Здравейте всички момичета, които са след трансфер! Аз съм бременна в 14 седмица и бих искала да ви успокоя, като ви разкажа как минаха при мен дните след трансфера ми. Някъде от 4-тия ден след трансфера започна една лека, но изключително постоянна болка ниско долу като за пред мензис. Беше слаба, но я имаше почти през целия ден, въпреки че пиех 3 по 1 табл.но-шпа. Така до 10-ти срещу 11-ти ден през ноща, когато се събудих от много силни болки ниско долу, каквито имам винаги преди да ми дойде цикъла. Уплаших се и веднага хукнах тъм тоалетната с мисълта че за пореден път всичко е загубено. Не бях прокървила, което ме успокои малко, нагълтах се с 2 табл. Но-шпа и легнах без да мога да мигна до сутринта в очакване на най-лощото. Това което ме учуди е че след като си легнах легнах по гръп и след около 2-3 мин. болката изчезна и корема ми се успокои сякаш нищо не е било. Имах ужасни спомени точно от тези дни след трансфер от предишните ми три опита - никога не дочаквах датата за теста, винаги прокървявах седмица преди това. На всичкото отгоре при третия ми опит прокървих на 10-ти ден след трансфер, правих кръвни тестове, които в последствие се оказаха неверни, за което Д-р Даскалова пусна темата за често допускани грешки след ембриотрансфер. Можете да си представите ужасът, който изживях. Все си казвах ако прескоча 10-ти, 11-ти ден без да прокървя имам шанс за успех. Гърдите изобще не ме боляха, коремчето ми леко издуто, но до 19-тия ден след трансфера постепенно спадна, така че в дена на теста бях плоска като дъска. Това което със сигурност мога да кажа, е че след 11-ти, 12-ти ден постепено апетита ми се увеличи, дотолкова че ставах в 06.00 да ям. Бях при майка ми и тя си умираше от смях с мен. По същото време започна да ме гледа странно и една вечер ми каза " Абе не искам да ти давам фалшиви надежди, но от няколко дни те наблюдавам и имаш влажен поглед като на стелна крава". След около седмица на 19-ти ден след трансфера мъжът ми дойде да ме вземе и щом се прибрахме в Пловдив веднага отидохме в лаборатория да направя кръвен тест. След 2 часа разбрах че бог ме е благословил и че мойта мила мама е била права. ЧХТ-ти ми беше 6985 единици. Направих си и един Шуърчек, само за да видя заветните 2 чертички. Тест лентата беше поне два пъти по-тъмна от контролната, то нямаше и как да бъде при това чхг. От следващия ден започна и типичното неразположение за повечето бременни. До този момент се оплаквах че нямам никакви признаци, с изключение на това че не ми идваше мензисът, че не ми се гади, не ми е лощо и по ирония на съдбата разбрах че не е никак лесно. Една седмица след кръвния тест отидохме с мъжът ми на УЗИ при Д-р Даскалов и с голям трепет очаквахме резултата от прегледа. Е това изживяване го пожелавам на всички вас от цялото си сърце и душа. Д-р Даскалов попита само колко ембриона са ми били трансферирани и за негово и наше учдване той видя три плодни сака с почти еднакви размери. Очаквахме че с течение на времето единият от тях поне ще закърнее, но уви наложи се екипът на Проф. Прапас от клиника Якентро в Солун, който ми направи инвитрото, да ми направят редукция в 12-та седмица. И така вече очакваме близнаци, които слава на бог са добре. Така че мили момичета вярвайте в бог, чудесата стават. Преди 7-8 месеца това ми изглеждаше невъзможно, но сега нашата мечта да станем родители е на път да се сбъдне. Не се предавайте, знам от собствен опит че е много трудно в дните след трансфера. На мен лично много ми помогна това че бях при майка ми, която се грижеше за мен и ми вдъхваше кураж. Преди да започна процедурата ходих на няколко различни църкви, където като че ли за първи път се помолих на бог да ме благослови и да сбъдне мечтата ми. И молитвите ми бяха чути. Колкото и да звучи налудничиво смело ще кажа че вярата ми в бог ме спаси от лоши мисли и ми помогна да преживея тези дни. И до ден днешен всяка вечер се моля бог да закриля и пази дечицата ми, които нося. Целувки за всички вас момичета, късмет от мен Тини.
