Здравейте отново момичета!Много сте сладки и силни всичките!Желая ви наистина успех,както и на себе си!
При мен напрежението е много голямо и нямам търпение да дойде понеделник,когато съм решила да си направя теста...Но незнам защо може да ме сметнете за луда,но имам чувството,че чудото е станало!Хем неискам да се надявам,хем го усещам и съм щастлива...Не мога да го опиша и дори си мисля,че няма да се отчаям и да не е станало-все пак пробваме за първи път,но като се загледам в себе си виждам неща,които преди не съм ........и не си внушавам,дори мъжа ми ми подмята разни неща.А и температурата ми се повишава вместо да спада и направо вече нямам търпение!
Извинете ме,но имах нужда да споделя с някой анонимните си мисли,някой който ще ме разбере най-добре,а това сте Вие!
Целувам ви и ви желая успех!!!