в моята книга за отглеждане на бебета и малки деца пише, че гледането на телевизия им действа като изпадане в транс. изразходвали дори по-малко енергия, отколкото ако просто седят и нищо не правят. там не препоръчваха до 1 година детето изобщо да гледа телевизия, а след това - постепенно, много по малко, с подходящо подбрани предавания.
вредата от телевизора беше описана в следните насоки - вреда за очите, електромагнитно облъчване, намалена физическа активност с всичките й последици, отчуждаване, възпрепятстване на естествения стремеж към самостоятелно намиране на забавления. в подкрепа на твърдението за отчуждаването, наскоро гледах по новините информация за конференция, посветена на аутизма. като една от евентуалните причини за възникване на аутизъм докладчикът посочи прекомерното гледане на телевизия от бебета под 1 година и използването на телевизора като бавачка.
в нашата къща нямаме навика да има постоянно включен телевизор, който да си бучи ей-така за фон (както е у свекърва ми, което ме влудява). едва от преди 1 месец пускам на Мартин да гледа по 10 минути бебешки филмчета на ден от поредицата Baby Einstein и вече виждам, как е обсебен. постоянно иска да се катери на стола, сочи екрана и вика - "пуф-паф" (така нарича филмчетата заради едно влакче в тях). с "пуф-паф" можеш да го подкупиш за всичко. в нощта, когато се дра от болка часове наред заради забелената пишка, успяхме накрая да го успокоим единствено с филмчето.
затова гледам да съм много предпазлива с тия неща, именно защото виждам колко бързо се пристрастяват децата към готовото консервирано забавление.