момичета
надявам се да отговорят само препатили! Става дума раждането секцио - чисто практически престоя в болницата не ми е мноого ясен- раждане - после престой /кървене, болки - моля за чисто битови наставления - какво точно да нося по колко и т.н./ имам преживяна миомектомия и горе долу ми е ясно какво ме очаква но все пак опитни мнения ще са ми от полза. Ще раждам в МД софия - знам за условията там много добре но съм наблюдавана от лекар там две години така че ...
Благодаря за отговорите предварително ! Може и на лични съобщения да изпратите реакциите си!
Аз ще ти отговоря и тук. Раждах в МД - София секцио.
Принципно определените за секцио си ги прибират в болницата един - два дни по-рано, защото се правят изследвания - кръв, урина, узи и се следят тоновете на бебока. Принципно при уговорка с лекар постъпваш в неговото отделение. Имаше момичета постъпили за раждане и в отделението за общата гинекология. Ако си в патологията на 8-ия етаж акушерките са печени, условията са що-годе поносими /сиреч поне санитарките чистят колкото им е по силите/. Можеш да си вземеш телевизор. Имай предвид, че в деня на раждането тръгваш на секцио с едно малко пликче, а мъжът ти идва и ти прибира багажа и го сваля/качва в следродилна клиника. Принципно си избираш доверен човек - сестра по съдба, който да ти го пази докато дойдат да ти го вземат близките, макар че и акушерките няма да откажат.
В деня преди секциото ти забраняват в един определен момент да ядеш. То ако има и признаци за нормално раждане /тонове на бебе, контракции/ пак ти забраняват да ядеш, щото може да се наложи в родилна зала да ти скачат по корема.
Излишно е да ти казвам, че в нощта преди секциото не можеш да мигнеш и си мислиш как тъй не може да вземеш некво хапче за сън. Тва не го говоря от собствен опит /при мен секциото беше по спешност, а не планирано/, но за четирите дена, в които престоях в патологията, всички девойки с планово секцио това споделяха.
Деня на секциото. Ставаш - без кафе. Ако пушиш - не те съветвам, щото влияе на упойката. Слушат тонове. В зависимост от часа за секциото /почват от 9 ч/ клизма и тоалет. По-добре ако имаш възможност да си направиш обезкосмяването в къщи, макар че пак минаваш една "ревизия" от акушерката. След това чакаш да те викнат. Когато това стане, взимаш си пликчето и придружаваш акушерката до родилна зала. Ся въпрос за пликчето - в него трябва да има задължително : телефон със заредена батерия, зарядно за телефон, мокри кърпички и салфетки, една малка бутилка минерална вода и сламка, ако си с дълга коса - ластик за коса.
Вкарват те в операционната, лягаш на масата, от едната й страна издърпват нещо като приставка за ръката и общо взето ти разперват ръцете като Исус. Присъстват - гинеколога, който ще те оперира, и втори гинеколог, операционна сестра, анастезиолог и анестезиологична сестра. Поставят ти катетър /не боли противно на всичко изписано в бг-мама/ ,абокат в едната ръка, после спинална упойка, и система в другата ръка. Зад главата ти застава анестезиолога и следи монитора /също зад главата/. 2-3 минутки след поставяне на упойката почват операцията. Усеща се нещо като дърпане, но не и болка. Лично аз от тази спинална упойка се чувствах все едно че съм препила предишния ден, и разбрах защо е така - като завъртях монитора кръвното ми беше не ниско, ми 20/50. Много е важно да държиш постоянен контакт с анестезиолога и непрекъснато да му казваш какво чувстваш, защото по твоите обяснения слагат различни медикаменти чрез абокада и така се контролира положението. След около 20-тина минути вадят бебето. Лично на мен не ми го показаха мръсно, а чак след като го оправиха - измиха АГБАР тест и тъй нататък. Задължително ти показват пола му и това какъв е номера на неговата и на твоята гривна /момчета - сини, момичета - бели/. Ако си плащаш избор на екип пъпа на детето се връзва със сщипка, ако ли не плащаш - операционен конец. След това те зашиват. Преместват те на легло на колелца - операционния екип те хваща за ръцете и краката като чувал с картофи и те преместват.
С леглото те вкарват в реанимация. Слагат ти система с осцикотин за свиване на матката. Бавно и мъчително започваш да излизаш от упойката. Почваш да си усещаш от пръстите на краката на горе. Колкото повече те отпуска упойката, повече започва да боли. При добро желание на реанимационната сестра и анестезиолога, който идва да те види след операцията могат да ти бият аналгин или Трамал /производно на морфина/. На мен лично ми помогна повече аналгина. След 4-5 часа ти позволяват да пиеш малко вода. Усещаш, че задника ти е в нещо като лепкава локва /после разбираш че това е кръв/. След 7-8 час започва раздвижване - реанимационната сестра се подпира на вратата и те съветва как да станеш. Може и да ти помогне, ако е в изключително добро настроение и не се занимава с маникюра си.
При раздвижването - цаката е да намериш начин за по-малко натоварване на коремните мускули при изправянето. Изправиш ли се и направиш ли първатата крачка - не поглешдай надолу към кратата си, а право напред /иначе ти се завива свят/
След реанимация следродилна клиника. Принципно секциото в МД се настаняват на седмия етаж, но с връзки можеш да се уредиш и на 12-ти. За мизерния 7и- носи си поне три нощници, термометър, лигнин и превръзки, памперси за бебето и мокри кърпички, лепенки за секцио /водоустойчиви от 25 или 30 см - искат 2, но ти си вземи 3 броя/. Много полезни се оказват и чаршафите за еднократна употреба за под дупето, щото те иначе ти слагат едни "компреси" , които мязат повече на парцал. Акушерките са достатъчно груби и нелюбезни - и тези които отговарят за родилките, и тези на бебета. Не очаквай съвети за кърмене, нито пък възможност примерно да си стерилизираш някъде помпа за кърма. При добър късмет конците ти ги слагат на 5 ден, а те изписват на 7-ми. Искай ако си с уговорка, лекарят който ти е правил операцията , той да ти свали и конците, щото иначе колегата му от злоба може да направи да дръпне малко по-силно. При мен така се получи и ми изпусна малко шева на секциото.
Стана малко дълго, дано съм ти била полезна! Ако имаш въпроси - питай!
П.П. Тва което е писала Огънчето за ТК, че показват бебето, пък после и тебе на чакащите - няма такива филми. От реанимацията дори забраняват разговорите по телефон, та в болката цъкаш яко СМС-и.