Брук: Още не мога да повярвам!
Стефани: Че винаги можеш да разчиташ на мен ли?
Брук: Че ти искаш да бъде така.
Стефани: Истината е, че никога не съм смятала, че си подходяща за Рич.
Брук: И след като си на друго мнение, не можем да бъдем заедно.
Стефани: Сега всичко ще ти се компенсира. Ще бъдеш възнаградена щедро за всички жертви, които си правила. Особено сега, когато ще бъдеш в отпуск по майчинство.
Няма да бързаш за работа, телефонът ти няма да звъни непрекъснато, няма да се разсейваш. Ще имаш предостатъчно време да се подготвиш за детето и за живота си с Ник.
Брук: С други думи да не се терзая дали това е правилния избор.
Стефани: Правилният избор е. Гордея се с теб!
Дарла и Торн разговарят.
Торн щял да иска повишение.
Дарла му напомня, че все е бил в сянката на Рич.
Той много не е съгласен. Рич си го бил извоювал.
Дарла вдъхновявала Торн, затова искал промяна.
Торн е станал по-самоуверен.
Поиска от Ерик да го назначи за президент на "Форестър криейшънс".
Иска да се настани в кабинета на Рич.
Ерик май не е съгласен. Щял да си помисли.
Каза на Стефани, че не е очаквал това от Торн.
Надява се, че Рич може да се върне.
Стефани като никога застана зад Торн.
Нали все беше на страната на Рич.
Торн каза, че ако му дадат кабинета на Рич, ще сложи бюро и за Дарла.
Торн подари обици на Дарла.
И след това пръстен с предложение за женитба.
Дикън: Джаки, казах ти какво искам. Вечеря. Можем да си поръчаме тук, ще седнем на
терасата и ще си прекараме превъзходно, ще запалим свещи, ще забравим света и ще слушаме шума на океана.
Джаки: И после какво?
Дикън: Ти си творческа натура. Изненадай ме. Използвай въображението си.
Джаки: И съм омъжена жена.
Дикън: Непрекъснато го повтаряш.
Джаки: Ако това не е достатъчно, съм и възрастна жена.
Ох, сетиха се.Дикън: Няма значение. Аз ценя опита.
Джаки: Когато си с някоя на твоята възраст.
Дикън: Помисли на колко неща можеш да ме научиш.
Джаки: Нямам желание да бъда твоята госпожа Робинсън.
Дикън: Защото господин Робинсън те удовлетворява напълно ли?
Джаки: Дааааа.
Дикън: Не се съмнявам. Тогава защо си тук?
Защо наистина е там? Джаки: Ти си непоправим.
Дикън: Но съм и чаровник.
Джаки: Не се ласкай.
Дикън: Можеш ли с ръка на сърцето да кажеш, че нито веднъж не си си представяла
да сме заедно?
Джаки: Абсолютно не.
Дикън: Джаки, аз мога да бъда много нежен!
Джаки: Това трябва да ме съблазни ли?
Дикън: Някога действаше.
Джаки: Масимо би побеснял ако те чуе какви ги говориш.
Дикън: Е, дааа, чувствата на Масимо са най-голямата ми грижа.
Но си мисля, че ти ще запазиш идването си тук в тайна.
Джаки: Нека ти напомня, че това е последното ми идване.
Дикън: Не, не е. Ще се върнеш.
Джаки: Мечтай си, Дикън!
Дикън: Защо не, понякога мечтите се сбъдват.
Ох, тоз Дикън голям съблазнител ще излезе.Що не си намери някоя свободна лелка?Ерик си мисли, че Стефани крои нещо с подкрепата си към Брук.
Като се омъжи за Ник, ще е по-далеч от Рич.
Рич и Брук се срещнаха.
И той видя, че не носи пръстена.
Пита я дали е взела решение.
То голяма чуденка беше.Рич: Защо не приемеш предложението на Ник?
Брук мълчи.
Брук: Аз исках живот с теб, Рич, с нашето дете, нашето семейство.
Но когато излязоха резултатите, всичките ни мечти останаха просто мечти.
Рич не вярва, че всичко е приключило.
Брук: Не става въпрос само за мен, Рич. Когато днес говорих с майка ти....
Рич: Не й позволявай да ти влезе под кожата.
Брук: Цял живот исках да спечеля уважението й и днес най-после ми каза,
че се гордее с мен. Каза, че ме обича.
Имаш ли представа какво означава това за мен?
Рич: Забрави за всички хора, те само те объркват.
Брук: Както и ти!
Брук мисли, че мястото на детето е до баща му.
Стана й лошо, не можеше да диша.
Джаки приготвя покани по случай галатържеството за предстоящото
раждане на първото дете на Доминик Пейн и Брук Лоугън.
Ник не е съгласен. Каза на Джаки да го отмени.
На Брук не й било до това точно сега. Не искал да я притискат, тя се чувствала
като в капан и т.н.
Джаки иска да й помогнат. Да разбере колко държат на нея.