Милички, вече разказах как мина хистероскопията, но както обещах ще го направя и в отделна тема, може да е полезно за някого.
Хистероскопията се наложи заради съмнения за полип. Диагностицирането на полипа се оказа изключително трудно, най-добрите лекари, при които ходих, не бяха категорични, отне ми 5 години в крайна сметка. Преди 5 години ми направиха два кюртажа поради същите съмнения, като първия път в хистологията пишеше полип, втория - нищо. След това съмненията продължиха да се появяват от време на време, да се отхвърлят категорично, да се появяват ...
Като съвет мога да кажа, че е много важно УЗ прегледът за диагностициране на полип да става съвсем в началото на цикъла, веднага след последния ден на М, защото когато порастне лигавицата при мен не се виждаше нищо. Другият ми съвет е, при съмнение за полип да се прави хистероскопия, а не кюртаж, тъй като е много по-щядяща и определено по-ефикасна.
Ето и за самата процедура, правих я на 9-ти етаж в МД. Няма клинична пътека, но се поема от държавния бюджет, ако се прави в държавна болница. За сравнение, в една частна клиника цената е 300 лева за диагностична и 600 лева за оперативна. От личния лекар се взима направление за хоспитализация. В болницата правят необходимите кръвни изследвания - освен ПКК, СУЕ правят и други изследвания. Прави се стандартното минаване през кабинетите за консултация с интернист, анестезиолог, ЕКГ, УЗ преглед. В деня срещу операцията си спах вкъщи, пих X-Prep (очистително) и се обръснах. На сутринта в 7.30 бях в болницата. Там правят проба за антибиотик - две драсвания с игла на ръката, слагаш нощница (този път настояваха да е тяхна, преди пък трябваше да си нося от вкъщи). За реанимация се подготвя малък багаж, който включва бутилка минерална вода, сухи и мокри кърпички, мобилния телефон. С това подготовката е свършена и чакаш да те повикат. Вътре в операционната първо те поема сестрата на анестезиолога (не биологичната
), която поставя абокад и включва системите. Упойката за хистероскопия обикновено е спинална (подобна на тази, която се слага при цезарово сечение). Поставянето на упойката не беше никак страшно - първо три малки боцвания през един пръст почти към кръста, и после поставяне на упойката, което не беше болезнено. Междувременно "те черпят едно" - вливат успокоително в системата и ти става спокойно и приятно. Анестезиологът предложи да ме приспи, ако искам или се притеснявам, но аз отказах. Слагат едно платно, което пречи да виждаш лекарите и себе си от гърдите надолу. Усеща се манипулацията малко, но не боли в никакъв случай и не е неприятно. Самата процедура мина бързичко, през това време слушах коментарите на лекарите и си говорих по малко със сестрата. Когато е готово, те преместват в реанимация, където трябва да останеш, докато си раздвижиш краката. Обикновено отнемало до към 2 часа, но при мен упойката ме отпусна чак след 5 часа. Мислех си, че ще е неприятно чувството, че не си чувствам краката, но не се оказа толкова зле - има някаква чувствителност при допир примерно. Най-неприятният ми спомен обаче беше, когато сестрите в реанимация ме посъветваха от време на време да се опитам да си мърдам пръстите на краката, и аз защо ли ги послушах - усещането че напрягаш волята си на максимум, но нищо не се случва, е доста неприятно. След като упойката ме пусна, нямах търпение да стана, но чак след няколко часа ми махнаха катетъра. След това си ставах спокойно и си правех разходки, ходих до тоалетна, облекох си бельо. (Хистероскопията беше на 6-ти ден от цикъла, за да няма все още лигавица. В първите ден-два нямах кървене, после се появи слабо, което отмина за няколко дни). На сутринта ме изписаха и се прибрах вкъщи. Болничен ми предложиха 15 дни, но аз взех 10. След хистероскопията нямах никакви болки и не се наложи да пия каквито и да е обезболяващи. Продължих да си меря БТ и засекох овулация на 18-ти ден, вместо обичайния 13-14.
Преди хистероскопията не успях да се организирам да си направя микробиология - не се изисква задължително от болницата, но е добре да се направи, особено при някакви съмнения или оплаквания. Направих си пост-фактум и докато видя добрия резултат, доста притеснения му ударих - така че по-добре е да се направи предварително, наистина.
Хистологичният резултат излиза след около 5 дни, заключението при мен е: пролиферативен ендуметриум, фрагмент от полип.
Другото, което научихме с процедурата, е че кухината на матката била по-голяма, което вероятно се дължало на миомния възел, който ми махнаха преди 5 години.
Ако тоя полип ми е бил проблемът тия 2.5 години, ще си изям ушите, че не отидох по-рано да го разкарам.
Ако мога да бъда полезна на някого с още информация, насреща съм
