Във връзка с цитирането на тази тема в други форуми и електронни издания без съгласието на мамите, махам имената на децата от нея.


Пиша тази тема в чест на едни от най-близките ми приятели, на които предстои да осиновят сладко момиченце на година и малко. Животът на децата в институция се отразява върху тяхното психическо и емоционално развитие, независимо от това колко дълъг е бил престоят им там. Естествено колкото по-дълъг е животът в институция, толкова и по-тежки са пораженията.

Осиновихме Н.  доста по-мъничък, за да мога да съм докрай полезна на приятелката ми със съвети – какво да очаква, как ще реагира детето, когато смени дома си, как ще приеме шока, как ще се адаптира.
Когато осиновихме сина ни, имах огромна нужда някой да ми каже - „Ако детето реагира така, това означава че ...., и ти трябва да направиш това...“. Имах хиляди въпроси, на които майките около мен не можеха да отговорят адекватно, защото техните деца не бяха живели и миг в институция. Отговорите на всичките ми различни въпроси звучаха по един и същи начин „Няма проблем, ще го израсте и ще му мине – всичко се забравя“. Това за съжаление не работи

Обръщам се към вече осиновилите мами, пишещи тук, предлагам ви следното – нека да се опитаме – максимално сбито и кратко, без емоция и драма, да опишем според нас най-важните проблеми на децата ни, породени от живота в институцията и как сме ги преодолели. Как премина адаптацията им. Аз бих дала половин царство, ако имах нещо подобно под ръка, когато се появи Н.

Тъй като осиновителките, пишещи тук са твърде малко, аз обещавам да допълвам темата, с опит от други форуми и относно осиновяването на по-големи деца


Започвам аз:

b]Н - престой в институция -  7м и половина. [/b]

Общо състояние:

Проблем- първата седмица не издаде звук - нито плач, нито смях, нито гукане. Пускаше
само криви усмивки.
Преодоляване
Изпълняване на железен почасов режим, изпълнен с обичайно повтарящи се действия. Всяка сутрин, обед и вечер нещата, местата за игра и разходка, миризмите, гледките са едни и същи. Детето общува с не повече от 5 души постоянно. Много гушкане, люлеене на ръце. Важно за мен детето да свикне да бъде докосвано, милвано, да има чест телесен контакт. Гушкам го голичък, милвам телцето, опитвам с лек масаж, само ако му е приятно. Често говорене с тих глас, вкл. монотонно четене на книжка (при нас беше приказки за джунглата), дори не е важно да е детска, въпросът е да свикне с постоянния глас. В първия момент, когато детето реагира и издаде звук и загука, се отзовах моментално. Пак много спокойно, усмихнах се, погалих го и заговорих тихичко.
Важно за мен беше да оставям детето и да си почива от мен, от звуци, от картини. Не съм го засипвала в началото с играчки и пр.

Проблем- детето е унило и омърлушено, спи под час като войник
ПреодоляванеСледвам режима, наложен от самото дете, той и без друго е железен. Пускам тиха музика, занимавам го  с цветни играчки. Много гушкане и целуване, ама много, то слава богу друго и не ти се иска да правиш.  В началото по главичката и челцето, първите дни, гледам да не го целувам право в лицето. Мисля, че трябва да се уважава телесната неприкосновеност на детето и да не го гнявим нон стоп безразборно. В началото, поставям детето да седне в мен и го гушкам от към гръбчето. Целувам го по главичката, вратлето, раменцата. Говоря тихичко непрекъснато.  След седмица или две, след като съвсем се отпусне си позволявам гушкане лице в лице и целувки по лицето. Още в самото начало много успокоява плътна прегръдка, в която детето е гушнато отпред - лице в лице, но главичката е  на рамото ви, галене по тила и гръбчето.
Всеки път щом се срещнат очите ни – изразявам много ясно тиха, радостна емоция.

Проблем - изоставане в двигателното развитие - не може да сяда, телцето е отпуснато, трудно се преобръща, мускулите са като кашкавал
Преодоляване
Викане на специалист рехабилитатор в къщи за оценка на двигателното му развитие и назначаване на евентуални упражнения при установено изоставане
В момента, в който рехабилитацията стане излишна се прекратява. За да влезе във форма, на Никола му бяха необходими 3 седмици по 2 сеанса с рехабилитаторка и разбира се всеки ден упражнения в къщи, под формата на игра.
Последва записване на плуване за бебета. Постоянно повтаряне на упражненията във вода.

Проблем -  не може да яде с лъжица
Преодоляване
След неуспешен опит за хапване с лъжица още първия ден , реших да не го насилвам с нищо. Първата седмица пиеше само от шише, докато посвикне с новостите. После започнах хранене с лъжичка, както си е по книгите за бебета.

Проблем - не е ясно с какво е захранено - от дома имам  твърде противоречива информация
Преодоляване
След еднодневен стрес и куп грешки, започнах класическо захранване все едно не е бил захранван изобщо до този момент.



Криза - първа разходка с количка - шок и ужас. През първите няколко разходки, детето е замръзнало от ужас, не се оглежда, гледа право напред и е доста напрегнато.
Преодоляване
Първите разходки са кратки, по едни и същи маршрути, по възможност без много хора, коли и силни шумове. Количката ми е с местеща се дръжка, така че в началото детето ме вижда праз цялото време. Периодично спираме да се гушнем и да го погаля.
Постепенно разходките се увеличават, мога да преместя дръжката на количката, така че детето да пътува с гръб към мен и да си гледа свободно, без да ме вижда.

Криза -.Детето изпадна в истерия при идването на рехабилитаторката у дома. Вида на бялата престилка, според мен начина на докосване и събличане, както и миризмата на болница го докараха до истеричен рев, посиняване и гърч.
Преодоляване
Масажа се прекратява, в момента, в който на детето му стане неприятно. Аз го гушвам веднага и не го пускам докато не се успокои. Жената си тръгна моментално.
Втората рехабилитация направихме у майка ми - различно от в къщи място, хем познато, хем не мирише на болница. Нататък при процедурите, рехабилитаторката е без бяла престилка, а с моя широка риза.

Продължавам темата с редактирани постове от бг мамата по същата тема.
Позволявам си да го направя по следните причини:
1. Много от момичетата, пишещи тук и интересуващи се по темата не четат в мамата
2. Събран и конспектиран материала на едно място, мисля, че ще е полезен на всички


Пълния текст на темата и на постовете на всички мами, можете да видите тук:
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=258787.0


[/color]

П. - престой в институция -  6 месеца.

Общо състояние - Родена 2.400кг., не можеше да се застоява седнала въобще,не произнасяше никакви звуци.Месец след това,спокойно започна да стои седнала и да се изправя придържайки се за кошарата.

Режима на хранене и спане -  променихме,две седмици след престоя и във къщи.

Разходки - Возеше се във количка без проблеми,но отказваше да спи във нея.

Сън - първата вечер спа непробудно.След това почти всяка вечер приблизително по-едно и също време се буди за вода,Това продължава и до ден днешен.

Социални умения - Винаги е била контактна,свикнала е да е заобиколена от много хора,дори и непознати.Обожава децата,а най-вече бебетата.

Н - престой в институция - 6 месеца

Общо състояние - без проблеми.Обръща се по коремче ,дори правеше много сладички опити да пълзи.

Режим на хранене и спане - От дома ни дадоха лист със дневен режим,но той бързичко си остана само лист хартия-детето имаше други виждания по въпроса.

Разходки - Количката беше нещо ,в което стояхме около минута и се извиваше на мост-решение разходки на терасата за 5-10 минути.Първа разходка в полу - легнало положение и много приказки от моя страна-след половин час заспа.

Играчките-потресох се -даваме три броя -две гумени и една гризалка - загребва с ръце и ляга върху двете гумени,за да играе с гризалката/така една седмица/.

Хранене - Вълчи апетит и супер скоростно изяждане,тревога че ще хукна да храня някой друг-решение паничка с дръжка,която той държи.След два месеца вече пуска паничката и си играе с пръстите ми и забавихме темпото до нормалното/според моите виждания/.

Къпане - Паника от мивката в банята-решение повечко мокри кърпи и при всеки удобен случай наблюдение как тате или мама си мият ръцете и очите-вече позволява да измием очичките. И аз ще се включа,ако се сетя за нещо друго.

Б - престой в институция - 1 година

Общо състояние - роден с т.нар. "вълча уста". На годинка тежеше 8 кг.Не можеше да произнася никакви звуци,имаше специален режим на хранене.След операцията по затварянето на небцето,имаше вероятност да ползваме услугите на логопед,не се наложи.сама се впрегнах и упражнявахме заедно изговарянето на звуци,думи а по-късно и изречения.Не можеше и да се застоява прав.На годинка и 1 мес.вече вървеше.

Режима на храненето и спането го променихме след около две седмици престой във къщи.

Спане - Първата нощ у дома,спа непробудно.След това отказваше да заспива сам в кошарата,биваше разнасян от мен или от татко си на ръце гушнат докато заспи.След може би три месеца,човечето разбра,че вече може да се успокои и сам заспиваше в кошарата си.

Разходки - Отказва количка. Разходките ни бяха,с носене на ръце,категорично отказваше да се вози в количка.Купих ме колело тип-рикша,в него му беше интересно и нямахме проблеми.

Социално общуване - от непознати се плашеше,бягаше и не искаше да контактува със деца.

М - престой в институция година и половина

Д - престой в институция - 9 месеца

Спане - при поискване - детето първоначално се води от режима, които е следвало преди това, постепенно си изгражда нов режим съобразно нуждите на организма и в съответствие с дневните нови шумове, съпътстващи вече живота му.

Хранене - в бетонен режим, като захранването дори и при Милен /на 1,6/ започнах от начало - не приех на доверие захранването от дома.

Разходки - Детска количка - не е истина колко много ги беше страх и двамата от този уред за инквизиция. Много игра и ползване на количката не по предназначение, докато влезе в употреба за разходка.

Играчки - Голяма грешка която аз направих, а може би и вие правите - бърз опит за наваксване с играчки.
Милен три-четири месеца поред се опитваше да изчовърка картинките от чаршафа си. Най-любимата играчка му беше 10 литровата бутилка от минерална вода с три ореха в нея. С останалите играчки мога да отворя детски клуб.

Здравословно състояние и студоустойчивост - може и да е индивидуално, но и при двамата /в различни домове са били/ се забелязва трайно предпочитание към по-хладни помещения и неспокоен сън при по-висока температура. Използвах тази им студоустойчивост за да ги закаля, а не наложих прочетената в дебелите книги температура за отглеждане на деца. /всъщност, опитвах се и с двамата по една седмица и се чудех що не спят, въртят се и се тръшкат - всичко си дойде по местата, като намалих температурата. Сега моржове и пингвини са добре дошли у нас/

Хранене - Вълчи апетит - познато.
Давам мое си чисто лаишко обяснение.Храненето е емоция, храната се възприема не само вкусово а емоционално. Нашите деца са гладни за емоции. За това ядат като невиждали, дори когато коремчетата им са пред пръсване. При Милен глада трая около година и половина. При Митко продължава - като позатихне - ще пиша.

Къпане
страх от вода/пристрастеност към вода - минах с двамата и през двете ситуации. Милен не даваше да се намокри, за къпане да не говорим. Къпех го гушнат в мен, писъците му огласяха софийското равно поле. Не съм го насилвала, но все пак това е нещо, без което не можехме да минем. Първите месеци - само къпане гушнат в мен, после стъпил в леген, коритото стоеше като играчка в детската стая за да види че не хапе. Мина повече от половин година докато се престраши да се изкъпе - а дори и сега като му сипя вода на главата реагира негативно. Но пък ходи на плуване, което си е напредък.

И -Престой в институция -  2 г. и 10 м.

Кучето - Ден първи - той тръгва с голям кеф от дома, но стигайки в къщи се сблъсква с кучето - голям рев - той реве и майка му реве, на почивки. Когато кучето лежи няма проблем, когато тръгне да се разхожда обаче, истерията е пълна.
Какво направихме: Оставихме нещата така, баща му започна да го учи да гали кучето, до сега само той му дава гризинки за награда. Резултат - три дена по-късно не му обръща внимание, три месеца по-късно са големи приятели. Междувременно имаше опити да го срита, да го удари с топката, да го нарани. Обясняваме, че е живо същество и не трябва да се държи така с него - не помага, баща му му се скарва - помага и вече не го прави.

Говоренето - когато го видяхме за първи път детето знаеше три думи - "да", "не" и "няма". Постепенно трупа речников багаж. На края на първия месец направи първото си елементарно изречение. Борим се с проблема.

Нощно напикаване и най-вече наакване - спря от самосебеси - обяснихме му, че е голям и не трябва да го прави повече и лека-полека спря. Трудното беше да махнем памперсите - той ги чувстваше като някаква награда или преимущество - явно са им слагали памперс само в специални случаи, но го убедихме, че е голям, а големите деца не ходят с памперс. Изобщо добре, че ни е добро детето, че...

Яденето - отказва да яде каквото и да е, освен хляб и солети. Пробвам дори с детска кухня, може да е подобна на кухнята в дома - отказва. Справяне с проблема - баща му го убеди, че трябва да яде. Не знам как, но Исак има огромно доверие на баща си. Детето не дъвче, а само гълта храната (не важи за хляба и гризинките), това води до повръщане, когато има по-голямо парче. Аз, застанала срещу него дъвча с отворена уста и повтарям дъвчи като мама, дъвчи като мама. Първо дъвче с предните зъби, после започва и със страничните. До ден днешен свинското, като е по-сухо, го складира в бузите - тук даваме по малко и командваме гълтай, докато видим празна уста. В дома беше най-ящното дете с огромни бузи, у дома започна да предявява претенции и вече няма огромни бузи. Нищо, аз и без това не харесвам огромните бузи. Хлябът лека-полека го ограничихме и вече и сам не го иска, иначе в началото за хлебче умираше. Сам отказа шоколада, когато му дойде в повече.

Режимът - спазваме режимът от дома горе-долу, като изместихме вечерното лягане за 9-9,30-10 часа, в зависимост от това, кога почва да търка очите. Има дни, в които не го слагам да спи следобяд, но това го притеснява, различно е и той не се чувства добре.

Пишкането - това беше най-трудното - първо на гърне, като го питахме постоянно. Не правеше разлика между пишкане и акане - двете му бяха еднакви. После спряхме да го питаме, два дена стиска от ставането сутринта, до лягането на обяд (понеже тогава го слагаме на гърнето) и от ставането следобяд до лягането вечерта. Как се справихме - давахме му да пие много вода - напишка се няколко пъти, но после започна да си казва. Как минахме на тоалетна - купихме от тези, скъпите шарени стълбички - много му хареса да е самостоятелен и да може сам да си я слага и да прави, каквото и когато си иска. Проблем - по едно време ходеше до тоалетна през 10 минути . Кое помогна най-много - ходеше с баща си в тоалетната винаги, когато той пишкаше и виждаше, как го прави той.

Бариерата - всеки път, когато се опиташ да му направиш забележка и/или да говориш сериозно с него за нещо, което трябва да прави, той пуска бариерата. Измъкване от дупката няма - само трябва да го оставиш на мира и той сам излиза от там, но не помни нищо от това, което сте говорили. Как се справихме - не сме, като се справим ще пиша. Само бариерите понамаляха, но не защото той се промени, а защото ние спряхме да се опитваме да говорим с него, а просто казваме - нещата трябва да станат така - това го разбира, ама аз не съм привърженик. Явно за сега ще го караме така.

Лъжите - постоянно лъже - или защото не разбира, какво го питаш, или защото не иска да ти отговори, или за да ти угоди и да ти отговори това, което искаш. Любимото му е да повтаря последните ти думи - обикновено те са отговора на въпроса, който задаваш. Не сме се преборили - учим се кое е лъжа, кое истина. От време на време сам казва, че лъже, като го попиташ, от време на време не. Учим се, че като не знае отговора на някой въпрос трябва да каже "не знам", че не всеки въпрос има отговор - това не го разбира, но аз съм тъпа, но упорите. Като го преборим ще пиша.

Смученето на пръста - започнахме да се мажем с горчив лак - резултат - пръстът не е деформиран при нокътя като преди това, за сметка на това е направо до кръв изяден в по-горната му част. Говорим всеки ден преди лягане да не се смуче - той казва да и отново го прави. Лепихме лепенка но не на пръста, ами с нея залепяхме пръста за ръката - в резултат не смучеше пръста, но му се обели кожичката на ръката и спряхме, той естествено пак започна да го смуче до кръв. Как се преборихме - баща му не издържа и му се скара, каза му че големите мъже на правят така. Спря. Още не мога да разбера, как успява баща му да го убеди в толкова много неща. Май това се нарича любов

И, престой в специализирана институция  4 години и 1 месец

1. Запознаване с родителите - Контактите още в периода на опознаване са трудни. Тя е затворена и отблъсква опитите ни да се доближим, във всеки един аспект.
Пее песнички, макар почти да не се разбират думите, мелодията е ясна.
Все пак, след месец редовни посещения, тя прекарва с мен повече от два часа, на фона на началните ни 15 минути. Доближава ме, позволява да я докосвам, усмихва се.
Но предпочита баща й (бъдещия) да я носи.
Какво правех: Не я насилвах да стои и миг повече от желаното от нея. Ако времето бе недостатъчно, просто влизах в групата с нея. Говорех й независимо, че тя даваше вид, че не ме слуша. Рисувах, разказвах, наблюдавах какво буди интереса й.

2. Влизането у дома беше травматично, макар по пътя тя да беше много щастлива и усмихната.
Миг след прекрачването на прага, започна да плаче и надава безутешни писъци, викайки: Дома, дома...
Какво ми идеше да направя: да ревна и аз...
Какво направих: Пратих таткото с нея навън и звъннах на Теа. Тя се опита да ме успокои и да ми даде един практичен съвет, който по-късно използвах: терапевтичната прегръдка.

3. Плаченето продължи със седмици, почти непрекъснато, само интервалите ставаха все по-големи.
Какво правех: Гушках я и й казвах, че е нормално да й е мъчно, да си поплаче, че аз съм до нея и винаги ще бъда до нея и т. п. успокоителни думи, но и давах да правото да страда за изгубения живот. Единствения, който познаваше.

4. Спря да се храни. Отказваше всякаква храна.
Какво направих: Реших да не я насилвам, но когато почти пет дни не беше слагала храна в устата си, се уплаших наистина. Тогава взех един банан, нарисувах му лице, папионка и ръце и го оставих до нея. След малко ядеше...
Освен това, понеже продължаваше да плаче по-рядко, когато сме навън, ходехме много на разходки и винаги носех раница със сандвичи, нещо сладко, сок и вода. Докато ходехме, често проявяваше желание да се храни... вървешком.
Не познаваше вкуса и името на много храни. Постепенно привикваше към нещо и искаше само него, отказваше всичко непознато. До ден днешен се учим да дъвче месото.
Давах й да опитва от всичко с уговорката, че само опитва, ако не й хареса, ще го изплюе веднага и седях с шепа до устата й. До ден днешен е така с новостите.

5. Спеше зле, буйствайки. Първите дни по режим от "дома". Лягане в 20.00 и ставане в 5.00 - 6.00. После започна да измества този режим. Оказа се, че детето е от късно лягащите. Правеше много забавно нещо: искаше да си ляга по 50 пъти дневно, след две минути ставаше и казваше - наспах се. Решихме, че така изпробва свободата да го прави, когато си иска.
Първата нощ се събудих от странен шум и така открих как бясно се върти.
Какво направих: Уплаших се страшно. Не знаех какво й е. Помислих си, че нещо й става, докато не видях, че е с отворени очи...
Лека полека, с разговори разбрах, че така се е приспивала.
Месеци наред спях с едно око и ухо, държейки ръката си на главата й. Щом започнеше да се върти, я галех. После разбрах, че това не зависи от притеснението й или друга емоция, а просто е рутинен навик, който я унася. Спрях да я тормозя и даже го обърнахме на шега. Сега я пазаря с хитрост: иска дълга коса, а с въртенето й се оплита страшно. Но знам, че надали ще отшуми скоро. Както тя казва: Така съм свикнала.

6. Говорене: с изненада установих, че детето не е просто мълчаливо, а не умее да говори. Имаше крайно малко думи в речника си, а други беше научила неправилно. Месеци наред само аз я разбирах.
Какво направих: не спирах да й говоря. По цял ден у дома говорех, дори и мислите си казвах гласно. Упражнявахме се на срички, обръщайки го на игра. Четях й книжки, към които тя не проявяваше никакъв интерес, но аз упорито четях, докато не започна да се заслушва лека полека.

7. Двигателно развитие: подобно на дете на годинка и половина. Вярно, тя е дюстабан от най-тежките, но въпреки това, падаше на всеки десет крачки, за тичане и дума не можеше да става.
Какво направих: много разходки, оставих я да тича, да пада, да се ожули, да става и само няколко месеца по-късно беше неузнаваема. При всяка възможност да ходи на пясък или трева (тревата по-рядко, заради кърлежите) я събувам боса да ходи колкото може повече.

8. Къпане Страх от водата и банята. Писъците " Не, студено" ме наведоха на някои мисли...Изпадаше в паника от душа.
Какво направих: Няколко седмици се къпахме като на село, с канчета и легени. Лека полека, включих чучура... Влизах с нея и го обръщахме на игра с пяна и вода. След около месец, пуснах душа и вече не я беше страх.

9. Пишкане - Отказваше да пишка на друго място, освен в гърнето у дома. Изпадаше в паника и плачеше.
Какво направих: Пишкахме навън. Тундра болшая, казват...

10. Познаване на света: Това беше едно от най-големите предизвикателства за мен. Започнахме почти начисто. Като база на знание имахме само: "дома", лелите и много малко други понятия. За сравнение - може би двегодишно дете расло в семейство знае приблизително толкова, може би и по-повече.
Какво направих: Обяснявах. Говорех. Друго решение няма.

11. Страхове: Всичко извън "дома" я плашеше. Страха беше наш спътник дълго време. Шумове, хора, животни, коли, сгради, всичко извън четирите стени, беше страшно.
Какво направих: Нищо, бяхме винаги с готовността да изоставим дадено място или събитие, ако това предизвика страх в нея, както и редовните обяснения и говорене.

М - престой в интитуция година и половина

Проблем  - ритмично клатене. Изключително важен проблем, споделян от всички майки на осиновени дечица, с престой в институция над година.
Психологът с който се консултирах го определи като „успокояващо” движение или действие. Децата отглеждани в институции са лишени от гушкането необходимо на всяко нормално дете за да се чувства, спокойно, щастливо и „обгрижено”. В дома от който взехме Марти се падаха по 5 деца (до 3 години) на една леля, които се хранят, играят, спят, боледуват …. едновременно.
Преодоляване (трудна работа) – гушкане, погалване, многократно обяснение в обич, подлагане на възглавница пред главичката, внимателно сменяне на позата в спящо състояние, даване на водичка, играчка за гушкане …. Случвало се е по 10 пъти на нощ в „трудни” периоди. Отшумява чак сега когато Марти е на 3 години и 6 месеца

Проблем - Емоционален период на адаптация (рев при извършване на рутинни действия – спане, миене, къпане …) в семейна среда което и да е дете да му смениш живота ще се чувства по този начин
преодоляване - изграждане на чувство на взаимно доверие, обич, самостоятелност ....

Проблем - Множество боледувания от различен характер, веднага след взимането от дома
преодоляване – отшумяват постепенно в домашна среда

Проблем- Хранене без лъжица/ Или по-точно не може да се храни с прибори – пие храната от купичката (лесен начин да се справиш с много деца едновременно)
преодоляване – превключи автоматично, прие го като нова игра

Проблем- Страх от водапреодоляване – с включване на играчки за вана в къпането. Сега има страст към басейните

Проблем- Рани по тялото, най-вече дупето и кръст причинени от малкия брой памперси полагащи се на едно дете в институция
преодоляване – с промяна на хигиената и консумативите

Проблем- Подтискащо послушен и изпълнителен – стреми се да се хареса на всички
преодоляване – децата са много интуитивни и адаптивни и усещат възможния предел на допустимите граници в поведението си

Проблем- Мъчително преживяване на разделите (дори и на тези за по 15 минути)
преодоляване – все още не е щастлив като се разделяме, но го приема и знае, че винаги се връщаме за него. Не бива да бъде лъган и подвеждан – трябва да знае точния срок на взаимна липса. Детето научи дните на седмицата покрай нашите командировки. Новото е, че вече усеща липсата на баба си и дядо си, както и на госпожите от детската градина и приятелчетата си.

Редом с негативните страни на престоя в институция има и някои положителни неща, които не мога да подмина:
- Изграден железен режим на хранене и почивка (на който аз много държа) осигуряващ му спокойствие и душевно равновесие и хармония – лягане в 20:30/21:00, ставане в 7:00, следобеден сън от 13:30 до 15:30/16:00
- Яде всичко, има апетит, няма отношение към храните „боклуци” (зрънчо, чипс и т.н.), не е фен на шоколада (от шоколадовите яйца го интересува само играчката. Естествено вече има "любими" храни, но не претендира да се храни само с тях, просто се радва като са на дневен ред. Не се храни между „храненията”, обожава плодове и зеленчуци.

Б - престой в институция  8 месеца- точно.

Общо състояние - недоносен, роден 1,550 кг. Бил в кувьоз месец и половина . Не е обдишван. Стои отпуснат в паячето, има петно на темето отзад- косичката, не може да сяда, но мускулатурата не е отпусната. В дома е правена гимнастика на детето, към него е имало прикрепена сестра. Мнението на моя приятелка детски лекар- когато го прегледа беше, че е много добре оформено бебе в много добро състояние. Обгрижвано добре. Имаше шум на сърцето- който отшумява.


Първата нощ - спа, като агънце. През деня - гледа уплашено, кротък. Спинка, храни се добре - детето има режим и беше научено да стои само. Продължава да се усмихва на гостите, когато дойдат и го закачат, смее се от сърце на хората. Когато остане сам не роптае. Много скоро се научи да сяда.

Хранене - Можеше да яде с лъжичка. Имах подробна информация с какво е захранен. Получих и съвети с какво да храня детето. Мина без проблем на млечна кухня.

Разходки - Бил е разхождан с количка в дома и на разходка реагира много добре- весел, доволен- както всяко дете- искаше разходка. Бях посъветвана, че бебето трябва винаги да вижда майката, когато е още бебе в зимната количката / не споря, че е правилно/ и може би затова беше много спокоен, доволен на разходка.

Социални умения - Много усмихнат, слънчев, толкова лъчезарен. Смее се с глас. Много бързо се адаптира и емоционално и физически. Имаше малко да наваксва.
---------------------

Д - престой в институция - 4м и половина

Общо състояние - Недоносена - родена 1650кг. Била е в кувиоз почти 3 месеца. Когато нашето слънце дойде в дома ни беше с размерите 5кг и 44см. Може да се каже че почнахме от самото начало като при новородените. Не си държеше главичката изправена.
Преодоляване - имаше нужда от много гимнастика. Адаптира се доста бързо у дома. Спинкаше и се хранеще като по часовник. Много бързо прие новото АМ и добре го понесе.За един месец наддаде 1,100кг.

Разходките   - без проблем. Малко по-малко се научихме да си държим главата изправена, да сядаме, да ядем с лъжичка и естественно на много дяволиики. Не съм имала помощ от баби и сами с таткото си я гледаме. Голяма помощ ми бяха съветите в Бг-мама.

Храна и дневен режим - от дома получих само режима на хранене и сън. Храната и АМ с което ги хранят беше от помощи и не се намира по нашия пазар. Направих консултация с педиатър и аптекар кое е най-доброто АМ /тогава беше Аптамил/ и с него започнахме.

Страх от болници - Ние все още изпадаме в ужас при вида на бяла престилка.

Фусинка,

ти си злато .
Чета и попивам всичко, че малко ни остана до заветния момент на идването у дома.
Ще се включа и в темата след време живот и здраве .

Ами ето изтърколи се цял месец от както сме си у дома - пожелавам на всекиго това щастие!
Е, не може и без проблеми, разбира се. Първите 2 седмици бяха доста тежки - не можехме да свикнем с режима му - въпреки, че от Дома ни бяха дали дневния му режим, той изобщо не съвпадаше с режима на малкия в действителност . Хубавото поне беше, че се хранеше добре.

Най-големия ни проблем беше заспиването - очевидно в Дома им бяха оставяли шишето с храната в леглото и той беше заспивал с него . Та първите 10-тина дни беше доста изнервящо за него, че не си намира шишето и след 30-40 минути несъзнателно смучене, се разреваваше.
Опитах със залъгалка, но той не я хареса (нали всяко бебе си има любима форма на бибата ). Пробвах с втора, с трета ... и се отказах. Изтърколиха се и няколко дни и той се поуспокои - намери си и заместител за смучене - чаршафчето на одеалцето си . За сега това го успокоява и няма да правя веднага опити да го отучвам от този вреден навик . Като гледам как бързо се променя предполагам, че и сам ще престане.

Иначе и до сега има моменти, когато не мога да разбера какво го изнервя и какво точно иска да направи, но постепенно свикваме да разгадаваме желанията и нуждите му.

ем е, че се плаши от резки движения и силен глас, както и от непознати уреди и шумове. Първите ни излизания навън не бяха особено приятно изживяване, но постепенно свикна и сега си играе в количката, а после заспива.

Когато го взехме, той беше доста слабичък и под нормата за възрастта си (6300 кг в 7-мия месец). Все още не сме догонили обичайните килограми за бебета на неговата възраст, но с гордост можем да се похвалим, че за 3 седмици качихме цели 900 грама  .
Бях се притеснила, че педиатъра ще ни се скара за бързото наддаване, но той ме успокои, че е нормално детето да си наваксва, още повече, че постепенно минахме и на обичайните за възрастта му храни (тук е момента да изкажа благодарностите си към Фуси, която много подробно ми написа кое, кога и как да се дава).

Според картона на малкия от Дома, той е имал изоставане с произнасянето на звуци и звукосъчетания, но е невероятно колко бързо се научават да подражават на звуците, които чуват.
Е, първата ни думичка не беше "мама", а "папа" (от папкам ), но сутрин когато се събудим викаме първо мама .

Мога да изпиша още много за ежедневието, проблемите, тревогите, но и смеха и забавленията, но идеята на настоящата тема е да опишем с какви трудности сме се сблъскали и как сме ги преодолели (или все още се опитваме да преодолеем).

Е, първата ни думичка не беше "мама", а "папа" (от папкам ), но сутрин когато се събудим викаме първо мама .

[/quote]
браво,браво!

mnogo dobre niama kak 6te ima trudnosti vse pak sa jiveli niakade drugade.no da pitam kakva e nai podxodia6tata vuzrast da se osinovi dete

От Модератор: Пиши на кирилица или ползвай КРЕДОР!

Здравейте мили мами, ето, че дойде и моят ред. Най-после мога да пиша и в тази тема. Вече повече от месец Н. е в къщи и страшно много ни радва. От бебе до 4 месеца и половина е бил в институция, но сега вече е с нас. Единственият проблем който имахме е, че не можеше да си държи главичката изправена. Аз съм много упорита и го научих за 4 дни. Храненето с лъжица също беше проблем, но бързо свикнахме. Слава богу детенцето е много спокойно и почти нямаме проблеми.
Всичко му харесва, много е ведър и контактен.

Искам да Ви кажа само, че може да разчитате на педиатъра, той ще ви помогне със всичко, освен това детето само показва какво иска, така че не се страхувайте. Нашият педиатър беше ни препоръчал рехабилитация за да съм по-спокойна, но аз научих детенцето преди да стигнем до кабинета за рехабилитация. Искам само да подчертая на тези които се страхуват, аз гледам бебе за първи път и никои не ме е учил как точно да се справям.
Правете гимнастики и се грижете непрестанно за дечицата и ще имате успех.

Пожелавам на Всички да изпитат това щастие което ние със съпруга ми изпитахме - да имаме едно прекрасно детенце!

Здравейте скъпи момичета,

Ето, че дойде момента, в който и аз мога да се включа с най-хубавата новина във форума, който много ми помогна, когато търсех подкрепа или отговори на въпроси, които ме вълнуват.
Имаме син! Толкова чакан и желан! Имаме син на 18 месеца, едно мъниче, което щъка напред-назад, скача, играе, бърбори ....)))  Не спира!!! Вече три месеца сме заедно, но промените бяха много – точно посвикна с дома в България и се наложи да свиква с дома ни в Испания, където живеем. Затова и поста ми ще е не първият, а първите три месеца у дома

Престой в институцията – 15 месеца и половина.
От първата среща до деня, в който взехме детето си у дома, ходехме всеки ден да го виждаме по няколко часа и това много ни помогна в процеса на опознаване. Независимо от това, първия ден у дома се оказа малко напрегнат – детето не спираше да снове от стая в стая, справяше се добре, имайки пред вид, че е на напълно непознато място, но трудното дойде в момента, в който легнахме да спим и започна да плаче безспирно...
Какво направих: Опитах се да го утеша в здрава прегръдка, люлеех го, галех го, пеех му.... Първата вечер някак се справихме, но плача продължи в следващите две-три седмици  всяка вечер... Дори и сега по някога приплаква, но разбира се не е същия безутешен плач.

Вълчи апетит – невероятен апетит, скоростно изяждане на храната, писъци за още... Любимата му храна е все още хляба....  Два месеца по-късно пък започна да отказва храна. Не го насилвам, ако не иска, не му и давам повече от нужното според мен. Притеснява ме факта, че не харесва храните, които според мен са полезни, тъй като има анемия, но след като преминахме през двете крайности, много се надявам да намерим едно приемливо средно положение!

Страх и писъци от вода и къпане – паника от мивката и душа. Не понасяше топлата вода, имам подозрения, че е бил къпан с доста хладка вода, да не кажа студена.
Преодоляване – след почти месечен стрес и всякакви опити за успокоение, напълних ваната и се топнах с един куп играчки и книжки за вана и го извиках да поиграем. В момента обожава водата, къпем се на душа, а след нова година тръгваме на плуване!

Писъци при смяна на памперс – единствения напредък е, че вече не пищи, а понякога вика и винаги мърмори нещо недоволно, макар и да обяснявам, че няма нищо страшно и че е нещо, което правим по няколко пъти на ден. За момента нямаме голям напредък.

Количката – категорично отказа количката, като че ли го беше страх, катереше се по нея, опитваше се да излиза, викаше и нямаше начин да го накарам да остане в нея.
Преодоляване – Опитахме триколка, по-добър вариант е за него, харесва му да кара колело – ха, ха, не знае, че за момента карам аз ))) Най-удобно обаче му е гушнат. Количката остана неизползвана. Недостатъка за нас е, че трябва да го носим, пък детето расте и става все по-тежко, но иначе варианта е да го нося и да бутам количката.

Спи зле, буди се почти на всеки час – не сме правили нещо конкретно, просто бяхме до него, когато се събудеше и го успокоявахме. Сега се се буди много по-рядко, един, два пъти максимум.

Смучене на палеца – когато ходехме в дома смучеше палеца си постоянно, дори ходеше с пръст в устата, чак пръста беше деформиран. Когато го взехме в къщи, тъй като непрекъснато го занимавахме с нещо, първото постижение беше да смуче пръста си само преди да заспи. При това положение, вече не ме притесняваше, че смучеше пръстчето. Странното е, че лапаше само палчето и то само на дясната ръка. Два пъти намазах пръста му с лак, но след като с ужас установих вкуса, прекратих мазането. Като си легнем и лапне пръстчето, му го махах внимателно и продължавах да му говоря. Не знам дали от промяната, но две седмици след като се прибрахме в Испания, престана сам да си лапа пръстчето. От месец е лапал палчето само веднъж, което си е истинско постижение.

Социални умения – много контактен, обича да играе с деца, но до скоро в градинките предпочиташе майките пред децата. Негативната страна - тръгва с всеки срещнат, търси погледа и внимание от непознати.
Преодоляване - все още го преодоляваме. Опитвам се да изградим връзка, която да му помогне да има доверие в нас и в себе си. Задача, която изисква усилена и постоянна работа.
За сега е това, ако се сетя нещо друго ще се включа пак.

От своя страна искам да благоаря на всички пишещи, на всички, които споделят своя опит, своята история и така предават знанието си на останалите. Чуствах нужда да пиша  в тази тема, тъй като аз самата намерих опора в този форум. Специално искам да благодаря на Фуси, чийто съвети за мен бяха изключително полезни! Благодаря от сърце! Желая ви весели новогодишни празници и много щастлива 2011 година. На чакащите – да срещнат своето дете, на мамите – много радост и усмивки на детските лица, и здраве и щастие за всички ни!


 

Благодаря mishanta!

Благодаря за хубавите пожелания и за идеята за памперса! И аз се надявам много други дечица да намерят през новата година своето семейство и да има повече усмивки по лицата им! Защото като видя понякога погледа на сина си и си представя през какво е преминал и какво е преживял ми става много тъжно и за него, и за дечицата, които още са там...

Прегръдки и много щастлива 2011 година! 

Добър ден, да ви се представя Диана Димова мама от 4 дни на прекрасната Иванина, все още сме в дома ходя там да я виждам по 2 пъти на ден и чакаме делото искам да ви поздравя, за това което сте направили и с удоволствие ставам член(мама) тук лек и усмихнат ден мами.