Не знам какво е плака, признавам си.
Не исках да знам подробности за това, което ще ми правят, реших, че за тази манипулация ще се доверя на лекарката. Не мога да преценя дали извади разширителя, аз се бях съсредоточила да гледам горната дясна лампа в стаята:))Каза ми да се изкашлям силно и че ще усетя леко защипване. Аз се изкашлях максимално силно и нищо не усетих--честна дума:)Когато махаше, това, което ме зашипваше-беше същото-пак кашлях, пак нищо не усетих.
Контрастното вещество го вкара на два пъти-спря след около десетина секунди, защото мен малко ме заболя, наистина абсолютно търпима болка, след това продължи пак и тъкмо, когато чаках супер силната болка , за която четох във форумите,(заради която момичета правят ЦС с упойка) тя каза-готово.
Нямам почти никакво кървене, само няколко капки около час след това и съвсем малко контрастно вещество изтече. Не съм пила допълнително аулин или нош-па, само преди снимката.От началото на манипулацията до края е не повече от 4-5 минути-всичко, промивка и т.н.
С мен беше едно момиче, което трепереше буквално като лист-бледа, изтормозена и много притеснена. После каза, че се чуства зле.
Не подценявам факта, че при всеки болката е индивидуална, но като "преминала" тази преграда мисля, че нито е толкова страшно, нито толкова боли, но психическата нагласа (или прекомерното четене по форуми-тук слагам и себе си в кюпа) може да изиграе много лоша шега.
След около час бях на работа, а в края на деня бях забравила, че съм била на ЦС-сутринта-така добре се чуствах.
Да не пропускам факта, че от лекар до лекар сигурно има разлика. Д-р Янакиева я виждах за първи път, не съм и пациентка, но и тя, и сестрата, и рентгеноложката бяха много, много мили.