Dragica,
Clevergirl_75, дано се е получило
с теб май сме набори
Не запомних всички нечакащи, но едно голямо
от мен!!! Хайде, така чакам някоя от вас да се похвали
Кажете ми момичета, вашите мъже как приемат всичкото това чакане и разочароване всеки месец. Моя каза, че това е божа работа и мъжете не го изживяват толкова тежко???
В разговори разбирам, че е чел, информирал се е кое как става, но не го прави толкова явно като мен
. Като не стана първите месеци, след един мой рев си поговорихме и решихме да започнем с ову тестове и мерене на БТ, но идеята за секс по график страшно го дразни (то, не че на мен ми харесва де), та по негласна уговорка не обсъждаме предварително кога, как и защо, въпреки че и двамата знаем кога е момента, защото гледаме резултата от тестовете заедно
За изследвания също е съгласен да направим след месец-два ако се наложи.
Иначе не пропуска да ме майтапи за какво ли не - като се почне от вечерния ми ритуал с тръскането на термометъра, до виренето на краката след кекса... последния му лаф е "Кво става, кога ще снасяме?".
Добре, че нося на майтап, та редовно ми обръща сълзите на смях с неговите щуротии
То, като се замисля, май е по-добре, че не психясват и те колкото нас, иначе егати депресията щеше да настъпи...
Та, момичета, има ли някоя друга тези дни да си снасяме заедно?