Пуканка, хич не се шашкай от това, което си написала! Всеки си има криви моменти... и в един такъв момент ти си почувствала така нещата. Но Ти ме накара да се замисля защо искам бебе - аз знам че просто го искаме, много! Но ми е адски трудно да го опиша, това е усещане, чувство, което не подлежи на разшифроване! Андреавиано го е казала суууупер: Причината поради която аз искам дете неможе да се опише с думи. Това е чувство. Просто усетих, че искам да родя, искам да създам живот, защото срещнах мъжа с който да изживея остатъка от живота си. И искам, всъщност ние искаме, да предадем цялата любов и знания на едно малко същество.
Та така... А ти Пуканка излей си яда на нещо - разбесней се из вкъщи, после нашетай... можеш да си поплачиш, да ти излезе мъката, яда, всичко което си събрала, .... и когато се прибере мъжа ти, седнете и се сдобрете! Трудно е при цялото това напрежение да се запази добрия тон, но трябва да пробвате!
Момичета, трябва да успеем да се преборим с проблема без да откачим и без да изгубим лубимия мъж! Нали той е бил човека подтикнал ви към идеята, че искате бебе!!!! Обичайте се! И всичко друго ще се нареди!