Аз съм малко радикална в това отношение-никога не е имало/няма и да сложа/ тв в някоя от спалните.Най-малко пък в стаята на детето/макар че вече е тийнейджърка/.Имаме телевизори в хола и в кухнята.Смятам,че са предостатъчни.

 П.П.Естествено,някои семейства живеят в по-тясно пространство,и при тях е неизбежно.Но наистина смятам,че за родителите трябва да е приоритет комфорта на детето.

Ето една тема по въпроса:
http://www.parentingweekly.com/parenting_information/babies_tv.htm?nz=486&sz=2762202&wz=24&dz=8/12/2008

За щастие, нашето дете изобщо не се захласва по ТВ, нито по анимационни филмчета. Единствено удоволствие й прави слушането на народна музика и чат-пат се заплесва по бате Енчо /най-много 10 минути /.
За съжаление, баба й и дядо й много обичат по цял ден да дрънка ТВто с разните му сериали, та слава Богу, че е на ясла.
В спалнята имаме телевизор, но рядко се пуска.

И аз съм абсолютно против ТВ във всяка стая, особено в спалните. Имаме в хола, който почти не пускаме, евентуално само да чуем новините. Деси не обича да гледа телевизор, гледа от време навреме за по 5-6 мин. детските филмчета на пиксар на компютър.

В нашата спалня също няма тв, някъде съм чела из разни списания за обзавеждане, че спалнята все пак е единственото място в къщата за пълноценна почивка, а ТВ, макар и на тихо и дори да заспим на ТВ пак си оказва влияние. Чела съм дори, че когато спим пред ТВ поемаме повече от вредните му влияния.
Мойто злато много иска телевизор в спалнята, но за сега удържам фронта, а когато бебка дойде, хептен няма да давам и дума да става. Не става дума за радикалност, а кое е вредно и кое - не. Моята кумица, когато кръщелника беше бебе - имаха ТВ в спалнята и тя не смееше да го пуска, а това обезмисля наличието му в стаята. Все пак вещите са за да се ползват, я не да стоят като паметници. Ако няма да го пускаш защо ти е? Един в хола си е стига, който иска да зяпа - да си стои там

Мога да ви кажа при нас как стоят нещата ...
От около 8 години, откакто живеем заедно нямаме телевизор. Когато си изнесохме имахме по-важни неща за купуване и на телевизора така и не му дойде времето. Оказа се, че може чудесно да се живее и без тази медия. Новините ги четем в нета, филми си сваляме или взимаме под наем и гледаме на РС-то. По този начин имаме повече време да общуваме, да четем и да си прекарваме вечерите активно, а не пасивно лежейки пред екрана. За мен телевизора е ненужна вещ и пречи. По този случай и бебо няма да има телевизор, ще гледа филми по моя преценка и ще слуша музика за фон, а не реклами например.
Видях наскоро как се е отразил телевизора върху 3 годишната дъщеря на моя приятелка. Детето седи и се клати пред екрана, втренчено в поредното безумно филмче по детския канал. Ако му смениш канала изпада в истерия, ако го извикаш да яде, не иска, трябва да му занесат пред телевизора закуската. Не иска да си говори с теб и се дразни ако го разсейваш. Не може да говори, но знае песните и мелодиите наизуст. Не иска да му четеш, не иска да слуша песнички и да ги учи, иска само да гледа екрана. Само си пуска ДВДто или си сменя каналите за да си намери нещо ново за зяпане.
По този начин се губи струва ми се връзката родител-дете. Родителите вместо да седнат да разказват и разкриват тайните на големия свят пред малкото същество оставят медията да свърши тази работа, и то в период, в който се формира психиката и светоусещането. След време това дете няма да иска да излезе да играе навън, ще предпочете компанията на телевизора пред тази на връсниците.
Естествено всяка крайност е за избягване. Но не смятам, че липсата на телевизор е крайност. Това е право на избор, така може да се замислиш какво ти се гледа, какво искаш да научиш и да потърсиш сам информацията или филма по темата и да гледаш само него, а не това, което редакторът на смяна ти е подготвил.
Съжалявам за дългия пост, дано не съм ви отекчила.

Естествено всяка крайност е за избягване. Но не смятам, че липсата на телевизор е крайност.

Ако правилно съм те разбрала - новините трябва да си чета из нета, защото така ми отпочиват очите и пестя време. Иначе ако ги слушам докато съм в кухнята е кофти.
За филмите пак така - вместо на телевизора, на екрана е по-интересно. Един ден ще се оплакваш, че детето гледа филма от 40 см. Ако имате пари за толкова хубав монитор, сигурно ще можете да си позволите и телевизор.
Едно тригодишно дете е предпочело да седи пред телевизора вместо да си говори с теб и ти се разсърди на телевизора? Пред компютъра дали щеше да е различно?
Да се дискутира дали да има телевизор в спалнята или в стаята на детето е едно, но дали да има телевизор вкъщи, вече е прекалено.

Tamara,
Аз разказвам как е у нас ...
Казвам какво съм видяла у други хора. В семейството на приятелката ми съм била пасивен наблюдател и ми направи впечатление как детето игнорира собствение си родители, не мен ... Как гледането на телевизия измества всичко друго, като разговор с мама, закуска със семейството, четенето на приказки и разходката.
Пускайки телевизор смятам, че ще лиша детето от контакта с мен и истинския свят.
Липсата на телевизор отдавна (за щастие) не е поради липса на възможности. Вместо да си купим по-голям екран сме решили да си вземем прожектор за стена, за по-голямо удоволствие и наслада от образа.
Пак казвам ние ГЛЕДАМЕ филми, новинарски емиции, четем новини на три езика и се интересуваме живо от това какво става по света. Но не го правим посредством телевизионен екран, а го правим съобразно нашите интереси. Има разлика дали телевизора бучи за фон, или го пускаш когато прецениш, че искаш да чуеш точно определено нещо и. В дома на родителите ни медиите са постоянно включени, както и в повечето къщи, виждам че те са станали зависими от този шум и ако се "прецака" кабелната "лягат болни". И това са хора по на 50-60 години, какво остава за едно малко същество което тепърва се формира ...
Смятам, че телевизора няма място в живота на бебето и детето до момента, в който родителя му  е изградил навици и се е наложил като авторитет и пример за подражание. След това филмите и предаванията ще са просто начин за забавление, а не мания.

Аз мисля ,4е на думи вси4ко зву4и толкова лесно ,но на практика е малко по- сложно .Зависи и от темперамента на детето .Моето дете като бе6е 6 месе4но съм и пускала "Дора и компани" по няколко минути на ден (от тях се нау4и да пее и да се клату6ка и да маха с ръце),сега не им обръ6та никакво внимание,на друга вълна сме ...Имам племенници (3 год и половина)които преди само с ТВ-то  може6е да ги укроти6 сега даже и това не ги вълнува ,даи им да 4овъркат и разглобяват тракторите си по 5 пъти на ден .Просто не виждам как 6те забраня ТВ-то  и др. не6та ,които са ни ежедневие.От страни е супер просто да забраняваме, но като ни доиде до главата склоняваме,ако това е единствения на4ин да успокои6 разгневеното си дете.Вси4ко с мярка трябва да е , забраненото е наи- сладко  .

Охх, намесвам се, без да съм за този под форум, ама...

Девойки, аз съм на 38 и!

Когато бяхме малки ние НЯМАХМЕ телевизия! За първи път имах достъп до телевизор на 10 години (нашите тогава проимаха), и имах право да гледам телевизия два пъти седмично по 1 час!

До 18-годишната си възраст гледах телевизия максимум 3 часа на ден! Та в този ред на мисли за какво говорим? Защо ни е ТВ-то? Едно дете, стига да му бъдат създадени достатъчно добри условия може да мине и без всекидневно висене по 10 часа пред телевизора.

Темата е - телевизор и бебе. По тази тема - против съм нон-стоп да бучи ТВ на бебето, но да нямам ТВ изобщо в къщи - струва ми се прекалено. И изобщо не съм съгласна с теорията, че телевизора може да развали общуването/възпитанието родител-дете. Ако човек е достатъчно креативен, отговорен, всеотдаен, може да измисли достатъчно разнообрази занимания за детето си. Аз не съм чак толкова перфектна, но определено наличието на ТВ не ангажира вниманието на детето ми. Просто аз по цял ден не зяпам ТВ, но когато ми се гледа нещо интересно, разбира се, че си гледам. Тя се разхожда /кво пречи ТВ-то на разходките не разбрах. Не го нося с нас в чанта.../, играе си с играчки, много обича да разлиства списания и книжки, може час да седи и това да си прави и обича аз да и обяснявам по картинките. То ако човек не съумее да привлече вниманието на детето си - и в празна стая да седи, за да не отвлича нищо вниманието - все тая! 

Съгласна съм с Тамара!

Интересна тема за мен!
Аз пък без телевизор не мога да живея като съм си вкъщи, особено сама, не го изключвам от сутрин до вечер, точно за фон, рядко гледам нещо съсредоточено. Честно казано по себе си не виждам какво ми пречи. Бебето, живот и здраве, ще гледам да го ограничавам, ама не вярвам да гледа нещо кой знае колко съсредоточено в ТВ, поне като съм виждала на приятелки малките деца, чат-пат хвърлят по едно око на някоя реклама или песничка, освен ако не е специално детска програма.

Нито една крайност не е добре, и в други теми съм го писала. На братовчед ми жена му изобщо не пуска ТВ на малката и като идват у нас от вратата ме кара да го спра ако работи. Какъв е резултата - веднъж мъжът ми пуска на братовчед ми нещо по ТВ - както си играеха децата и дъщеря му като впери поглед в ТВ гледа и не мърда и докато не го спряхме не отдели поглед от него, докато през т'ва време нашите си се занимаваха с нещо и изобщо не им направи впечатление. Против съм непрекъснато детето да гледа ТВ, но и категорично да му се забранява също не ми се вижда правилно. Едно време беше друго.
Интернет разваля семейството точно толкова, колкото и симпатичните колежки - най-сигурно е да не се ходи и на работа за всеки случай.

Интернет разваля семейството точно толкова, колкото и симпатичните колежки - най-сигурно е да не се ходи и на работа за всеки случай.

Написах това, защото винаги ми е било много забвано като изказване.
В случая истината май е такава, че мъжът на моята приятелка изключително я ревнува от всичко.

Ние имахме телевизор - черно-бял, когато бях малка.
На 10 бях на гости и там имаше цветен телевизор. Явно съм била толкова впечатлена, че дядо ми веднага реши да купи цветен. Но не смятам, че това има значение.

И аз като cygnus смятам, че няма нужда от крайности. Опитвах се да ограничавам детето да гледа телевизор, но не с лимити, а като го извеждах навън. Случвало се е да се договорим да се приберем само за това детск и после пак навън.
Но дойде моментът в който не можех да се боря с него и две три седмици редуваше компютър с телевизор. А после вече престанаха да му правят впечатление. Компютърът седеше включен, а той не го забелязваше или сядаше за 10-15 минути. Телевизорът го включваше в другата стая, само за да чува какво дават и гледа само избрани 3-4 филмчета на ден. Най-пагубно му действат рекламите. Все още взима всичко за чиста монета

Вместо да си купим по-голям екран сме решили да си вземем прожектор за стена, за по-голямо удоволствие и наслада от образа.

Много мразя да разубеждавам някой, който е решил да си купи нещо. И сега не се опитвам да те разубедя. Лампите на тези прожектори са доста скъпи. Именно затова в големите магазини за презентация предпочитат да купят еднократно екран за презентации, а не прожектор с лампи, които често трябва да се сменят

Провокирана от разказа на една приятелка, че синът и буквално залепял нос на ТВ-то, намерих следната статийка, която може да се стори интересна и на други мами:
http://www.parentingweekly.com/parenting_information/babies_tv.htm?nz=494&sz=2762202&wz=32&dz=10/7/2008

Категорично считам, че ТВ повече вреди, отколколкото помага при деца. А защо не и при възрастни /освен качествено затъпяване, при мен до друго не води/.
Имам приятелка с детенце епилептик. Една от медицинските забрани е гледане на тв повече от 1-2 часа дневно /има и други, разбира се/. Което какво говори? - това е бич за нервната система ...
иначе майки всякакви, хора всякакви ... И да се пуши в помещение с малко дете е вредно, но го практикуват 99 % от майките пушачки ...

Всяко забранено нещо е страшно сладко. Не я ограничавам и тя няма интерес. Поглежда отвреме на време към телевизора, но рядко и за максимум 5 минутки. На компютъра сядаме за десетина минутки да пойграем на една игда с конче. Храним го, решим го, караме го да потича малко и айде стига толкова . Гледам повече да сме навън и това е. Телевизор и компютър има само в хола. В кухнята се храним в спалнята спим. Тези помещемия категорично не се ползват за гледане на тв и сърфиране в нета  .
Знаете ли, категорично забранявах шоколад и сладки под всякаква форма, зрънчовци и тем подобни. Резултата беше, когато успее да се докопа до нещо подобно гледа да натъпче максимално количество докато не съм и го взела. Започнах да и давам по малко от всичко след като е хапнала нещо друго и е сита и нещата придобиха нормален вид. Затова спрях да забранявам.

Лидия, долу горе подобно поведение мисля да следвам и аз - с всичко.
И за мен правилния подход спрямо телевизора е "гледам да сме повече навън и това е" - да предоставя на детето други алтернативи за прекарване на времето.
Имам познати, които са абсолютно против гледането на тв от малки деца и по тази причина нямат такъв в тях. Бяхме преди месеци заедно на рожден ден в детски клуб, където беше пуснат тв - всички деца играеха и нещо се занимаваха, само тяхните стояха на един стол като хипнотизирани, вперили поглед в екрана.
Друга позната е забранила шоколада, не позволява на никой в присъствието на детето й да изговаря думата "шоколад". Такова престараване надали ще има желания ефект, да няма и обратен.