marigiri, честно, педиатърката ни се опита да забели пишката на Бобо и едва се удържах да не й счупя ръцете. Спрях я и на следващият преглед, преди да успее да се добере до "проблема", й забраних да пипа там.
Единственото, което правя с пениса на сина си, е да издърпвам леко за почистване - в интерес на истината, има някакъв миниатюрен напредък, но в крайна сметка, въпросът е да стане нежно, постепенно, без болка - за никъде не бързаме. Успокоения от сорта, че можело да "кръвне" малко, ама да не се притеснявам, не ме устройват. Нито вида на зачервена пишка и дете, треперещо, когато се насочвам към него с риванол в ръка (истински случки на мои познати). Нито пък ме кефи идеята синът ми да плаче, като пишка... Смятам, че не сме по-умни от природата.