Tamara, незная каква е твоята история, но съм забелязала, че си доста остра към момичетата тук. Предполагам, че си имаш причина. Но това няма значение, защото си една от нас и Но трябва да знаеш, че всяка от нас има също история и също може да е сърдита на света.
напълно съм съгласна с теб!!!!!!!!!!
Пуканка, не съжалявай, че си споделила, наистина понякога човек стига до момент, в който е отчаян, ядосан или ... просто се замисля над това какво всъщност иска и още по-важно - защо го иска.
Постъпката ти донякъде е смела, макар да знаеш, че доста жени тук може и да ти се нахвърлят и си била искрена, така си се чувствала в момента, споделила си го.
Нека не се нахвърляме и то грубо една спрямо друга, има и други начини да кажем на някого, че бърка, че не е прав!!!
Тук всички тръпнат всеки месец, молят се, очакват, а после ... разочарование.
Преди време, когато за идеята бебе не исках и да чувам, имах гости - една позната с малката и сладка дъщеричка ... като видях кака я гледа това 4-5 месечно бебче и и се усмихва ... казвайки с малки сладки очички: "мамо, от целият свят аз познавам само теб"... и как за здрасти подаваше малкото си, сладко и набръчкано краче .... усетих нещо, което може би момичетата тук са усещали много пъти.
Аз смятам, че в тежък психологически и емоционален момент, ядосана на своя мъж, Пуки е почувствала слабост и е започнала да мисли, че всъщност не иска детето заради самото дете, а заради егоизъм, заради мъжа си и т.н. ... нормално в такива моменти, когато си убиден и несигуренв човека до теб, макар да умираш за бебчо, започваш да се самозалъгваш, че всъщност не искаш, че истинската причина е еди каква си или пък, че всъщност го искаш, за да угодиш на него и т.н. ... това са емоционални състояния, които човек може да изпита не само по отношение на семейството и децата, но също работа и др.
Това обаче не е повод да се нахвърляме върху него, да гонападаме и да бъдем груби.
Всеки има моменти на слабост, а и всъщност, дори да е така, дали ще "прати детето в кашон до своята майка" да го гледа, си е лична работа на Пуки.
Майка й, жива и здрава, ще го погледа за ден-два.
При всичкини ще настъпи момент, в който ще искаме да оставим детенце на бабите, да го погледат ден - два, за да съберем ние малко сили, защото грижата за дете, не е лека работа и ние всички го знаем.
Пуки, не отстъпвай на мъжа, но не бъди и прекалено крайна, разбирайте се с думи, не губете диалога, вие сте семейство, с общи цели, мечти, живот.
Извинявам се за отклонението, но тази открита грубост и неразбиране на моментното състояние на една от нас ме подтикна да се разпиша, надявам се, аз лично не съм била груба.
Поздрави, момичета!!!!
Стискам ви палци, тук съм, чета, просто се въздържам от писане, защото нямам какво да добавя, даже не чакам да НЕ ми дойде.