Ами тежко е...за всички ни е тежко...какъвто и човек да си, ако ще да си най-големия оптимист не света, ако ще да си изпълнен с всичката вяра и надежда на света - НЯМА НАЧИН да не се отрази на живота на човек и всичко, което се случва в него.
При мен нещата започнаха добре, изпълнена с ентусиазъм, вяра и желание...до един момент обаче...когато осъзнах, че вече беше минала година и беше време да се обърнем към специалист по стерилитет. Тогава вече не бях толкова усмихната и окуражена...започнах да се страхувам, страховете ми се засилват все повече и повече...Всичко, с което преди се занимавах с интерес и голямо въодушевение - неща, които ми носеха радост и удовлетворение, бяха значими за мен и им се отдавах напълно...Вече не мога да им се зарадвам така...не мога обаче да си обясня защо...нямат нищо общо с този неуспех, но някакси аз самата отблъсквам това щастие, което имам, впусната в търсенето на другото...вместо да се опитам да живея пълноценно, да използвам всяка минута, да се радвам просто на това, което ми се случва, а не да страдам и тъжа по това, което не ми случва...
леле, май имам нужда от психолог
Хората около мен не ми помагат...за което аз донякъде съм си виновна, тая всичко в себе си...Те не могат да усетят как загрубяват на моменти...две думи могат да бъдат причина да се заровя за три дни в дълбока мъка и отчаяние, без никой да разбере какво точно ми е сторил...
Често отлагам работата си докато не стане наистина крайно належаща...голяма част от времето си изкарвам като всички вас, четейки в "Зачатие", което обаче много ми помага и тук е момента да благодаря, че ви има!
Но нека не се предаваме, да си дадем по едно рамо и да се борим до край, убедена съм, че ще успеем.