Никой и никъде не слага "макарички" с такава лекота,както това правят в Бг. Понякога просто си мисля че го правят с търговска цел.
Ако детето няма проблеми с рецидивиращи отити, би било уместно да дадете Аериус за около 8-9 дена (или "Кларитин", ако се намира в Бг). Това ще помогне и за "третата сливица". Ако тя не е сериозен проблем, може и да не я махате.
Оценката за наличие на течност в средното ухо се прави с перспектива 6 месеца напред, а не след 1-2 седмици от първоначалният преглед.Ако течността е гнойна-дава се АБ без да се "разсъждава". Но добър АБ-НЕ турски,македонски,сръбски илачи. Аугментин,например, в добра дозировка, 3 пъти дневно, за 9-10 дена.
Ако детето няма проблеми с хронични отити, за "макарички" едва ли може да става и реч.
2.Течност в средното ухо е много честа находка. Никой не знае. Вижда се с прост отоскоп-микроскоп не е толкова нужен. Тук ние гледаме уши-на УНГ се праща рядко.
Понякога тези отити са просто въпрос на инфекция-9-10 дневен курс с Аугментин решава трайно нещата.
Понякога проблема е в Стрептококово фарингеално носителство (или носно). Направете посявки!
Благодаря за отговора!
За търговската цел: за съжаление винаги си го мисля и аз ама нали за деца става дума и колкото и да предполагам, че има и такъв момент, все пак го приемам като сигнал за търсене на информация, консултации и така...
За рецидивирането:
Всъщност всичко започна през април 2007 с една скарлатина (лекувана с Аугемнтин), после през май за първи път болка в ушите и пиене на КЛацид. След това чак през септ. след връщането в градината след ваканцията с първия вирус стигнахме за първи път до усложнение - пневмония (лекувана първо с Цефтрин, но поради алергична реакция на детето сменен с Фромалид. Последва отит през ноември, но лек и без АБ се оправихме. И след това през март т.г. пак.
А днес бяхме и на контр. преглед и имам положителни новини:
Тимпанограмата показа голямо подобрение на ушите (т.е. не е вече права линия). Сливицата си стояла все така втора степен (Лекарят твърди, че е тревожно само ако вреди на ушите.)
Питах за посявката, но лекарят смята, че нямало нужда, можело да си има носителство без да има проблеми. Аз все пак ще направя (нос и гърло), но бих искала да попитам изолирането на бактерии задължително ли е проблем или наистина има случаи на носителство без проблеми (четох информация в немски сайтове напр., че 70-80% от хората са носители на стрептококи пнеумонае, така ли е?)
А всъщност тези стрептококи ли са пневмококи?
А кога според Вас третата сливица става "сериозен проблем"? Има ли някаква честота на заболяванията или например тежестта им?
Благодаря още веднъж за отделеното време и отдадеността Ви!