Ерик избра Рич.
"Искам да останете и двамата, но щом трябва да избирам - избирам Рич."
Торн направо побесня. Спомни си някои моменти, в които са го пренебрегвали.
Развика се: "Нищо не се промени! Толкова години, а нищо не се промени."
Стефани: "Как нищо не се е променило. Ти се промени, вече си мъж.
Няма защо да се съревноваваш с брат си."
Ерик: "Или да се бориш за нашето уважение."
Торн: "Държиш да запазиш семейството си. Цял живот съм бил търпелив, работих много и останах лоялен. Защото искрено вярвах, че това ще ми се зачете и че ще получа уважението и поста, които заслужавам. В деня, в който ме направихте президент бях толкова горд не само заради себе си, но и заради вас.
Гордеех се и с това как управляваш защото казваше, че семейството е всичко, семейството.
Той дори не ти е син, аз съм, аз.
Ти избра него пред мен, твоята плът и кръв и сега най-безочливо ме потупваш по гърба с няколко комплимента. Но вече край, вече няма да прощавам и никога няма
да забравя. Давам ви всичко, на което съм способен, а вие ми обърнахте гърбовете си, и ти(към Ерик), и ти(към Стефани).
Отказахте се от мен.
Знаете ли кое ме ядосва най-много? Сърдя се на себе си. Повярвах на приказките ви за семейно единство, самоотверженост и трудолюбие."
Стефани: "Скъпи, всичко това е много важно."
Торн: "За мен не."
Рич: "Торн, никой не те гони."
Торн: "Ти би ли останал, Рич? Ако татко беше избрал мен, щеше ли да останеш?
Неее, но ти знаеше, че това няма да стане, нали?"
Брук: "Не е знаел."
Стефани: "Скъпи, моля те, баща ти се опитва да постигне компромис."
Торн: "Баща ми ми подхвърля кокалче, майко, но аз няма да клъвна."
Дарла: "Да си вървим."
Ерик: "Торн, трябва да разбереш...."
Торн: "Ооо, аз разбирам, разбирам. Отдавна трябваше да го забележа.
Точно когато ме повиши, се появи той. Появи се и ме измести.
И аз му позволих, и ти му позволи.
Ерик: "Никой не е искал да стане така."
Стефани: "Беше толкова трудно решение."
Торн: "Защо? През целият ми живот не е било по-различно."
Ерик: "Ти ме принуди да избирам между вас. Аз не исках.
Сега ти предлагам възможност да останеш, но само ако ти и брат ти прекратите враждата, в името на семейството.
Торн: "И да не чувствам нищо. Да забравя амбициите си. Вие не давате пет пари за мен. Никой от вас. Защо тогава аз да мисля за вас?"
Ерик: "Добре, Торн, стига толкова."
Торн: "Разбрах, че не ви се слуша, разбрах. Каза, че мога да правя всичко с този офис, мой ли е, мога ли, така става ли?"
Торн метна стола през прозореца.
Опитват се да го спрат.
Торн: "Подценявате ме за последен път. Направихте огромна грешка. Всички вие.
И ще съжалявате за нея, до края на живота си ще съжалявате."
Стефани: "Боже, какво направихме?"
Амбър видя Рик и Кейтлин да се гушкат.
Амбър: "Много ми липсваш."
Рик: "Няма връщане назад."
Амбър: "Знам, че обърках всичко, мога да се поправя, мога. Само ми дай 1възможност. Мога да те направя щастлив."
Рик: "Аз съм щастлив, Амбър, с Кейтлин."
Амбър: "Какво искаш да кажещ? Това с Кейтлин сериозно ли е?
Ти запълваш празнина, тя е много млада за теб..."
Рик: "Стой далеч от нея."
Амбър: "Не мога да повярвам, с теб бяхме женени, имахме дете."
Рик: "Амбър, не започвай."
Амбър: "И ще захвърлиш всичко заради някаква посредствена манекенка."
Рик: "Бракът ни отдавна е прекратен. Няма да имаш друга възможност.
Амбър, не искам да бъда жесток, но ти просто не разбираш."
Амбър: "Кажи ми какво означава за теб това момиче, тази непозната.
Може би не е заради нея, а заради мен. Аз ли не съм достатъчно добра за теб?
Погледни ме в очите и ми кажи, че не съм подходяща за теб. Кажи гоооо, хайдееее!
Рик: "Добрееееее, не си подходяща. Това ли искаше да чуеш?"
Рик излезе, Амбър се разплака.
Томас наблюдава сцената.
Мисля, че съжалява Амбър като я вижда да страда.
Томас отиде при Амбър.
Каза й, че е прекалено добра за Рик.
Подари й колие.