Малко объркани размисли ми идват сега. Много тъжно, но аз никога не съм използвала за себе си нито думата "щастие", нито производните и. Много тъжно. А и не съм чувала и колегите ми от БГ да я използват за себе си, а бяха интелигентни хора, в университет работят... Аз лично никога не съм и питала някого: "Щастлив ли си?" Някак си изпитвам известно неудобство, все едно става въпрос за прекалено лични неща. Чужденците обаче питат директно за това. Като че ли се подразбира, че това е естествено човешко състояние. Та, си мисля, че явно има нещо и във възпитанието ни, в социалните условия, в които векове е живял нашият народ, нещо в народопсихологията ни, в славянския ни корен, на който му доставя наслада да се самоизмъчва с недостижими месиански идеи...Ние все очакваме хубавото да дойде, защото все не го е имало днес, защото днес животът е скапан и т.н. Явно, трябва децата от малки да се възпитават да използват тази дума и може би тогава и тя ще започне да оказва някакво влияние върху живота им, не знам. А и човек е все едно такова недоволно същество, все иска и иска. Вероятно, за да си щастлив (като изключим безпричинните мигове, когато се чувстваме така) са нужни много неща. Наистина толкова сме се фокусирали в това дете, че си въобразяваме, че то ще донесе в живота ни неща, които липсват - хармония, радост, нови преживявания (това може би)... А не трябва ли редът да е обратен - ние да сме в мир със себе си, да има хармония в душите ни и тогава детето ще е естествената радост на живота ни. Нямам представа. Обаче за себе си знам, че ако нямам работа, т.е. нямам възможност да се реализирам и изразявам и чрез интелекта си, няма да съм нито доволна, нито щастлива, макар и да имам дете. Може би сега разсъждавам така. Може би въобще не става въпрос за външните условия и обстоятелства, а за нещата вътре в нас, там да има доволство и хармония. Но всичко е свързано и трудно се постига, когато едната част на веригата липсва. Аз 24 години се развивах в една област, градих кариера, имах професионални постижения и си бях много добре, постигах това, което исках. После мъжът ми замина за чужбина и не искаше да се връща и аз трябваше да избирам. Ами, трудно, но избрах любовта, семейството и евентуално детето..Обаче това с детето се оказа, че нито мога да го контролирам, нито мога да му влияя по някакъв начин. Пак работя в тази сфера и в този смисъл се чувствам удовлетворена, но дали щастлива? За чужбината - ами, тя е "брак по сметка", в който с времето започвате да се зачитате и уважавате взаимно, защото спазвате определени правила, но любов дали има, поне такава, каквато има към родината...едва ли. Имам мъж, който е най-добрият, търпелив и всеотдаен човек, но дали това ми е достатъчно да съм щастлива...Та, затова си мисля, че не бива да възлагаме прекалени надежди само на детето, което евентуално ще се появи, защото удовлетвореността от живота или недоволството е резултат от много неща и най-напред трябва да подредим нашия си вътрешен двор. Буда май беше казал, че желанията раждат страдание...
Сещам се и за моя зет, изключително странен, доста асоциален тип, англичанин, който, каквото и да го питаш, все казва, че е happy. Понякога ме дразни доста, защото го размахва това си щастие като някакво лого и между него няма нищо...Някак си хората се чувстват неудобно, от такава демонстрация...Много може да се разсъждава, и то в рзлични посоки. Иначе, и аз се опитвам да търся утеха в дребните радости, защото май, колкото повече има човек, толкова повече не му достига.   

А забелязали ли сте, че има хора, които просто не искат да бъдат щастливи и винаги някой друг им е виновен. Не зная дали са щастливи. Но като че ли им харесва околоните да ги съжаляват и постоянно се правят на нещастни.
Аз не харесвам такива хора.

 Така е. И аз не харесвам такива хора.

Ще се боря , разбира се за мечтата си , но без да прегазвам себе си , защото утре-то не ми е обещано...

Много,ама много съм съгласна с това!

Ако трябва да бъда откровена и кратка - ами НЕ, не съм щастлива.

Щастието винаги не е пълно, все липсва по нещо. Все има някъде някой проблем, все недостига нещо.
С бебешката тема вече съм наясно... Има една много хубава мисъл която по памет беше така: "Някои хора се стремят непрестанно през през първата половината от живота си да направят другата половина....нещастна". Е, така не искам да се случи с моя живот. И за това темата "Бебе", няма да бъде за мен фикс идея.

Не съм щастлива, въпреки че се радвам на дребни неща все още, на цъфнало цвете, на гальовнния ми котарак, на слънчев ден, на подарък, на обаждане на добър приятел. Но това за мен са дребните радости, които правят ежедневието ми по-приятно, живота ми по-радостен. Но щастието, пълното каквото и да значи то, ми се изплъзва.

Не мисля че само бебето липсва за да съм щастлива. Сега обаче! Но пък си мисля и друго /колко противоречиво!/ ако то дойде случайно, и понеже е толкова чакано и желано, така ще избута другите ми стремежи, че няма да имам време да съм нещастна, защото то ще бъде целият ми свят. И всички други малки несгоди или нещастия вероятно ще ми се струват смешни и маловажни пред голямото щастие че съм станала Майка!

Но сега, когато то го няма, имам други дребни неща да изглаждам за да бъда щастлива /поне малко!/

Какво точно е щастието?? Ами не знам, защото не съм щастлива.

"Да, щастието не е лесна работа. То не е за слабите, за плашливите, за тия, дето не знаят какво искат, за лесно отстъпващите и несигурните в себе си.
щастието не е за слабаците.
За щастието се иска смелост, хъс, кураж, упорство, издръжливост, постоянство, храброст, сърцатост, доблест, енергичност, съсредоточеност, страбилност, твърдост, силен характер, мъжество, безстрашие, яко дупе, здрави нерви, дързост, жилавост, якост, инат, толерантност, воля, мерак и добър синонимен речник.
Ако си мислите, че щастието е лесна работа, помислете отново. Теоритично щастието е много лесно; толкова лесно, че може да се изрази в скоби ("за да сте щастливи, мислете си за хубави неща") по средата на едно не много дълго изречение. За успешното осъществяване на тази теория обаче - за това се иска смелост, хъс, кураж и прочие.
Животът на всеки от нас е пълен с неща, които можем да обграждаме с хубави мисли. Ако случайно ги изчерпим, има книги, музика, филми, които са пълни с такива мисли. Трябва само да се съсредоточим върху хубавите неща, за да си мислим хубави неща, които ще ни направят щастливи. Това е всичко.
ТОГАВА ЗАщО, ПО ДЯВОЛИТЕ, НЕ СМЕ ВИНАГИ щАСТЛИВИ!!??
Поради постоянните грижи и тревоги, за които вече стана дума - реакцията да бягаш или да се биеш, неясното, но всеобхватно чувство за малоценност, навици, пристрастия, части на мозъка, пресяващи хубавото, наследствеността и тъй нататъй - чудно ли е, че за мисленето на хубави мисли се иска сила.
Иска се също практика, търпение, дисциплина. Предизвикателството е голямо, но когато се справиш, ще знаеш, че си свършил работата си, и то добре. Тогава ще се озовеш между силните, гордите, избраните малцина.
Бъдете всичко, което можете да бъдете. Включете се в групата на щастливците."

И в този ред на мисли момичета, тук в този форум, независимо какво се е случило на всяка една от вас, дали е постигнала желаното или съвсем скоро ще го постигне, но всички вие за мен сте щастливки, защото сте силни, борбени, куражлийки, независими, борите се с всички сили за позитивното, дисципилинирано, търпеливо, понякога тъжно и мълчаливо. Упорити сте, издръжливи.
Вие сте щастливи, това е истината. Само мога да се съглася, че щастието да речем се степенува и след време /кратко/ много от момичетата тук ще са по-щастливи!!!! И с никакво друго мнение!
И аз всъщност съм на мнение, че щастието не е нещо абстракно, философско и кой знае колко сложно и извънземно..То е ежедневие, миг, резултат от някакво усилие, независимо какво, от свършена работа, от постигната цел. Има го навсякъде, има го и в нещастието.

Аз в момента съм щастлива..... И като цяло съм щастлива, освен когато не съм.

А според господин Джордж Бърнс мили момичета, щастието е да имаш голямо, обичливо, грижовно, сполотено семейство.......в друг град   Мъж, кво да го прайш!?

Преди съм мислила и чела много неща на подобни теми. Стигнах до извода, че щастието за мен се крие в способността да се радвам на малките неща в живота, на онези кратки мигове, които оставят трайна следа в съзнанието ти. С времето осъзнаваш, че в различните периоди от живота, щастието е различно. Преди 8-9 години бях щастлива с работата си -интересна, динамична, в киносредите, срещала съм наживо и съм разговаряла с двама носители на Оскар. Чувствах, че правя нещо различно във всеки един миг от работния ден, което е невероятно и оттогава насетне не съм го изпитвала. Е, после тази работа приключи и тогава срещнах невероятния мъж, за който мечтаех преди това, този, за когото се молех и когото жадувах. Тогава щастлива ме правеше любовта, страстта и близостта на този човек. Една сутрин се събудих и разбрах, че не мога да си представя живота си без да се събуждам до него. Роди се желанието за дете, детето, което сънувах с неговите очи и неговата усмевка...Но това дете не идваше, минахме през какво ли не. Любовта вече не беше достатъчна, за да съм щастлива, имаше празнина, която не знаех как и дали ще мога да запълня с нещо. След 3,5 години чудото се случи и аз забременях, отново се чувствах щастлива. Сякаш цял живот сме били едно цяло с моята дъщеря, направо сияех. Прекрасна бременност, леко раждане, и си мислех -ето вече ще бъдем изцяло щастливи, но не...Заради нечия лекарска небрежност или грешка, изживях най-кошмарните 8 дни в живота си, а изписването на така чаканото ни бебе беше толкова тъжно Не се обадих на никого, не исках да говоря с никого, исках само да си взема бебето и да се махна оттам. Не знаех какво са й сторили, какво ме очаква, не знаех какво да мисля. Преживяхме тежки месеци, хиляди прегледи, изследвания и нищо конкретно. На всичкото отгоре, се появиха и финансови трудности, наложи се да се върна много рано на работа. Боже, колко страхове имаше през тази първа година от живота на Мия, колко сълзи, колко молитви съм отправила към Господ...Постепенно, Слава Богу страшните неща отпаднаха и когато видях първите й 2-3 плахи стъпки започнах отново да виждам светлина в тунела. Не мога да разбера защо, по дяволите ми беше отнета радостта от този толкова чакан миг щастие?! Не беше ли достатъчно изстрадано това майчинство и не бях ли заслужила да се насладя на малкото си момиченце? Нямам отговор, но осъзнавам, че въпреки всичко съм била много щастлива, когато за пръв път ми се усмихна, когато чух звънкия й смах, първото " мамо". Въпреки всичко останало, тези мигове са истинсокто щастие.  Мисля, че от нас зависи доколко ще позволим на лошото и негативното да надделее. Ако вечер, когато си лягам има за какво да съм благодарна на Господ, значи съм щастлива! За мен това е най-точното определение на щастието.

Щастлива ли съм? Май сега си задавам този въпрос и в момента отговорът е - не.
Да, имам прекрасни родители, които ме обичат, които ме разбират и се опитват да ми помагат и аз ги обичам, но пак - не съм щастлива.
Да, имам прекрасен мъж - красив, умен, работлив, който се опитва да оцелее между сълзите и болката да имаме дете, която искрено разкривам пред него, вечер, когато мога да се отпусна, да бъда истинска, без фалшива усмивка. Всяка друга жена може би ще ми завижда да има такъв човек до себе си - да се скъсва да работи и въпреки това да има сили да я успокоява вечер; да е мил и грижовен; да я заведе на хубава почивка - балкан или море, за да забрави мъката или поредното разочарование; да ходи да прави непрекъснато спермограми, колкото и лекарите да твърдят, че при него нещата са неред, но той, пак заради нея, за да я спокойна тя; да се пълнят очите му със сълзи, когато тя прегръща децата на приятелките си и въпреки всичко да обича жената, която срещна в университета и т.н. Би трябвало да съм щастлива, а не съм.
Да, имам прекрасни приятели, на които мога да разчитам за всичко и които са толкова мили и тактични с мен, които плакаха на нова година, когато късметът ми бе:" Малко юначе в къщата ще плачи". Приятели, с които израснах, с които учих, заедно срещнахме любовта, заедно плачим и все още заедно мечтаем. Трябва да съм щастлива.
Да, имам прекрасна работа, колеги, които разбират положението ми и са с мен при поредната процедура.
Живея в прекрасна къща и водя нормален средностатистически живот.
Но въпреки това, аз не съм щастлива - какво мога да искам повече, не съм ли егоистка. Казвам си не, не съм егоист - аз просто искам да бъда майка.
Искам дете, не защото нещо ми липсва и то ще запълни празнината, а защото аз ИСКАМ ДА ДАМ - грижи, внимание, любов. Ето тази празнина ме измъчва и превръща в човек, който непознавам и който не искам да бъда.
Лошо е да си казвам, когато родя, ще бъда пак добрата, усмихната и веселата жена. Трябва да съм такава и сега, но въпросът "Защо на мен"? "Защо аз?" убива желанието да се боря срещу облика на вътрешното ми Аз и сякаш тъпча на едно място, чакайки мечтата ми да върне мен самата. И така пак се оказва, че искам нещо да получа, въпреки, че се боря да дам. 

Мисля, че от нас зависи доколко ще позволим на лошото и негативното да надделее. Ако вечер, когато си лягам има за какво да съм благодарна на Господ, значи съм щастлива! За мен това е най-точното определение на щастието.

Толкова хубаво си го написала, че не бих се сетила за друго определение.В същото време толкова тъжно ми стана от историята ти, която породи нови страхове в мен. Ами ако наистина сме щастливи сега, а ние не го виждаме и оценяваме. Пълно щастие няма.

С времето осъзнаваш, че в различните периоди от живота, щастието е различно.

Да,така си мисля и аз!

  Мисля, че от нас зависи доколко ще позволим на лошото и негативното да надделее. Ако вечер, когато си лягам има за какво да съм благодарна на Господ, значи съм щастлива! За мен това е най-точното определение на щастието.

МНого,ама много си права!

Лошо е да си казвам, когато родя, ще бъда пак добрата, усмихната и веселата жена. Трябва да съм такава и сега, но въпросът "Защо на мен"? "Защо аз?" убива желанието да се боря срещу облика на вътрешното ми Аз и сякаш тъпча на едно място, чакайки мечтата ми да върне мен самата. И така пак се оказва, че искам нещо да получа, въпреки, че се боря да дам. 

                                                   

Не съм щастлива!!! Идва ми да крещя!!! До кога ще се случват само лоши неща около мен? Вече не мисля само за бебето...вече мисля за живота и здравето на хората, които обичам...на всички хора...Всеки ден слушам в новините само за трагедии - моряците, катастрофи, изкоп, затрупал работници, пожар в ХЕИ и жертви...идва ми да крещя...боже, колко мъка има по този свят, боже!!! ... И около мен е същото...Баща ми почина, свекър ми не работи, само пие по цял ден, девер ми е диабетик от 26 г, инвалид І група, а е само на 35 г - операции, травми, гангрени, нерви, пари, нещастие....преди малко се обади зълва ми - ще оперират мъжа и - тумор...как може човек да е щастлив?! Писна ми от болести и неприятности...сърчицето ми се е свило...кога ще се случи нещо хубаво?
НЕ СЪМ ЩАСТЛИВА - НЕЩАСТНА СЪМ! НЕЩАСТНИ СМЕ!
Поне сме двамата, за сега живи и здрави и много се обичаме!

Ох, Душе, много тъжно ми стана от твоя постинг!!! Абе, ние да не сме нещо омагьосани...и онова нещо, дето му казват "щастие" (каквото и да е то), да бяга от нас. Подозирах аз, че хората се страхуват да говорят за това, за да не би "дяволът да ги чуе", ако им е добре в момента и един куп други ирационални причини. Какво да направим, за да го привличаме...само благодарности, че сме живи ли?! Пак ли положителното мислене ще излезе герой и тук?! Ясно е, че трябва да прилагаме усилия и да се стараем, щото то няма да падне върху главите ни от небето едно огромно парче щастие. Но това достатъчно ли ще е?! Ами, когато нищо не зависи от нас и то пак е търтило да бяга далеч от нас?! В живота явно по-силно се изявяват синонимите му (по-далечни или по-близки по смисъл) - мижава радост, дребна радост, радост, голяма радост, удовлетворение, задоволство, ограничено доволство, добре ми е...Нямам представа.

Не съм щастлива!!! Идва ми да крещя!!! Поне сме двамата, за сега живи и здрави и много се обичаме!

Уф.... НО все пак:

Поне=щастлива съм, че сме двамата...!!!!!!


 

Ех, Душе, колко ми е познато това

А дали истински щастливите хора си задават този въпрос?

Чета и мисля от два дни 
Второто по-трудно ми се отдава
За мен щастието е миг, прилив, емоция. Изпитвала съм го и в моменти на тотална депресия и емоционална дупка.
Пример - помните ли, преди две години, когато вече бяхме подали документи за осиновяване, та тогава ни предложиха да си купим дете. Мисля, че тогава беше един от миговете на тотално дъно. Помня как, веднага  след въпросното предложение, едвам се добрах ревяща при майка ми и абсолютно съсипана и омазана в сълзи и сополи казах:
Значи, сега, освен, че господ по някаква причина не позволява да имаме собствено дете, сега и изобщо не мога да осиновя здраво дете, ами те изобщо не стигат до домовете, защото разни мерзавци ги купуват и продават още в родилното.
Тогава моята съвестна, стерилно почтена майка, тази дето е първа на опашката за данъци, викна:
"Абе маме, взимаме го бе! Взимаме го - вед-на-га! По колко ги дават?"
В този миг ме заля такава силна, топла вълна.  Изпитах невероятен прилив на любов, благодарност и щастие. Това беше страхотен момент, който ще помня докато съм жива.

Иначе дните, седмиците, месеците, в които сме спокойни, нещата ни са наред и вървят - това са периоди на спокойствие, които, да - редуват се с дни, седмици, месеци, в които се случват гадории.

Няма как да съм щастлива ,много ми е тъжно днес.Знам че на всяка от вас се случваха такива дни.Не съм пред цикл да съм така ,а съм в овулация,мъжо ми много далече :(няма как да го ,спрях цигарите ,нищо не ми се прави :dontknow:А стига съм се оплаквала!Прегръщам ви и ви пожелавам само слънчеви и весели дни.

Душе мила  в живота има и такива моменти, дано скоро се осъществи мечтата ти, за да почувстваш прилив на щастие и да се откъснеш от ежедневието.

Благодаря ви, мили момичета!
DivaRoza, Nina, Ganka, Еagle -  !
Розичке, още веднъж ме извини за отклоненията от темата! 

Бях чела някъде че щаститето е като здравето, щом не усещяш че го нямаш значи го имаш! А също четох че се предполага че човек се ражда щастлив, нещо като хормон на щастието, при някои е в по-вече от при други . Аз смятам че всеки човек  има години в които е бил по-щастлив и години в които по-малко и такива в които не е. Това е част от чудото ЖИВОТ!