са толкова заслепени и самовлюбени, за да съзрат, че хората се включват във въображаемата им игра единствено и само, защото имат пари и подходящ за познанство произход.Това е новият смешен елит. В такива моменти много се радвам, че съм далеч от родината, защото в добрата стара Англия, подобно поведение би минало за абсолютно парвенюшко поведение без грам стил и на него биха се заливали от смях всички.
В очакване съм на най-великото пръцване на най-талантливата българска писателка, което, разбира се, че никой не се съмнява в това, ще се отрази благотворно както на климата в национален мащаб, но също така и ще повлияе на глобалното затопляне.
Какво да се прави, че съм само "доктор по...", вярно с няколко книги на научна тематика, но все пак не съм и никога няма да бъда обявена за "най-продаваната" авторка. Все пак, нямам достатъчно финанси за това, макар че работя в чужбина, аз все пак просто работя...А, да, това е злобна проява на завист към най-добрия български талант...но той ще оцеле и след това, за наше най-голямо съжаление...
Наистина последно, като за сбогом!