Мога да ви кажа при нас как стоят нещата ...
От около 8 години, откакто живеем заедно нямаме телевизор. Когато си изнесохме имахме по-важни неща за купуване и на телевизора така и не му дойде времето. Оказа се, че може чудесно да се живее и без тази медия. Новините ги четем в нета, филми си сваляме или взимаме под наем и гледаме на РС-то. По този начин имаме повече време да общуваме, да четем и да си прекарваме вечерите активно, а не пасивно лежейки пред екрана. За мен телевизора е ненужна вещ и пречи. По този случай и бебо няма да има телевизор, ще гледа филми по моя преценка и ще слуша музика за фон, а не реклами например.
Видях наскоро как се е отразил телевизора върху 3 годишната дъщеря на моя приятелка. Детето седи и се клати пред екрана, втренчено в поредното безумно филмче по детския канал. Ако му смениш канала изпада в истерия, ако го извикаш да яде, не иска, трябва да му занесат пред телевизора закуската. Не иска да си говори с теб и се дразни ако го разсейваш. Не може да говори, но знае песните и мелодиите наизуст. Не иска да му четеш, не иска да слуша песнички и да ги учи, иска само да гледа екрана. Само си пуска ДВДто или си сменя каналите за да си намери нещо ново за зяпане.
По този начин се губи струва ми се връзката родител-дете. Родителите вместо да седнат да разказват и разкриват тайните на големия свят пред малкото същество оставят медията да свърши тази работа, и то в период, в който се формира психиката и светоусещането. След време това дете няма да иска да излезе да играе навън, ще предпочете компанията на телевизора пред тази на връсниците.
Естествено всяка крайност е за избягване. Но не смятам, че липсата на телевизор е крайност. Това е право на избор, така може да се замислиш какво ти се гледа, какво искаш да научиш и да потърсиш сам информацията или филма по темата и да гледаш само него, а не това, което редакторът на смяна ти е подготвил.
Съжалявам за дългия пост, дано не съм ви отекчила.