Мече, колко късно ти е полета?
Има късни частни автобуси до Габрово, има и влак, ама трябва да се провери точно кога тръгват.

Кацам в София в 21.45, а най-късния автобус до Габрово е 18.30.

Ема, доколкото съм чела, във вашия край на света педиатричната школа препоръчва около 2-годишна възраст да се започва обучението на гърне.
аз лично още гърне не съм купувала. като се стопли времето - тогава. и също като боровинката, тогава ще се учим с чашката и лъжицата. пробвах, но сега няма никакъв резултат, а нямам нерви да пера и преобличам по 3 пъти на ден през зимата.
все някога ще се научат. не знам възрастен да ходи с памперс и да пие от шише с биберон.

все някога ще се научат. не знам възрастен да ходи с памперс и да пие от шише с биберон.

абсолютно, и аз съм на това мнение. Свекито миналата седмица ме придумваше да съм й купувала гърне вече и аз й казах да й купи като има мерак аз на котка и мишка няма да си играя посред зима. Да ми търчи Десислава по голо дупе из цялата къща, въпреки, че тя много лесна, ака след всяко ядене, но това няма да е научаване, а просто ще я дебна...

Цитат на: ultra в Февруари 07, 2008, 16:03:30 pm

Мече, колко късно ти е полета?
Има късни частни автобуси до Габрово, има и влак, ама трябва да се провери точно кога тръгват.

Кацам в София в 21.45, а най-късния автобус до Габрово е 18.30.

Хотел "Експо" и "Метрополитан" са по пътя за летището.

Цитат на: mecheto в Февруари 07, 2008, 20:39:54 pm

Цитат на: ultra в Февруари 07, 2008, 16:03:30 pm

Мече, колко късно ти е полета?
Има късни частни автобуси до Габрово, има и влак, ама трябва да се провери точно кога тръгват.

Кацам в София в 21.45, а най-късния автобус до Габрово е 18.30.

Хотел "Експо" и "Метрополитан" са по пътя за летището.

Мисля, че са доста скъпи обаче

Еми, трика при гърнето е да го затоплиш предварително, за да не се стряска от студеното гърне. Аз така започнах - духах го със сешоара малко, докато стане леко топло и след това слагам Алекс отгоре. До сега не е бягал А вече почти не иска да ака ако не е на гърне.

Всичко си е до темперамент на детето, едни дъвчат без зъби, други само когато излязат всички зъбки. Едни заспиват без проблем сами, друго се тръшка ако не е в скута на мама. Едно привиква лесно на гърне, за друго е безкрайна игра или пък по лошо. Живот и здраве на есен, когато ще тръгнем на ясла и Тони се адаптира добре, ще се научи там на гърненце, мисля и на други неща ще се научи. За мен най важно е детето да е спокойно, затова съм го гушила толкова дълго и упорито. Щом спинкаше и се хранеше нормално след продължително гушкане, това означава че е имал нужда точно от това. Трудно бе заченат, трудно ми е и сега, ще ми бъде трудно още дълго време. Надявам се да успея да възпитам истински човек, не мамин глезльо.

Рожденният ден на Тони го празнувахме два последователни дни. На датата имаше възрастно парти в заведение с огромна торта. Горе долу, добре изтърпя данданията, за съжаления нямаше детски кът, то такива в Бургас май въобще няма. На другият ден в 10.30 ч. беше бебешкото парти в "Смарти Парти" клуб, за първи път го заведох за неговият ден и за мое най голямо изумление, детето се забавлява истински.

Хей Мече,
ние сме били градски 
Съжалявам, отдавна не съм в София, идея си нямам за хотел. Нещо из нета не се ли открива?
Поздрави на Габрово. Не сме си ходили от септември 2006  Домъчняло ми е.


При нас  всяка вечер е различно заспиването. Понякога заспива съвсем сама, с другарчето в леглото си, друг път надува гайдата като я оставя, та я приспивам на спалнята. Да я люлея на ръце определено не и допада. Започва да се извива и върти. Да чукан на дърво де .

Момичета, аз обмислям вариант да я изпратя вече в нейната си стая да спи. Майка ми обаче, все ми посочва примера с брат ми /11 год по-малък/. Как на 2 год възрас, вече спял при мен, повърнал жестоко и аз съм отишла да им кажа. Какво щяло да стане ако детето повърне???? Било много страшно да не се задави или да се върне храната. Тя нашата г-ца, не е от повръщащите засега, слава богу, но знае лли човек.......
От друга страна, те децата могат даповръщат и докато станат за женене..... няма да ги държим все да спят при нас я...
Поздрави

Ема спи сама в стая от първия си ден вкъщи. Но пък нейната стая е нещо като част от нашта стая - супер ми е удобно - 5 крачки ме делят от нейното легло - хем я чувам през цялото време като оставям вратата отворена, а ако е по-шумно при нас затварям за известно време, после пак отварям и така...Тъй като имахме тази възможност, реших още от самото начало да си е в нейно кътче.

Момичета, някой да знае нещо за Шаки и Лина?
Вчера сутринта им е била манипулацията!
Много ги мисля! yahoo_17Дано всичко е наред!

Да,Шаки не е писала.Може вчера да не и е било до това.Само дано всичко е минало добре!

Цветенце, нашият първи рожден ден беше вкъщи само с най-близките роднини и кръстницата на Мия. Тя се позабавлява докато й стана време за лягане и после дойде нашият ред за купон, та така.  :DИ аз смятах, че е много малка за детски клуб и за рожден ден с деца. Тази година живот и здраве, сигурно ще го направим с деца в детски клуб.
За приучването към гърне и аз смятам, че не трябва да се бърза, а да се изчака детето да е готово. Преди време докато бях студентка, четох едно антропологично изследване на едно племе от Борнео и там описваха как малките деца се приобщават към практиките на живот в племето и имаше и пример за приучването към ходене до тоалетна на определеното за целта място. Те пускаха малките деца да ходят с по-големите си братя и сестри и така по пътя на подражанието, което при децата на тази възраст е много силен подтик, постепенно се научаваха бързо и безболезнено. Решила съм да приложа същия метод -ще взимам Мия заедно с мен в тоалетната и тя да сяда на нейното гърненце, аз на моето, пък да видим...Мисля, че хем ще й е интересно, хем ще се научи, но сега още й е рано.

Ох, аз да помрънкам 
Вчера Никола си лепна цялата длан на загасената преди 5 минути ютия. Стана за 2 секунди, аз бях до него... Последва писък, който не може да бъде сбъркан с нищо друго. Грабнах го, мушнах ръчичката под ледена вода, ама къде ти. Добре че бяхме напълно облечени - звъннах на мама да не ни чака, че тя трябваше да го гледа и хукнахме към Пирогов. Майка ми, естествено се изстреляла от тях(тя живее на 5мин пеша от в къщи) с 80км в час и ни пресрещна с туба дефламол в ръка . Понеже сме много близо до Първа градска, мама вика, дай там да отидем, дане се мотаме. Добре! Видя ми е съвсем разумно
В това време горкото ми детенце пищи и реве неистово, търка си ръчичката, омазан със сополи - ужас.
Влизаме във въпросната болница, пред хирургията няма пукнат човек, викам си - ух, слава Богу! Излиза една сестра и само като ни вижда отдалече виква "Ааааа не, не, отивайте си направо в Пирогов. Хич не се занимаваме с деца тука" Никола продължава да пищи. На мен очите ми станаха сини от бяс (Мишанта поздрав ) и с най-тихия си възможен глас през зъби изсъсках - "Проблем ли има просто да го погледнете"
Врата се затвори - явно се проведе кратко съвещание - след малко ни привикаха вътре, където над димящи чаши с кафе се бяха разположили уютно докторката и още една сестра. Докторката се развика (ама наистина се развика) "Хич не ми реви, изобщо няма да те пипам, отивайте в Пирогов, тука не можем нищо да направим - ние не сме специалисти ". Погледна го от 2 метра разстояние, като през цялото време му се караше, че плаче и че си стиска ръчичката, та тя не можела да погледне отдалече. Та в крайна сметка, аз го грабнах, извиних се като казах, че страшно съжалявам че съм нарушила спокойствието на ОФ клуба, че повече няма да се повтори и хукнахме с такси към Пирогов.
Там Колето вече се задъхваше от рев, надуха се едни прекрасни мехури - чудо! Слава богу там си свършиха работата, като  обаче през цялото време му се караха че плаче и го "утешаваха" по следния начин:
"Какъв мъж си ти бе, какво викаш майка си, какво ревеш...", "Млъкни бе, млъкни, че майка ти сега ще остави" - тука обаче аз нали съм обяснимо по-чувствителна  , не издържах и много кротко казах "Моля ви се не му говорете така, Никола, мама никога няма да те остави - моля ти се не слушай глупости". Последва - "Ееее много чувствителни станахте бе..." и се продължи с друг вид утехи:
"Млъкни, че ще ти взема ризата и ще си ходиш гол "....
Сега като пиша ми е смешно, ама вчера като се прибрахме - голям рев му дръпнах

Боже Фуси, и аз ще се разплача докато го чета ...Горкото детенце. Що за хора са тия лекари?! Направо нямам думи. Откъде им дава сърце да отпратят едно страдащо детенце просто така с лека ръка...Нямам думи. Има едно страхотно лекарство за изгаряния, но не знам дали става за деца. Нарича се Flammazine -действа наистина вълшебно, но ще трябва да питам дали може да се прилага и при деца. Другото, което знам е да се сложи веднага кисело мляко.
Нацелувай малкото съкровище и дано повече да не се случват такива инциденти.

О Фуси  горкото мъниче, жално е много. Криси оня ден се изплаши и квича като кученце, представям си твоето детенце
Много пъти тука сме обсъждали, че на простотията не трябва да се отвръща с простотия и скандали, но аз бих направила така - на онези от Първа градска, щях да им лисна димящите кафета на муцуните  Казвам си го съвсем сериозно.
Бързо възстановяване на детенцето.
Аз сега като написа - недай боже, но в аптечката нямам за изгаряне. Трабва да взема нещо.

При изгаряне - винаги първо под течаща ледена вода. Така се намалява с една степен изгарянето. Това го потвърдиха и от Пирогов. Иначе дефламол или Пантенол - спрей

Фуси, нацелувай малкия юнак и от мен. Юнак без рана не може - нека това да е единствената му раната. Бързо да му минава ръчичката, за да се залавя отново с белите, ама този път по-полекичка.
А за лекарите в Пирогов, нямам думи. Или по-точно имам - изроди.

Преди време докато бях студентка, четох едно антропологично изследване на едно племе от Борнео и там описваха как малките деца се приобщават към практиките на живот в племето и имаше и пример за приучването към ходене до тоалетна на определеното за целта място. Те пускаха малките деца да ходят с по-големите си братя и сестри и така по пътя на подражанието, което при децата на тази възраст е много силен подтик, постепенно се научаваха бързо и безболезнено. Решила съм да приложа същия метод - ще взимам Мия заедно с мен в тоалетната и тя да сяда на нейното гърненце, аз на моето, пък да видим...Мисля, че хем ще й е интересно, хем ще се научи, но сега още й е рано.

Това наистина помага. Наоблюдавала съм го върху племениците ми. Те имат разлика година и половина. Малкия вървеше подир брат си и правеше същото к'вото и той, играеше със същите играчки, ядеше по същия начин, сядаше и той на гърне с него, абе копираше всичко от брат си. Но не съм сигурна дали ще подражават на родител. Ако има ефект, и аз ще го пробвам.
Но пък вторите ни деца ще има на кого да подражават.

Оле, Фуси Милото Коле
Трагично е положението в бг болниците, трагични сме отвсякъде.
И ние имахме наскоро неприятен инцидент, та се нагледах на простотия и се наревах от яд и гняв и аз. Симона докопала химикал, лапнала ги, залитнала и си раздра гърлото хич не бяхме и облечени, както си беше по чорапогащник, едно одеало метнах само и тръгнахме към исул след спешен разговор с личната. Да, ама там 15 човека - всички средна възраст, без видими спешни състояния, а детето ми повръща кръв Няма никой да ти даде ред да влезеш, стоят и гледат тъпо, заели всички пейки, а аз стоя с детето на ръце права чукам все пак да питам за там ли сме въобще, да не стане да чакам един час и да ни кажат отивайте еди къде си, не сте за нас. една злобна сестра ми вика - чакайте си реда, тогава ще ви кажем дали сте за тука веднага звъннахме в токуда да разкажем какво е станало и могат ли да ни приемат и след потвърждение на момента изхвърчахме.
да не стават злополуки, особено сериозни, че не знаеш на кого можеш да разчиташ, на късмета си само май

Как процедирам аз с ютията, щото и Симона проявява голям интерес - приключа ли с гладенето, веднага я изкарвам на терасата, докато изстине, после я прибирам. Никога не я оставям на дъската, за да не я придърпа за кабела, нито на земята, за да не допълзи до нея и да я пипне гореща.

Фуси, знам, че е късно за съвети, но на изгорено веднага някаква мазнина - масло, маргарин - мъжа ми го попари вряла вода от парното и денага го намазахме и не се вдигна никакъв мехур. После пръскахме с Пантенол.
Нацелувай малкото съкровище - а за лекарите, хм, мислех, че вече си наясно какви идиоти са повечето...

Аз да вече едва дишам, хрема, гърло - вече ми писна, от както съм родила - 5 месеца - съм да 5-ти път болна. До ся не помня да съм боледувала толкова. Никога. Кво ми стана. Добре че бабите този път спасиха положението, та взеха малката да не я заразя, че и без това беше с хрема до вчера