Момичета, от много скоро имам зад гърба си един неуспешен опит ин витро (ИКСИ) и тъй като през цялото време бях под огромно напрежение, през цялата процедура, стимулация, пункция и трансфер, кулминацията беше в очакването на теста след трансфера особено последните дни, когато отвреме навреме между тестовете имаше колебания и надежда. Консултирах се с психолозите от еtherapybg.com в онлайн сесия и техните съвети много ми помогнаха да превъзмогна неуспеха и да се подготвя да бъде емоционално стабилна в следващия опит. Искам да ви ги напиша тук. Ако можете да бъдете и вие по-спокойни. Споделете и вие как се справяте с напрежението по време на процедурите. Винаги ли е така или само първия път? Много се надявам сега като всичко ми е познато да бъда по-спокойна следващия опит. Споделете как е при вас и как се справяте? И още нещо - боля ли ви корема след трансфера и това признак за неуспех ли е? Какво означават тези болки?
Искрено ви пожелавам успех!
Съветите от психолозите:
1. Не мислете в дългосрочен план, мислете за вечерята, за филма довечера, за утрешната разходка. Времето до теста така или иначе ще дойде а няма да го има това мъчително чакане, през което емоцията се натрупва и в деня на теста или УЗИ-то достига лавинообразно развитие. Много добре сте наясно, че резултата може да е както положителен, така и отрицателен, затова не се настройвайте нито за едното нито за другото. Просто се опитайте да игнорирате тази мисъл, и да запълните деня си с много други занимания, които да ангажират изцяло съзнанието ви. Когато наближи времето за тестване се върнете мислено в началото, когато започнахте и сте знаели, че има два възможни резултата ....
2. Огромния стрес идва от това, че не можем да контролираме процесите, които стават с нас, а човек обича да чувства, че контролира своя живот. Така го чувства подреден. Намерете през цялото това време да правите нещо, което ви е интересно, и най-вече, което можете да контролирате изцяло.
3. Не обръщайте внимание на лавината от писма, СМС-и и телефонни обаждания "Какво става? Имаш ли резултат? Кога ще правиш тест? Кога си на преглед?" Всичко това добавя допълнително стрес от поетата "отговорност" от Вас да не разочаровате близки и приятели. Бъдете сигурни, че след като им съобщите неприятния за Вас резултат само след 2-3 мин. те ще забравят за това и за никой освен за най-близките ви - съпруг, родители този проблем не е от особена важност, а чисто любопитство. Мислете за себе си и съпруга си и не се интересувайте какво ще кажат околните. Те имат своите проблеми и в повечето случаи не знаят и представа си нямат през какво сте преминали за да стигнете до това мъчително очакване. Трябва да отговаряте само на своите очаквания и да не се притеснявате да не разочаровате някой.
3. Споделяйте всичко, което ви вълнува , до най-незначителното със съпруга си през цялото време. Подкрепяйте го и търсете неговата подкрепа.
4. Не правете гореща вана ! Избягвайте и горещите душове! Не вдигайте тежко, внимавайте какво ядете! Избягвайте стресови ситуации!
5. Доверете се на своя доктор или лекарски екип. Те знаят какво правят и имат много опит със случаи като вашия. За всичко, за което се съмнявате или имате въпроси им се обаждайте.
6. Не приемайте евентуалния си неуспех като провал. Чувствате го такъв в момента, защото се разминава с вашите огромни очаквания, но той ви е обогатил с опит. Вече сте по-компетентни, по-подготвени, по-уверени, по-смели и имате нужната подготовка. И тук да вметна фразата "Това, което не ни убива ни прави по-силни". Тази подготовка вече ви е доближила до успеха следващия път!
7. Не обвинявайте партньора си, не се самообвинявайте, че не сте направили нещо както трябва, че сте се притеснявали и с това сте допринесли за неуспеха. Има ли жена във Вашето положение, която толкова много да желае дете и да не се притеснява? Опитайте се да не се притеснявате и за самото притеснение. То е нормално, хора сме, не сме от желязо. Част от чувствителността Ви е причинена и от хормоналната атака, на която е подложен организма.
8. Ако не сте успели от първия път не се отчайвайте. Починете си емоционално, разтоварете се и , когато сте готови предприемете нови действия. Направете го тогава, когато това е възможно и максимално благоприятно от медицинска гледна точка, финансова гледна точка и разбира се емоционална. Относно изчакването за нов опит, трябва да намерите баланса между възможността да изчаквате и възможността да внесете покой след първия опит у себе си. Понякога напрежението от очакването ескалира и Вие смятате, че постоянно губите шансове и време. Послушайте съветите на Вашия лекарски екип!