За да ви каже вашият лекар, че сте подходящи за инсеминация, са необходими поне две условия:
– да е проверена проходимостта на тръбите ви и да е доказано, че я има;
– да е проследена овулацията ви, независимо дали я има или не.
Инсеминацията може да се направи при естествен цикъл, когато жената има овулация. Ако овулация липсва или ако я има, но лекарят прецени, че е необходимо, се прилагат медикаменти за стимулирането й. Стимулацията увеличава шансовете за бременност. Пък и позволява по-точно да се определи момента за инсеминацията. А това е важно.
Няма да се спирам на въпроса в кои случаи се налага инсеминация – има достатъчно информация на тази тема.
Според това къде се “доставят” сперматозоидите, инсеминациите могат да бъдат вътревлагалищни, вътрецервикални и вътрематочни. Моето мнение е, че от първите две няма смисъл, освен ако не става дума за донорска инсеминация. Сексът върши същата работа, а и е много по-приятен като изживяване. Най-смислена е вътрематочната.
За да се направи вътрематочна инсеминация, е необходимо спермата да се обработи. Защо се прави това? В естествени условия, при секс, мъжът “оставя” сперматозоидите си в задния край на влагалището, откъдето те плъзват по пътя си. Още във влагалището, сблъсквайки се с киселата му среда, умират половината, за да дадат възможност на останалите да продължат (затова и няма смисъл от влагалищната и цервикалната инсеминации – там се губи същия брой сперматозоиди, както при нормален секс). На плувците им предстои да минат през цервикалния канал. Какво се случва там с тях? Наличната във въпросния канал слуз играе ролята на защитна бариера и не допуска вътре в матката разни неща, които нямат място там, а и нямат отношение към оплождането. Такива са клетките на сперматогенезата, епителните клетки, левкоцитите, умрелите сперматозоиди, бактерии и белтъците на самата сперма, някои от които – опасни за здравето, ако попаднат в матката. Освен всичко друго, цервикалната слуз активизира сперматозоидите и те стават доста подвижни. Успелите да преминат през цервикалния канал опашатковци плъзват в матката, после по тръбите и си намират яйцеклетката (или няколкото яйцеклетки), за да могат да свършат работата, за която са пуснати там. Това, което се случва в цервикалния канал, се нарича “капацитация на спермата”.
При вътрематочната инсеминация обработката на материала е особено важна. Ако не се направи такава, рискуваме да замърсим матката и тръбите с неща, които самата природа по принцип не допуска там, а и да направим големи поразии. Това е свързано с уникалността на женското тяло – след цервикалния канал няма нищо друго, което да защитава коремната кухина от инфекции. А не е редно гинеколозите да злоупотребяват с възможността си за пряк достъп до корема на жената. Затова обработката е от такова голямо значение. Тя имитира естествената капацитация – махат се ненужните клетки и белтъци, както и семенната плазма, отстраняват се некачествените сперматозоиди, а останалите се активират. Или иначе казано – отделят ги от плявата, къпят ги, хранят ги и им сресват опашките. Чак тогава ги пускат вътре в матката. Обработката, естествено, оскъпява процедурата. Всъщност, обработката почти изцяло формира цената на инсеминацията. Останалото е спринцовка, катетър и един гинекологичен преглед. Важно е и обработката да се направи както трябва. Има клиники, където просто промиват еякулата с физиологичен разтвор и го центрофугират. И с това почти нищо не правят, този разтвор не маха изброените по-горе неща.
Когато се съгласявате на вътрематочни инсеминации без обработка, трябва да знаете какви са рисковете за вашето здраве:
– рискувате да позволите да ви вкарат бактерии директно в матката, които да предизвикат перитонит, от който при тежките случаи се умира бързо и мъчително или най-малкото се лежи седмици в болница;
– ако някоя от вас е алергична към някой мъжки белтък, рискува да си отиде от света за по-малко от половин минута – от т.нар. анафилактичен шок;
– и не на последно място – ако имате щастието да оцелеете след две подобни процедури, ще се сдобиете с антиспермални антитела.
Така. Ваш избор е, момичета. Дали ще се подложите на рискови манипулации или ще изберете по-сигурния вариант за вашето здраве – добре направената обработка.
В интерес на истината има и жени, забременели след вътрематочна инсеминация без обработка (така се твърди, аз не познавам такива – нито лично, нито виртуално; пък и не се сещам някой друг да познава такива момичета). Но рисковете за тяхното здраве са били неоправдано високи спрямо целта. Ако някоя късметлийка е успяла да забременее след подобно издевателство над нейното тяло, нека да знае, че излишно е била подложена на високорискови процедури. При нея бременността е била въпрос на време – можела е да забременее нормално, без мъчения.
За да подкрепя думите си с конкретни факти, ще ви предоставя още малко инфо (на английски е). Вижте
тук,
тук и
тук – какво се случва в нормалните държави, ако някой случайно вкара в матката на някоя жена необработена сперма.
Длъжна съм да посоча и основните си източници на информация. Ползвала съм материали от
http://www.zachatie.org, както и няколко учебника (няма да ги цитирам, нищо не съм преписвала буквално, а и съм ги чела отдавна и каквото съм запомнила – това е), а също така и собствения си опит на проблемно забременяваща.
