Да се включа и аз, макар че напоследък май рядко пиша, нещо се обърках и не знам вече как да продължаваме.... При нас последно бяха установени антиспермални антитела при мъжа ми и както разбрах до сега (а и Мели така ме посъветва), лечението е много коварно и май не е гарантирано, че може да има успех по нормален път. При икси те се преодоляват, ама аз все надявах че може да стане и по естествен начин......  Скоро ходих на профилактичен преглед при един много любезен доктор, хормоните които ми пусна са напълно в норма, при узито всичко бе ок. Дори видя няколко фоликула, та си мислех че може още да е следствие на стимулациите ми през юни - да развивам няколко добри фоликула. И пиша сега, за да потърся съвет, защото не виждам напоследък подобен на моя случай. Едната ми тръба е запушена, но другата е с добра проходимост, не идеална, но пропуска. Имам 2 лапаро, преди и след тях цветни снимки, хормони винаги са били в норма, ову също по измерванията (температура, единични ову-тестове), които сме правили е било наред. Имаше съмнение за ендометриоза при второто лапаро, но при хистолгичния анализ не бе доказан, т.е. нямам. Хламидия съм имала и съм лекувала доста време, а при последното изследване в Плевен имаше съвсем ниско ниво, но аз знам че в кръвта винаги остават антитела за хламидия и мисля че не проблем. Лошото е, че първото ми изследване за хламидия бе направено чак след първото ми лапаро, ама знаете как се правят всички изследвания, пое при мен винаги е било от сложно към леко. Друго какво: спермограмите на мъжа ми винаги са били в норма, дори и разширена имаме заради ин витрото което правих през юни, но тези антитела сега.... Та ако някой се е сблъскал с тези коварно антитела, да сподели опита си.  Аз наистина не знам какво повече мога да направя, мисля да провбам още едно ин витро, все пак имам САМО едно, но може би на пролет. Макар че съм ветеран с моите 9 год. ходене по мъките и минаване почти през всички процедури и изследвания. Аз просто не се сещам какво да изследвам още..... Моля за вашия съвет!

Здравейте, слънчица!

Успех на всички, които са се захванали с АРТ-ове и други процедури. Дано е плодотворна 2006 и дано направим коремите тоя път

Зейтуни, много съжалявам. Стискам палци нататък нещата да се развият благоприятно и по-скоро да имаш желания краен резултат

При мен: вчера бях на преглед при Божидар Славчев и според него миомните възелчета не изглеждат чак толкова обезпокоително по отношение на забременяването ми. Съветът му беше да се "отпусна" и "да си живея живота" до май, когато - ако няма резултат - ще направим лапароскопия. Тя щяла да изясни всичко.

Нито ми е по джоба, нито съм имала намерение да си сменям докторката с него, така че моите планове са другата седмица да си запиша час при нея, за да обсъдим по-нататъшната стратегия. Аз съм по-склонна да пристъпя директно към лапарото, защото не ми се чака и аргументът, че съм само на 31 не ме успокоява ни най-малко. Ще ви информирам впоследствие.

Пак успех на действащите, стискам много палци или поне всички налични

Керанова, при нас се откриха антиспермални антитела, но не при мъжа ми, а при мен. От различни лекари също ми бе казано, че терапията е с неизяснен краен резултат, а крие и известни рискове /лекарствата, които се приемали подтискали имунната система и оттам риск от евентуални други заболявания/. Поради тази причина и аз не съм предприемала нищо по отношение на тези антитела. Освен това ми беше казано, че техните стойности варирали и нещата се променяли в различните моменти, т.е. не е гаранция, че преди съм ги имала, или че за в бъдеще ще продължавам да ги имам. И аз като теб се чувствам объркана и се чудя дали се преодоляват само с икси?

jam, може да се каже, че бяха по наше желание тези инсеминации.
След 4-тата бях решила да не правя повече.Просто не виждах смисъла да продължаваме с инсета.Почти убедена съм, че при мен има някакъв проблем, който не се вижда при цветна снимка или хидротубация.
От друга страна съм на 35г. и нямам много време.
И затова когато лекарите ми предложиха ин витро, веднага се съгласих.Но съпругът ми не беше съгласен.Незнам къде, какво е чел из Интернет, но беше сериозно уплашен от процедурата.Към това се прибавя и факта, че до този момент всички изследвания бяха много добри и все ни повтаряха, че няма начин да не стане.Освен това имам предишни бременности /завършили неуспешно по различни причини/.
Та поради гореизброените факти, човекът се запъна като магаре на мост.Така направих още 2 инсета-не можех да стоя без да правя нищо, докато мъж ми осмисли нещата.
Сега си давам сметка, че може би съм постъпила наивно и необмислено.Но това са решения, които съм взимала в движение и в конкретни ситуации.Както и да е- 6-те инсета са вече факт, който не мога да променя.Но и те си имат добрата страна-разбрах как работят собственото ми тяло и глава

Grace, първоначално мислех да правя хистероскопия, за да съм сигурна, че при евентуално ин витро нищо няма да пречи на имплантацията.Но докторката каза, че няма смисъл, защото на УЗИ не се вижда нищо съмнително.В крайна сметка се спряхме на лапаро, тъй като ни предстои заминаване за няколко месеца в чужбина.Там най-вероятно няма да имам възможност за АРТ и ми се иска да мога да разчитам на естествено забременяване /ако разбира се при лапарото не се открият някакви сериозни пречки/.

Извинявайте за дългото писание, момичета .

На 35 години може да има фоликули, но недостатъчно качествени яйцеклетки.
На твое място аз бих направила стимулирана инсеминация.

подкрепям мнението на Лали.
zeituni, не е било твоя работа да го знаеш, но все пак ходиш в реномиран център по стерилитет...
при положение, че не ви откриват "нищо проблемно", спермограмата на мъжа ти е добра, а ти си на 35 години, не е трябвало да се поддават на желанието ти за нестимулирани инсеминации - те с нищо не повишават шансовете ви при тези обстоятелства.
трябвало е да след 1-2 нестимулирани да опитате 1-2 с Клостилбегит, ако не стане - 1-2 с гонадотропини, пък едва тогава да скачате на инвитро...

аз съм много изненадана от поведението на лекарите в този случай. каквито и да са обстоятелствата - 6 нестимулирани поредни инсета е чиста загуба на време и пари! разбери - проблемът не е в ШЕСТТЕ инсета, а в шестте НЕСТИМУЛИРАНИ инсета, схващаш разликата, нали?

те са почти равносилни на 6 добре таймирани със следене на овулацията полови акта, нищо повече, щом спермограмата ви е нормална...

Да правиш нестимулирани инсеминации на 35 години, когато качествените яйцеклетки са малко, е равно на правенето на секс без презерватив, знаейки кога е овулацията.
Мисля, че шанса е еднакъв.
Само за инфо - аз съм над 40, казвам ти го, за да не се обидиш.

Благодаря ви,Lali и jam!От тук нататък ще обмислям по-добре решенията си.
Lali, аз на години не се обиждам .35+ са си много хубава възраст /освен за репродукция,де/ .

Аз не съжалявам, че късно започнах опитите.
Много мъка има, но повечето е хубавото - мечтите всеки месец, надеждата, щастието, че се обичаме и се опитваме да създадем дете...

Моля и Мели да се включи по следния въпрос:
При констатирани антиспермални антитела какво е решението (освен, разбира се, опитите за лечение, но ако приемем че от тях се отказваме).
Единствено икси?

Питам и аз, защото при първото ми изследване по ELISA, доктор Коларов каза, че щом е малко над норма (т.е. независимо колко над норма) - трябва да се прави инсеминация

Много мъка има, но повечето е хубавото - мечтите всеки месец, надеждата, щастието, че се обичаме и се опитваме да създадем дете...

Това е хубава мисъл за хъс,Лали,браво..мога ли да си я използвам и аз?  

zentuni, а твоите исеминации къде бяха?
момичета, колко неуспешни инсеминации са необходими горе-долу, за да се прецени, че вече трябва да се премине към ин-витро?  

Фреши, ти знаеш моето мнение за антиспермалните антитела. Наличието им в кръв не е показателно. Лечение има, ефектът е съмнителен. Трябва да се пробват инсеминации с добра обработка. Наличието на антитела предполага, че при ин витро ще има проблеми, затова се препоръчва ИКСИ. Но не е задължително да е точно така.

Да кажа до къде съм - 3-ти ден Фонал Ф, 2 фоликула в ляв яйчник/11 и 13мм//който е 1/2 и е с ендом. киста /  и 6 в десния /х 0,6мм/.   Извод-към момента стимулацията не върви както трябва...... Следващите 2 дни ще се решат нещата......  

Здрасти и от мен!
Това е първото ми писане тук в Зачатие (Джам ще ми се смее)
Аз се подготвям за хистероскопия началото на февруари или края на март според зависи.
Желая ви много късмет в бебеправенето през зимата!

Аз чакам цикъл средата на януари, след което смятам да проверя първо миомите какво правят. Ако няма пречки ще почна поредното инвитро.

Почнах.

До тук - добре, миомните възли не растат, хормоните са в норма (и възрастта ми все още )

Здрасти и от мен!
Това е първото ми писане тук в Зачатие (Джам ще ми се смее)

Здрасти!

Защо да ти се смее Джам? Ти пък - ние да не мислиш, че й обръщаме внимание.  

Ами хайде и аз да си кажа и аз започвам с ин витрото.На 25.01 е сондажа.Стискайте палци.