Двете с нейна приятелка са се опитали да прогорят една цифра ( или пластмасата там) от брояч на линията за бутилки. Защо? никой не може да обясни. Броячът, както твърдят, бил отдаван нефункциониращ.
Това става повод за скандал, обвинения в "саботаж на социалистическата собственост", "разследвания" и т.н., довели до решение за "намаляване на поведението".
И момичето в една вечер взема свръхдоза транквилизатор ( лексотан? или Елениум?). Това са опасни отравяния.
Други подробности, относно лечение, точно развитие на нещата в болницата, и т.н. , на мен лично не ми са известни.
Това е "официалното обяснение". Нищо чудно всъщност да има друга, истинска причина, от дълбоко личен характер, несвързано с тези "бригадирски" перипетии.
*****
Може би много хора тук не знаят, или не помнят, или тогава са били малки, но бригадите Септември, Октомври, до началото на Ноември ( с късно започване на училище) бяха нещо обикновено за 9,10 класове през 1980,81,82,83,84,85. Даже през 1988 лятото ( вече в Университета), аз лично бях пак 1.5 месеца на "бригада" - бране на тютюн и домати.
За летните бригади не говорим- 81,82,83.
В някои години ходехме И лятото, И есента.
Мога да кажа, че цялата ми "крехка" възраст е минала в "бригади"- от около 13.5 години и нагоре.
Аз лично съм ходил няколко години подред така- и лято, и есен. През есента- ябълки в консервен комбинат, косене на лавандула, гроздобер, борба с колорадски бръмбар из картофени ниви. Особено тежко бе брането на ниски домати ( растящи ниско по земята) и нормата тогава за тях бе ( си спомням добре) 144 кг набрано на човек. За ден- 6-7 часа работа. Това са 12 големи кофи от по 12кг. Момичетата никога не можеха да наберат повече от 4-5 кофи. Сложете 25-30 човека ( деца) по 145 кг... това е 3 тона и половина на сутрин!
Още помня крехките им детски тела, мъчещи се да изпълняват "норми". Още помня как вървях успоредно с едно момиче, с две кофи между нас, и слагах 2 домата в моята кофа, два домата в нейната. Защото знаехме, че ако нормата не е изпълнена, ще стоим до 3 или 4 следобед по полето, изпускайки обяда.
Всичко това без заплащане. НИКАКВО. Парите ни се крадяха от 5-6 души ръководни "другари", а на нас ни се обясняваше, че колкото сме изработили е отишло за храна и подслон. Условията бяха много нехигиенични. Първобитни. Никъде нямаше топла вода. Никаква пералня. Спяхме или в класни стаи, пригодени набързо, или в бараки. Често се борехме за малките стаички в тези бараки, които бяха само с по две легла.
Не си спомням да е имало баня, освен на едно място, и то на дърва. Цялата бригада изкарвахме с "гуменки" и кецове ( от тези китайските)на "бос крак" ( лятото) . Никаква медицинска помощ, никаква течаща вода в бараките. Поне в местата, където аз съм ходил. Всичко това за "сплотен дух" между учениците, за добри отношения и т.н. са
комунистическа мръсна лъжа. Е, не е както в Русия все пак. Прилично беше, долу-горе.Често се крадеше, всеки гледаше да работи нормата и да си върви. Помагахме на момичетата да си изработят нормите, за да може да си тръгнем от полето. "Другарите" съм ги запомнил вечно седящи на щайга и дъвчещи трева в устата. Или " на сянка".
Транспортираха ни или със селски автобуси, или с камиони като превозен добитък. Превозът, след като ни оставяше, си тръгваше. При спешна нужда си умираш на място.Веднъж ми се наложи да потърся медицинска помощ и си спомням добре, че извървях около 4-5 км до селото. После още толкова назад, за да разбера че всички си бяха тръгнали вече. И хайде още 25-30 км до лагера пеша. Всички бяха свършили с храната, прибрали и заключили стола. Но не пропуснах вечерята
.
Селяните ( най-вече и САМО жени) ни съжаляваха искрено, и се стараеха да ни хранят колкото се може по-добре. Много бяха грижливи и мили. Мъже изобщо по селата тогава НЕ можеше да видите - срещахте ги или само като водачи на трактори и/или "ръководни другари", или много, много възрастни дядовци, помнещи Първата Световна Война или прочутите военни маневри в Попово, Търговишко, от края на 30-те години на миналия век. Аз лично мъж, работещ селска работа на полето ( освен трактористи или водачи) не съм виждал!
Жените движеха ВСИЧКО- в селото, у дома, на полето. И работеха
като робини- ТОЧНО както това е показано в "Матриархат". Битът на селяните, за стандартите на 80те години на 20 век, бе ужасяващо мизерен. На фона на страната ни тогава, бих казал- съответен.
Много тежки бяха бригадите в консервните комбинати. Режехме ябълки за компоти- седяхме на щайга, с по една щайга в ляво и в дясно. И надянали една огромна гумена престилка. Седяхме работейки от 08-09 до 14 ( или по-късно? вече не помня). Едва ставахме, така се бяхме схванали. Предпочитахме селото- там поне бе по-добре битово, и имаше често кино.
Такива работи мои Българчета.