При мене всеки ден поне по 10 пъти ми дава проблеми със форума. Не мога да вляза по около 5-10 минути и после става. А иначе мене май ме хвана вече ПМС. Криво ми е, реве ми се, заяжда ми се и най-гадното е че одеве се хвърлих в едни тежки размисли на тема : Защо искам бебе? Струват ли си мъките?
И знаете ли, седнах и си написах отговорите,които ме разтроиха още повече защото ми се сториха много егоистични.което пък ме хвърли в размисъл защо съм такава егоистка и такива разни.
Отговорите на Защо искам бебе бяха:
1.Защото ми е скучно
2.Защото домашните любимци не ми запълват времето достатъчно
3.Защото не работя и дните ми са безмислени
4.Защото се чуствам осакатена и непълноценна като жена
5.Защото няма кой да ме погребе ако умра
6.Защото няма с кой да си говоря
7.Защото мъжа ми ще намери друга ако не му родя дете
8.Защото до момента не съм намерила причина за съществуването си
9.Защото не мога да обичам нищо, освен нероденото си дете и само то може да стопли леденото ми сърце
10.Защото само любовта между дете и майка е вечна и се прощават всички грешки, докато между мъж и жена не е така
11.Защото ако нямам дете,нямам нищо.И чак днес го осъзнах
Гадно,нали? Срам не срам, споделих ви.Дните ми са толкова тъпи и най-вече безмислени.
ПУКАНКА
тези причини звучат толкова страшно, че чак ме накара да се замисля и аз. Снощи гледах филма Тайната и всичко, което чух дълбоко в себе си винаги съм го знаела, но на глас никога не съм го признавала. Като прочетох написаното от теб си казах, ама какво правим ние - самоунищожаваме се като същества, не само като жени. Желанието да имаме дете, унищожава хубавото в нас, поне при мен започва да става така.
Затова моята причина да имам дете:
1. Да се върне предишната жена, която бях - весела, усмихната и грижовна, а не тази изнервена, намусена и вечно недоволна от живота, в която съм се превърнала и която ще унищожи не само човешкото в мен, но и връзката ми с любимия.
Пуканка трябва да се опитаме да спасим нас самите, защото когато чудото се случи, ние трябва да сме готови да го посрещнем и да може да се радваме не защото лечението е минало успешно, а защото заслужаваме да станем майки.