http://joke.bg/bebe-s-misiya
Това е пуснато от сайт със съвети за отглеждане на бебета и трябва да е смешно, много хора се смеят. Моля някой с различно от моето чувство за хумор да ми обясни кое е смешното.

Цитат на: Birdie в Април 05, 2011, 23:10:04 pm

Ти тогава си била на ? 5-6-7 годинки, вероятно.

Birdie, аз съм родена през 1967 година. мисля, че сме набори горе-долу

предполагам, че много зависи от конкретната среда, която е формирала спомените. аз съм завършила елитна столична гимназия, учителите и ръководството бяха що-годе интелигентни и разбрани хора. на бригади се ходеше наистина след 10-ти клас, по-рано не сме ходили. това, разбира се, не означава, че там, където сте учили Вие, не е било различно и сигурно е било различно - четейки спомените Ви.

колкото до студентските бригади, доста преди аз да стана студентка, поне в Икономическия институт в София, бригадите бяха организирани и ръководени от преподавателите, не от комсомолците. баща ми ходеше няколко години поред на есенни бригади като ръководител, обичаше това време от годината, създаде си прекрасни приятелства със студенти, някои от които още продължават да ми се обаждат, въпреки, че него вече го няма. говоря Ви за времена от преди 25-30 години. после бригадите ги поеха комсомолците и когато аз бях студентка, нещата се промениха силно.

с Вас сме живели по едно и също време, макар и на различни места в страната и при различни условия. това до голяма степен обуславя наличието на различни спомени. понякога определени събития в личния живот на човека могат изключително силно да променят мирогледа му и отношението му към живота.

Аз пък съм си малко провинциално момче от глухата провинция.
Нито "елитни гимназии", нито социални придобивки, нито салам. Нито агнешко. Каквото се намираше в супермаркета- там винаги плуваха едни "шараноподобни" риби в портативен аквариум с размери 1м/1м. Всъщност, се въртяха в кръг, защото и много бяха, и им бе тясно, вероятно. Когато ме оставяха малък там, знаеха че винаги там ще си ме и намерят. И затова в супермаркета не обикалях- стоях си при рибите... .
Отоплявахме години (5-6)  само една стая, защото за повече пари нямаше.
За около 5-6 години, в къщата, където живеехме, при всеки дъжд, в спалнята слагахме по един съд направо върху леглата, защото покрива течеше.
Майка готвеше в студената кухня, прибягвайки до "главната стая" за да се постопля. И после пренасяше храната в единствената стая, която отоплявахме, защото бе невъзможно да се храниш в стая с 7-8 градуса температура. Баня нямахме. До около 2-3 клас мен ме къпеха в едно корито, сложено в центъра на стаята, която единствено отоплявахме ( това за през зимата).

Всичко това, докато не се преместихме в сносно собствено жилище в края на 70-те години. Където за пръв път през 11-12 години живот, видях що е баня с истинска течаща топла вода. И оттогава, наистина смятам топлата вода за най-големия лукс за човека, ако се позамислите.
Сигурно комунизмът бе в силен риск от разпадане, ако на хората им бяха позволили да си купуват истински перални машини. Или да си купуват истински прахове за пране. Помня че прането бе одисея, траеща 5-6 часа с тези руски "перални". Стъргали ли сте сапун, който да ползвате вместо прах? защото аз съм, и то доста време. Говорим за период от началото на 70-те до средата и края на 80-те години... .

Звучи чудесно, нали?
За банята, струваща 50ст, или за стая 3м/3м, с наем 70лв, през студентските години няма да говорим. Другите живееха в общежития, или по тавани без баня. Така че, бях направо "щастлив" млад човек.

Все "подробности" за Д-р Бърди искахте... ето подробности

http://joke.bg/bebe-s-misiya
Това е пуснато от сайт със съвети за отглеждане на бебета и трябва да е смешно, много хора се смеят. Моля някой с различно от моето чувство за хумор да ми обясни кое е смешното.

Нищо не е смешно. Просто и не предполагат как в един миг може детенцето да си причини тежка черепно-мозъчна травма с такова падане.
Наивни хора... навсякъде ги има.

Цитат на: Тик-так в Април 06, 2011, 13:01:12 pm

http://joke.bg/bebe-s-misiya
Това е пуснато от сайт със съвети за отглеждане на бебета и трябва да е смешно, много хора се смеят. Моля някой с различно от моето чувство за хумор да ми обясни кое е смешното.

Нищо не е смешно. Просто и не предполагат как в един миг може детенцето да си причини тежка черепно-мозъчна травма с такова падане.
Наивни хора... навсякъде ги има.

Това и аз го гледах и се зачудих как може някой да стои и да се хили докато детето слиза така.

докторе, благодаря Ви за споделеното.
бих искала да уточня - не мислете, че съм имала предвид "елитно семейство" и социални привилегии... говорим за семейство на преподаватели, пазарували също като Вас каквото има в магазина и живяли в панелка. достъпът до елитната гимназия съм получила чрез конкурсен изпит.

Шегувам се... имаше и тук елитни гимназии. "Елитно" си е относително, все пак.
Просто имаше разлика София, Варна и провинцията... .

http://joke.bg/bebe-s-misiya
Това е пуснато от сайт със съвети за отглеждане на бебета и трябва да е смешно, много хора се смеят. Моля някой с различно от моето чувство за хумор да ми обясни кое е смешното.

Аз пък се чудя защо са го пуснали по интернет, гордеят се как детето се излага на опастност, а те стоят и се хилят като идиоти ли?
Глупави хора.

Докторе, благодаря за подробностите Няма да е зле да кажете и кога е рожденият Ви ден, та да знаем кога да се черпим за Ваше здраве и специално да Ви пожелаваме хубави неща
Споделеното не е никак весело, но пък я вижте трудностите какъв човек са направили от Вас.
И друго нещо, неприятно по звучене, но с голяма доза истина (казано ни беше от наш близък веднъж) - може да сме недоволни, да проклинаме държавата и близкото минало, но тя инвестира в нас чрез обучението "държавна поръчка", а ние сега работим и печелим за себе си и за друга държава. Друг е въпросът, че държавата ни не прави нищо, за да задържи и използва инвестицията си...

Аз не "проклинам" нищо.
Просто Ви описвам случки и събития от живота. От моят живот, лични, и свързани с мен.
Не обобщавам, а конкретизирам.

Висшето ми Медицинско образование в Бг ( най-вече специалното ми, по специалността) смятам за основен проблем в професионалната ми кариера, източник на много срам и чувство на неудобство. И за което изразходвах около десетилетие за да коригирам ИЗ основи. За да мога да работя приемливо, съобразно стандартите на развитите страни. С бала и оценките които имах, в страна от ЕС можех спокойно да взема стипендия и пак да завърша. Но на много по-различно ниво, и с диплома уважавана и ценена.
Както сте се досетили, моята помощ тук е плод на "променените" ми знания. А не на оригиналните ми Бг "знания" - ако бях с Бг си знания, щях да правя нещата, заради които Вие сте принудени да седите тук, да питате, да търсите решения и да се ядосвате.

Изводите за Вас.

... може да сме недоволни, да проклинаме държавата и близкото минало, но тя инвестира в нас чрез обучението "държавна поръчка", а ние сега работим и печелим за себе си и за друга държава.

Държавата не е платила това обучение със собствените си лични пари, а с парите, удържани от труда на родителите ни.

В повечето западноевропейски страни се предлага държавно-спонсорирано висше образование срещу символични такси. (Успоредно съществуват и частни университети, където цените са високи.) Но гражданите там знаят, че срещу платените и добре разпределени данъци получават достъп до евтино и качествено образование.

Университетското обучение по държавна поръчка и платеното в България са смесен модел за финансиране на държавните университети. За мен той е признание, че държавата няма средства да финансира общественото образование като преди, или знак, че университетските програми там са прекалено раздути, или и двете.

То всъщност е важно каква специалност си завършил. Мъжът ми и негови колеги са с докторантури от СУ и са много добре подготвени, абсолютно конкурентноспособни са и са търсени в чужбина. Затова пък в България няма работа за тях (освен за чест и слава).
За финансирането няма да коментирам

   Петя Дубарова - един невероятен талант. Винаги, когато чета нейните стихове, се вълнувам. Толкова образни, чувствени, въздействащи! За съжаление ни напусна толкова млада, отиде си така нелепо...

   За бригадите - ходила съм и на ученически, и на студентски. За съжаление не пазя никакви положителни емоции от онова време. Никаква романтика нямаше в тези бригади, а и никак не спомогнаха за трудолюбието ми, напротив и до ден днешен не обичам "селската" работа. Наесен обикновено беряхме грозде, а лятото - в консервни комбинати или на полето. Спяхме в мизерни бунгала. Никога не можех да си изпълнявам нормата. Беше непосилно за мене и добре, че бяха момчетата.   Особено неприятни занимания бяха ваденето на цвекло след машините, "обезметляването" на царевица и естествено, брането на домати.  

За да се оттървем от Руските глупости:

Критерии за оценка на едно Манту:


1. Манту, разчетено над 5 мм, се счита за положително ако:
      *   Деца и юноши в тесен контакт с лица болни от активна туберкулоза.
       *  Деца и юноши съмнителни за активна ТБЦ- по лабораторни, клинични и въобще- обективни данни. Или с данни за стара, калцирана, инфекция.
        *Деца и юноши в състояние на имуносупресия, ХИВ, терпаия с онкологични лекарства, други подобни заболявания.


2. Инфилтрат над 10мм се счита за положителен ако:
         *  Деца или юноши, намиращи се в обстановка на повишен риск за заразяване ( или живеещи в региони с висок % заболеваемост)
                     >>> Деца под 4 годишна възраст
                     >>> Независимо от възрастта им, ако боледуват от лимфома, диабет, Ходжкин, хронична бъбречна недостатъчност или хронично недохранване.
            * Деца или юноши, с висока вероятност да се окажат в контакт, или в обстановка ( страна) където процентът заболеваемост е висок:
                     >>> Родени в страни с висок % заболеваемост или от родители, произхождащи от такива страни.
                     >>> Пътуващи в страни с висок % заболеваемост
                    >>>  Принадлежност към роми, азиатска раса
                    >>>  Идват в контакт с лица, които поради болестното им състояние са изложени на висок риск.

3. Инфилтрат над 15 мм се счита за положителен при всяко дете над 4г възраст, независимо от наличие или отсъствие на рискови фактори.

Тоест, за деца под 4 г възраст над 10мм се счита позитивно едно Манту сигурно, докато за деца над 4- над 15 мм. Отчитайки за последната възрастова група и посочените по-горе рискови фактори.


Манту НЕ Е, И НЕ може да бъде, критерий за оценка ефективността на предшестваща доза БЦЖ.
Манту като проба, е въведена не за диагноза ефективността на една БЦЖ ваксината, а като диагностична проба за вероятност за заболяване. Манту е изобретено и приложено като диагностична проба за пръв път през 1907, докато БЦЖ ваксината за пръв път е правена през 1921. Шарл Манту ( който модифицира Манту като проба ) не е неин откривател- пробата за пръв път е правена около 1907 от Клеменс фон Пирке ( Д-р Clemens von Pirquet), който пише:

"Само тези индивиди, първично инфектирани с туберкулоза, се забелязва че реагират с възпалителен реакция на мястото на приложение, докато здравите не показват никаква реакция."

C. P. von Pirquet:
Tuberkulindiagnose durch cutane Impfung.
Berliner klinische Wochenschrift, 1907, 44: 644-645.

1.

Когато бях в 10 клас инфилтрата от Манту беше отчетен като 20 мм (като не помня дали само инфилтрата или и зачервяването от него). Последва разкарване до ТУБ-диспансер, поради липса на детската пневматоложка в момента не ми направиха скопия, а графия и то два пъти поради това че апаратът първия път не бил загрял .
Взеха ми кръв, чаках пред един кабинет за възрастни да види снимките докторът от кабинета. Имаше един дядо, който така дишаше че имах чувството как всеки момент ще умре. Тъй като леля ми като девойка е прекарала ТБ вече си представях как 6 месеца лежа в този диспансер полуразрушен. Поне вече клиниката вече е в нова, чиста, спретната сграда .
И така излеза чичо доктор и усмихнат от вратата ми каза че нищо ми няма!
Помня на тези на които им беше отрицателно Мантуто как им слагаха пак ваксина.

http://www.fidel-kastro.ru/nagibin/nagibin_dnevnik_1.htm

*
Образ твой, мучительный и зыбкий,
Я не мог в тумане осязать.
«Господи!» — сказал я по ошибке,
Сам того не думая сказать.

Божье имя, как большая птица,
Вылетело из моей груди!
Впереди густой туман клубится,
И пустая клетка позади...

Осип Манделштам, "Силенциум"

12 април 1961 година - руски космонавт за първи в света извършва орбитална обиколка на Земята в космическото пространство. На утрешния ден точно преди половин век 27-годишният Юрий Гагарин напуска границите на нашата планета и поставя началото на нова летопис в историята на света, който я обитава.

http://www.youtube.com/watch?v=CGQ1ZAQJzY8





http://www.journal-news.com/news/nation-world-news/first-man-in-space-a-50-year-old-feat-remembered-1132310.html

http://margaritta.dir.bg/2004/april/081gagarin.htm

Да, минаха 50 години. Слънчев човек, незабравим. Символ на всичко позитивно, към което сме се стремили като човечество.
Бог да го Прости!
Аз бих искал също да се помни успоредно с Гагарин и още един човек, без когото полета изобщо не би бил възможен:

С.П. Королев. Гений. Просто и кратко.
Зек, затворник, лежал в лагерите години. Затворен "за нищо".
Бит с гарафа по главата и лицето в продължение на дни.
Труден, невероятно съзидателен.
Буквално от нищо направи бившият СССР първа космическа сила. Все едно Вие да излезете на Божурище с куп железа, откраднати от Америка, и да кажете- ще направя космическа ракета, ще направя космически войски със стратегическо назначение. Много хора може би не знаят, но в основата на балистичните военни ракети, и ракетите, изстрелвани от подводници, пак стои СП Королев. Негов  е дизайнът на първите ракети със стратегическо назначение.
Третата снимка е от затворническите му години в 1944, Казан.

Гневът и гордостта - Ориана Фалачи
http://realistka.blog.bg/politika/2009/10/19/quot-gnevyt-i-gordostta-quot-oriana-falachi.418617
Втора част - http://realistka.blog.bg/politika/2009/10/19/gnevyt-i-gordostta-2.418633
Интересно и полезно е.

http://www.youtube.com/watch?v=RV-l8GG_mEs

Момчето наистина е ... гений. Жив, при това... не от миналото.
Колко е красиво това... .