Лелеее, момичета, като гледам накъде се завихри темата...искам и аз да споделя една случка точно от преди 10 минути. Бях споменала в постинга си по-нагоре в темата, че колегите в работата ми хич не ми помагат и много ме натъжават понякога без да го осъзнават....Не мога да им се сърдя, те не знаят, изобщо си нямат идея какво се случва с мен...но аз пък не мога да не се разчувствам от толкова горчиви за мен думи.
Така се случи миналата година, че всички млади в работата ми си имат бебенца, буквално миналата и тази година беше бум! Сега оживено това е тема номер едно
Аз съм единствената, която нито е бременна, нито има бебе, има надежда за такова
, но всеки път много се разочарова, тъжи, плаче, не общува с тях, защото я боли.......
Поредния разговор, в който обсъждаме как се къпе бебе на няколко дни, колко баби има наоколо, колко градуса е в стаята, каква е температурата на водата и т.н.....След 15 минутен разговор в тази насока, една колежка изстреля: "А вие докога ще се МОТКАТЕ, БЕ"????????
Аз онемях за секунда.......не знам какво да кажа......излезох от ситуацията с: "Ами ние сме младички още, имаме време.....", преди да го изрека имам чувството, че станах по-червена от домат, а погледа ми се отнесе в пода.....
Това е всеки ден...повтаря се непрекъснато....достатъчно ми е това, което изживяваме за да ми се донасажда от добронамерените ми колеги и приятели......Как да спра да бъда чувствителна на подобни реплики, как да запазя самообладание.....изобщо не знам вие как се справяте....