http://jcem.endojournals.org/content/early/2011/06/03/jc.2011-0385.abstract?rss=1Нов протокол относно нуждите от ВитД
Дози, които не бива да се надвишават, и над които, се изисква медицинско наблюдение при прилагането им:
1000 IU/day for infants aged up to 6 months,
1500 IU/day for infants aged 6 months to 1 year old,
2500 IU/day for children aged 1 to 3 years,
3000 IU/day for children aged 4 to 8 years, and
4000 IU/day for everyone older than 8 years.
Сами разбирате, колко високи са Бг дози... . Неразумно високи.
Боже, с очите си бях виждал да правят мускулни дози от по десетки хиляди единици на дете, което " не седяло добре" >> следователно имало "рахит"... .
Напоследък спомените ми от Бг медицинска реалност ме натъжават само ... . А колко много неща съм видял за тези години... .
Тъжни спомени... .
Ваш Д-р Бърди- млад санитар на редовна работа за през лятото ( 1.5 месеца)- мие подове, раздава храна и мие после мръсните чинии. Разхожда се с една голяма подвижна количка и сипва храна от котлови казан за всички болни по ред. Има и "диетична" храна, която по скоро прилича на (извинете)- помия. За късен соц обаче е прилично всичко това... .
Голямо кардиологично отделение в малък провинциален град. Типична картинка на късен соц ужас.
Стаи с по 15-20 болни. Доста от хората с клапни пороци от прекаран в младостта ревматизъм.
Отделни стаи за жени с по 4-5 болни в тях.
"Интензивно" отделение с примитивно "оборудване", оскъдни лекарства, наистина тежко болни.
Сестрите? типично нагли. Повечето. Нищо от състрадание и човещина. Нищо.
Лекарското съсловие? Млада и средна възраст, нафукани, високомерни, наивни, безхаберни. Ужасно слабо квалифицирани ( това го разбрах десетилетия след това, прекарвайки през ума си всичко, което видях да правят, и от позиция на вече зрели години).
Колко хора се споминаха за това време, през което бях там, не ми се описва.
Колко безпомощни и незнаещи бяха всички там през 90% от случаите... правеха уж някакви неща, да се каже че нещата "вървят". Правилно, неправилно? Бог знае... .
Работата ми позволяваше да пообикалям и из други отделения- помня например детската хирургия. Колко постоперативни нагноявания, колко усложнения от лоша стерилизация и/или липса на съвремен инструментариум? бедните деца. Едно момиченце имаше оперирано от перфориран апендицит с перитонит. Още го виждам на сън. Бе в ужасно състояние, уж идваше един хирург да го гледа всеки ден, но никакъв напредък. Правеше някакви гентамицин-и помня, общо взето безпомощен, незнаещ, фъфлещ. По Руски "работите" "вървяха". Огромна рана, отворена... нищо съвременно. НИЩО. Детенцето си угасваше с всеки изминат ден.
Понеже бе хирургия, нямаха нито един педиатър там по щат- викаха всеки ден да идва един да гледа децата и от "педиатрична" гледна точка. Трагедия.
Във вътрешното отделение бях изпратен да нося храна- трима седят и умуват над една рентгенография с перикардиален излив на жена, пациентка. Нищо не знаеха бедните- нито една диагноза да обясни ставащото. Седяха и гледаха като пиленца в кълчища. И глупости ръсеха на поразия. Тяхната безпомощност не само ме порази, но и отрезви. От тогава загубих илюзиите си в Бг да видя добра Медицина. Все се надявах в последствие - но всуе.
Простете пак... .
