Аз също смятам, че е добре детето да си има краватче, в което да спи. Кристина в началото само през ноща спеше в креватчето си, а на обяд в количката и при междинните дремки - на спалнята. Първо сега немога да я оставям на спалнята сама, щото ще падне, а най-важното - смятам, че детето трабва да се научи къде е мястото за спане, за игра, за ядене и т.н. Това не означва, че аз ще положа максимални услия, за да го науча за седмица, има си хас. Но с търпение, смятам да го постигна, бавно, спокойно. От известно време Кристина за абсолютно всичките си спанета се приспива сама. Слагам я като видя, че се изморява и изнервя в леглото й, давам и хипопотам и един "парцал" шарен и излизам. Оставям вратата отворена, за да мога да поглеждам през минути, като заспи взимам хипито и "парцала" и затварям вратата. Ако ме забележи, че съм до нея, а тя задремва, започва да ръмжи, имам чувството, че ми казва- "изчезвай, аз искам да спя", сериозно!
Ако имам възможност, бих я отделила в самостоятелна стая на годинка и ако стане, това за мен няма да е геройство. Защо - ами Кристина сега заспива в 21.30 - 22.00, смятам по натам и по-рано да е в леглото. След това аз си върша квото имам, баща й също и като тръгнем да си лягаме, колкото и да се стараем, тя се разбужда. После баща й се върти и се тръшка на сън, тя пак се буди, въпреки, че не и е пазена тишина. И по тази причина понякога баща й, ако му се седи до по-късно за филм и не си легнем двамата заедно, той спи в хола, аз също понякога по тази причина съм в хола, тогава той е при нея. Детето си иска спокойствие.
Докато кърмех, пак я слагах в креватчето. Понякога съм я приспивала от 3 до 5 през ноща, после в 6 пак става за ядене. Сега като е на АМ, се събужда за хранене в 7 сутрин и след като се нахрани, което разбира се не става за 10 мин., я оставям вече при нас в спалнята, за да дремне и тя още малко /щото обича/ и ние с баща й. Това е компромисът само, но напоследък се буди и по-късно и ще започнем да ставаме без да си доспиваме, та и това спане на спалнята да отпадне.
Разбира се, когато е болно детето или се наложи инцидентно бих го взела при мен на спалнята.
Ели, не съм съгласна с храната за душата на бебчо, все едно бебетата на шише ги оставаме без "храна за душата"
, нема такова нещо...