Аз отпадам този месец - дойде ми 
:balk_145:Толкова прозаично ми звучи и клиширано. Всеки месец едно и също. Нещо взех да губя надежда. Понякога си мисля, дали не е една илюзия всичко. Направо се възхищавам искрено на всички момичета, които се борят от години, а аз от две години и вече губя кураж и сили. Даже нямам желание за никакви процедури и ако не стане след тях, какво правим тогава, в какво да вярваме.
Пожелавам ви кураж и успех, вие сте силни и борбени жени, заслужавате да бъдете щастливи.
еагле(изчезна ми латинеца
),я да се стегнеш и до два-три дни най-много да те видим пак в добро настроение...то това с разочарованието си е ясно,всички те разбираме...ти чакаш две години,аз от три,има момичета от 10 и пак не са се отказали...а реването си е нормално,щото нали като ни идва М рязко се променят нивата на хормоните,аз даже се чудя как не ми се реве днес като ми е дошло през ноща
,може утре да ми се доплаче
!!като ти е тежко и мъчно пиши,споделяй,ако неискаш тук,на лични (аз съм насреща да те изслушвам всеки път когато имаш нужда,ако чустваш някой друг по-близък поплачи на неговото рамо,но не дръж тъгата в теб,СПОДЕЛЯЙ я задължително,за да се изправяш по-бързо и продължаваш напред
)
И аз съм така като ми дойде се скапвам,хубавото е че след 2-3 дни идвам на себеси и продължавам.
И аз от вчера съм на вълна песимизъм, понеже очаквам всеки момент да ми дойде.
Та почнах да си задавам въпроси и да си отговарям сама. 
Вчера бях нощна и приех 32г. жена-ромка , която има 10 деца и сега ще ражда 11-то и то близнаци.
Е това според вас честно ли?
Е според мен -не е.
всички сме така,като ни идва,е има моменти когато по-леко ги приемаме нещата,но има и такива когато ни се струва,че това вече е края
за жената с 11 деца(да са и живи и здрави) си права,не е честно ако тя неиска да има толкова,а ги има,защото не ги оценява според мен;да не говорим,че вероятно не получават необходимите грижи,невиждам как сам човек може да се грижи за 11 деца,освен ако не ги зареже на самоотглеждане(както правят доста от тези многодетни майки
)!а ние се молим поне за едно,да го обсипем с любов и грижи..и аз се питам -ЗАЩО е така,но Господ вероятно иска да извадим някаква поука от всичко,нещо да научим
,и тогава ще ни даде това което искаме..дано по-скоро се сбъднат мечтите на всички ни за бебе
