Добро утро, сладурани! Моята лелка започна да дава признаци, че ще идва нааааай-после.
О, Танита, бъди сигурна, че всички мразим тази реплика!!! Въпреки всичко, нали знаеш онова за "надеждата"... сигурна съм, че и на нашата улица някога ще изгрее слънце, нали така!?
Соф, права си за надеждата, никога не трядва да умира.
Ама за "онази" реплика...простооооо откачам вече като я чуя. Онзи ден една моя много близка приятелка какви ми ги наговориии....ВСичко било в главата ми, къде съм била тръгнала по прегледи по София, много съм била преувеличавала и пресилвала нещата, "седни и се успокой, не мисли за това и ще видиш, че ще стане"
. Освен това ми изръси, че сега деца не ми трябвали, да сме си поживеели с мъжа ми на воля, че после нямало да имаме свободни минути за себе си, колко години сме имали пред нас (аз съм на 31, а не на 21 все пак, а мъжа ми е на 36)
.....Лелееееее, просто ми идеше да й плесна един и да й затворя голямата уста....