Здравейте!
Съжалявам, че ще звуча малко емоционално, но преди 10-тина дни изгубих поредното си бебче, което се пада трето поред, макар да съм била бременна 2 пъти /първия път бяха близнаци/.
Имам направена конизация преди шест години. Когато я направиха никой не ми каза, че първо мога да проведа лечение, нито че тя ще ми създаде проблеми при износване на бебе. Нямаше изобщо да се навия да я направя, защото винаги съм искала деца. Сега като кажа на докторите, че се е касаело за "Левкоплакия" всички се учудват на крайната мярка, без лечение и при това конизацията по думите на лекарите е "много дълбока". Сега искаха да ми направят така наречения "Сирклаж", но решиха, че могат да ми навредят на добре вървящата бременност и според лекарите не можело да се направи, защото от едната страна изобщо нямам шийка и няма за какво да го захванат.
При първата бременност имах кръвоизливи и постоянни болки, направих голямо разкритие в началото на четвъртия месец и всичко свърши. Една година пазене и пак се оказах бременна, но този път нямаше болки. Точно когато ми се пукнаха водите нямах и кървене. През третия месец постояннно зацапвах, но това спря и след това веднъж в месеца ми се появяваше някакво слабо кървене, което изобщо не мога да сравня с това при първата бременност.
От положителния тест нататък бях на легло в болница общо четири месеца, три от които не съм слизала от етажа. До толкова не смеех да правя каквото и да е. На цялото лежане, лягайки си едната нощ се събудих от изтичането на водите. Лекарите смятат, че причината е конизацията отново, но този път нямах разкритие. Нещата между първата и втората бременност нямат нищо общо, а изтъкват една и съща причина за случилото се. Тъкмо щях да влизам в шестия месец и бях почнала да усещам как бебчо ме подритва. Няма по-ужасна загуба.
Сега се чудя дали изобщо ще мога някога да износя дете. Тук виждам, че конизацията уж не е толкова голям проблем за това, но факт е, че при мен всички я дават за огромен проблем и единствен проблем. Не търсят други. Сега плацентата ми беше близо до канала. Чудя се и на това, че водите ми изтекоха, а нямах никакво разкритие. Да е натежало ли? Имам хиляди въпроси и никакви отговори, само съмнения. При това времето си върви, а аз съм на 32. Имах проблеми и със забременяването. Първия път чаках 3 години, а втория забременях, като пих хапчета за стимулиране на овулацията.
Проблема ми е комплексен, но най ми тежи мисълта, че не знам дали изобщо ще мога с тази шийка да износя бебе. Трябваха ми само още поне два месеца, но...
Посъветвайте ме към кого да се обърна. От Пловдив съм и не мога да се оплача от професионалисти наоколо, но... не стана. Лежах в "Хирургиите на Пещерско шосе". Сега се чудя да отида до София. Чувала съм, че вече правят изкуствени матки, не може ли да се направи някаква пластика, така че да мога да износя едно бебе. Вече не знам какво да мисля.
Стана твърде дълго писаното.
Извинете ме!