Как са ДГ в Норвегия, ще попита някой... Ето как:
Тази ДГ е частна- струва 800Е на месец, от които 400Е плаща родителя, 400Е - Общината.
На 8 деца има 4 лелички. Децата са там от 7.30 сутрин до 16.30 следобед.
Няма "режими", "казарма", нахални и нагли физиономии.
Знаете ли кое е трагичното? тъй като тези снимки са от руски блог ( руснак, живеещ в Норвегия) под поста му се откриха страници "дискусии" от руснаци за "режима", 'занятията" там и т.н. други подобни руски глупости. Много хора от Русия открито споделяха и крайно лоши спомени от техните години в Руски ДГ... знаем го това и ние от Бг реалии по времето на комунизма.
Четейки всичко това си помислих, колко сме същите и ние самите в БГ, как този Руски манталитет ни е пропил както миризма на готвено-дрехите. Колко сме назад от истинското разбиране за нещата, колко са ни извратени понятията за "нормалното".
Дали някога ще бъдем пак нормални хора, както тези хора в тази далечна страна? или комунизмът ни е второто "его"? завинаги?
Къде е красотата във всекидневният ни живот? къде е красотата, толкова нужна на децата ни? Дали я търсим тази красота? дали имаме нужда да живеем в подредено и уредено общество, или вече не ни пука дефинитивно от нищо?
Колко истерични сме в отношението към децата си, как ги обграждаме с "режими", "изисквания", "натиск". Как очакваме от тях това, което ние никога не ще бъдем и не сме били. Как робуваме на тезата за "послушното дете", как робуваме на всички Руски комунистически глупости по отношение израстването и възпитанието на децата ни. Глупости предаващи се от поколение на поколение Българи като "принципи на възпитанието", и изместили изцяло собствените ни представи, обичаи, традиции и национален манталитет в отношението ни към децата.