Дневникът на една котка
Запис 1
Мило дневниче… Не става, Ане Франк държи правата. Ще мина без обръщение. Животът е хубав. Храна има навсякъде – в паница, на масата, в хладилника… От време на време идва бялата мишка на съседа. Играем сантасе и обсъждаме междувидовата толерантност. Ние сме много толерантни, само не можем да понасяме тоя флегматичен папагал кибик от петия етаж дето порти картите. Вече не го пускаме при нас. Заплаших го, че ще го изям, ама няма де. Птиците пренасят много болести. Гадост! Аз съм котка с положение, имам двама двуноги слуги. От време на време им отпускам края, давам да ме пипат и мъркам. Простички животинки са те, от малко има нужда.
Запис 2
Работата не е на добре. Двуногата слугиня дебелее на корем и задник, хвърля дебела сянка, няма къде да се излежавам на слънце. Не ми дават да спа в тяхното легло и ме заведоха четири пъти на ветеринар. Повтарям ЧЕТИРИ. Ваксинираха ме даже против ваксините, изрязаха ми ноктите и ме изкъпаха… с катранен сапун! Намирам поведението им за притеснително – или ще ме продават и искат да изглеждам скъпо, или ще ме подаряват и искат да изглеждам добре, и в двата случая съм прецакана. Мишката каза, че приличам на купешка котка. Когато ми казва такива неща си мисля, че не е чак толкова сляпа.
Запис 3
Не писах много време. Случи се нещастие! Двуногите слуги си доведоха вързопче. Окончателно ми отрязаха достъпа до спалнята, затова още не съм видяла какво има във вързопчето. Каквото и да е им отнема ужасно много време. Вече втори ден не ми е сменяна водата. Само ми сложиха да ям, при това не както обикновено в петък от храната за бъбречна профилкатика, а от тази за космени топки. Извинете! Такава ядох в сряда! Мишката каза, че си имат малко. Много й разбира на нея главата, пак се е надрусала с някое от лекарствата дето тества. По едно време й даваха паркизан, три дена си говори с фикуса. Накрая написа книга, кръсти я “Фикусите умират сами”. Трагична история за малкото фикусче и попа ботаник.
Запис 4
Работата въобще, ама никак не върви на добре. Вързопчето се оказа живо, както предрече мишката. Нея не съм я виждала откакто започна експеримента с THC. Вече няколко месеца ме пренебрегват жестоко. Вчера ме накараха да ям салам Камчия, защото забравили да ми купят храна. Аз да не съм човек, че да ям боклуци! Оплаках се на папагала. Не отговори. Гледа странно и се хили на пилците. Мишката явно и него е зарибила за експеримента с хашиша. Оплаках се на фикуса. Нищо не каза, само присви листа и пророни сълза. Разбирам го, на мен поне няма какво да ми скъсат. Кактусът се изсмя на страховете ни, каза че той бил като крокодилите – вечен. Ще я видим ние тая работа.
Запис 5
Помниш ли като казах, че няма какво да ми скъсат. Нема такава заблуда! Опашка, лапи, мустаци, уши… Фикусът е вече инвалид, а злодейчето дори не може да ходи. Влачи се като някой ракиен пес. Мишката съвсем е прогледнала, вчера каза, че изглеждам зашеметяващо, въпреки че слугите не ми обръщат никакво внимание. Опитах се да се подмажа, толкова ниско паднах. Реших да им топля малкото. Разбирате какво ми струва на мен висшата КОТКАТА, да топля някакво си нисше двукрако малко. Промъкнах се в спалнята и се опънах до него. Не оцениха саможертвата. Изхвърлиха ме от стаята. Преставам да се галя и да мъркам. Без работа, няма заплати!
Запис 6
О, проклета да е тая, дето ме роди за радост не – за ядове отровни. Малкото на двукраките проходи. Мишката го предвиди, каза че го е прочела. Как ще го прочете, моля ти се, тя е сляпа.. и друсана… хард кор герой на допамин. Ако продъжава с тия конски дози ще си докара някоя психопатия, дано не я избие на масови убийства. Малкото на двукраките си е психопатче и без стимуланти. Фикусите наистина умират сами, но ако им помага двукрако е по-ефективно. Мир на стеблото му, добъра фикус беше, тих. Завчера си замина и кактусът – от хронична почвена недостатъчност, така и не дочака трансплантация. Мир на бодлите му, добър кактус както беше, тих.
Запис 7
Двуногото проходи стабилно. Битката за храната е жестока. Аз не давам, ама кой ли ме пита. Яде ми от любимите гранули за зъбен камък. Двуногата слугиня му се кара, но не прекалено убедително. Разлива ми и водата, поне вече не забравят да ми слагат храна и вода. Простих се с мишката тази сутрин. Малкото я стресна докато медитираше на ръба на улука. То пищи като види нещо различно от себе си. Папагалът се прави на умрял от две седмици, защото малкото започна да го имитира. Птичата душа се пречупи. Започвам да подозирам, че някъде в тия две седмици, наистина е умрял. Останах без компания на тоя свят. Заслужава ли си да се живее така?!
Запис 8
Мина известно време. С малкото има известно подобрение – не ми яде храната. Съседът донесе нова мишка , която твърди, че са казва Хамстер. Също така твърди, че съм обикновена котка, започвам да мисля, че е сляп. Опитах се да го науча на сантасе – не ще. Била просташка игра, той само шах играел, защото бил от сой. Каза, че бил купен от “специализиран магазин”, бил “породист”, двуногите му се радвали. Викам му: “Иди виж онова малкото двуного, дето удря тенджерето в пода, колко ще ти се израдва”. “Малките двуноги,” – отговаря ми. – “най-много ме обичат”. Отиде. Всичките успокоителни на земята няма да му стигнат на г-н Хамстер.
Запис 9
Животът е хубав! Малкото е пич! Винаги може да те отърве от някой друг надут хамстер. Оня вече не споменава думите “породист” и “обикновен” и ми дава да го бия на шах, нищо, че не знам как се местят фигурите. Папагалът вече и гък не казва. Той изобщо спря да говори от както се прави на умрял. Наистина започвам да се съмнявам дали само се прави. Станах звездата на квартала, ако някой ми се отваря го пускам на малкото. Няма грешка, разбойникът. С него започнахме да се разбираме лека по лека. Вече ми дава храна, вместо да я яде, а в замяна на това, аз му давам да ме чеше зад ушите и мъркам. И то е като другите двуноги, малко мър-мау и айде. Ще стане за слугинче.
Запис 10
Двамата с малкото гледаме тъжно и потресено. Донесоха второ вързопче. Не е на добре работата!
