Благодаря за отговорите.
Опитвам се да бъда уж последователна и позитивна и да мисля логично. Но при мене болестите никога не са логични, никога не се вписвам в стандартните клинични картини и в повечето случай немогат да ми поставят диагноза, а камо ли да ме лекуват. Поне 10 пъти съм чувала от лекар до тук бяхме неможем повече да помогнем. Или думите такъв случай до сега не сме имали. И като казвам това става дума за всички болести който съм имала през последните 10 години, които не са никак приятни. Някой си ги нося 3-4 години и изведнъж изчезват с други ще си умра, без да знам какви са дори. В по голямата част от случайте иследвнията са ми перфектни...а аз едвам стоя на краката си от болка. Но това не касае настоящия проблем. Обяснявам защо се ровя из интернет и търся информация. Лекарите рядко обясняват, а ако обясняват рядко е на език който бих разбрала. Аз просто искам да знам защо нещо се случва с мене и като се лекува каква е целта. Не иска просто да гълтам хапчета насляпо. Преди години имах възпаление на половите органи доста продължително време/години/. Беше ми много тежко, защото нито един от гинеколозите и кожните лекари не можеше да ми помогне, просто нямаше причина. Та при един от хилядите прегледи просто сравних усещането за възпаление като изгорено, парещо, а не сърбеж,. Написаха ми рецепта и като излязох и видях да пише дефламол, просто се разревах.Попадала съм и на много добри лекари, но докато стигна до тях много вода изтича. Както се вижда и сега е така половин година съм с този проблем.
Но найстина ми е трудно да седя и да чакам час който е след 3-4 месеца ако не и повече. Ще се чувствам виновна че чакам толкова за да ида при добър лекар. Който да ми помогне. И когато дойде деня и ида нещата да са се усложнили и да ми кажат " Момиче защо не си дошла по-рано?" Не искам един ден да се обвинявам че не съм направила всичко възможно по-силите си в възможно най-кратки срокове.И без това ме е яд на себе си че не обърнах по-рано по-сириозно внимание на това.Може би трябваше да съм по настоятелна пред лекарите. Но как да съм настоятелна след като аз незнаех до онзи ден какво да искам. И за мене е по-лесно да ида да извдя 200 лв и да си направя иседванията, а не да ходя и да кажа на лекаря искам такива иследвания. Това е унизителна постъпка и за двете страни. Коя съм аз че ще казвам кави иследвания да ми правят. Така и така не ги покрива здравната каса се ще ги дам тия пари.
Съжалявам че доста се отклоних...избягвам да си спомням миналото твърде е болезнено за мене. Опитвам се да живея в настоящето и с надежда за утрешния ден, но е трудно когато от 18 годишната ми възраст до сега най-важното нещо и с приоритет пред всичко останало е здравето. Всяка коледа и всеки рожден ден си пожелавам едно и също и то никога не се сбъдва.Просто искам всичко това да свърши най-после.
Извинявам се отново, май имах нужда да споделя с някой.