Доктор Бърди, благодаря, сега вече се зарежда нормално! Нещо с четиримесечния принц не се харесахме…
Как да оставим старанията Ви, без да отбележим, че сме ги забелязали! А и да не остана по-назад...
Докторе, много и различна информация сте ни поднесъл и аз ще подходя избирателно, и ще се опитам да асимилирам само част от нея.
За норвежците: Ние и норвежци не сме! Различен ни е и бекграундът, и генофондът!
А и като им видях представителната извадка на снимките, все повече не ми се иска да съм норвежка. Въобще, твърде много ми идват вече чуждите културни наслоявания, което понякога започва да се превръща в пречка идентичността ми да хване конкретен и правилен път. И понеже трябва да има все пак някакъв контрол над гласовете, пописвам по малко, за да не изглежда състоянието ми като твърде належащо да бъде диагностицирано и хоспитализирано;чрез писането се преструвам, че те не съм аз.
И един норвежки специалитет отгоре направо ще блокира системата ми, защото тя е свикнала или пълно да съпреживява и приема, или просто да подминава с безразличие. Избирам второто, надявам се, че щастливите хора от снимките по-горе даже няма да забележат душевните ми терзания.
За цифрите и процентите: Ако се съди и вярва на цифрите за ЮК, които сте дал, то нашата България ги покрива напълно - 90 % бедност, че и повече..., което ни прави идентични на ЮК по проценти бедност, какво има да се оплакваме! Ако може поне ЮК да се превърнем на Балканите, живот ще си живеем!
За снимките: Дано не прозвучи грубо, но просто не мога да понасям снимки на толкова щастливи хора! Идват ми в повече, и то все по лични причини, да не си помисли някой, че имам нещо против композираните и режисираните в щастлива гама снимки на монархията?! "Не, разбира се!", казва доброто ми поведение.
Просто такива снимки ме подсещат колко мизерно аз изглеждам на своите уж пак режисирани и доста дълго и старателно композирани от мъжа ми снимки.
Когато ме снима, той е толкова зает със спомените си за това как съм изглеждала свежо, оптимистично, ведро и слънчево (каквото и да означава това) някога, толкова иска да докара този настрой и на сегашния ми образ, че обикновено сесиите продължават почти минута-две време, което аз използвам да избера походящото си за това ми състояние изражение.
Накрая на моите снимки почти няма пейзаж - поне цветенце, или пък дърво, което да разсее окото от мнителното ми изражение, нищо подобно няма, защото мъжът ми най-после е предизвикал спомена си за мен, когато бях на 26 години и е спрял времето, като е цъкнал фотоапарата, който леко се е стресирал между разминаването при фантазията и реалостта и е игнорирал пейзажа от всякакъв род.
Обикновено крайният ми и незавършен образ е като след още 26 години, но напред във времето!
Все едно пред финала на сесията съм получила две коренно противоположни новини: зъболекарят ми е съобщил, че зъбът трябва да се извади;от борсата са ми се обадили, че акциите са паднали страмглаво надолу. Първата новина е предизвикала на лицето ми емоции на болка и отвращение, а понеже най-накрая успявам да асимилирам, че всъщност нямам пукната акция на борсата, усмивката е леко и предпазливо пропълзяла на лицето ми.
Моите снимки на мъжа ми са винаги успешни и той винаги е доволен. Просто схванах простичкото нещо, че с времето се увеличава мъжката суетност, но не и положителните причини за това. И гледам да докарам на снимките повече пейзаж, слънце, небе, облаци, дървета, храсти, хора, много други хора, които да отвличат вниманието от главния обект. И човекът е много доволен, защото е природолюбител и няма нищо против пейзажа. Той ми казва, че съм роден фотограф. Вярно, че понякога се изисква усилие да го откриеш мъжа ми сред пейзажа, но с времето това има все по-малко значение.
Положително е всяко коварство, което прави партьора ни щастлив!
Понеже снимките на кралското семейство показват крайно и извънредно щастливи хора, т.е. тук е налице чиста емоция без примеси, то не ми остава нищо друго освен да предположа от какъв тип е била новината, която е получило кралското семейство, преди фотоапаратът да спре времето за тях. Най-вероятно Министърът на транспорта се е обадил с щастливата вест, че е уредил поредния кредит за населението, с което то да може да покрие разходите си по билетчетата за дядото на Н.В.
Н.В. пак си е купил народната любов, което произвежда още едни щастливи спомени за народа и Н.В.