Tahiti - остров Бора-Бора
Лиско, наистина ли е толкова хубаво на Таити и Бора-Бора? Извън туризма, как живеят местните хора?
Мечта ми е да отида там от дете заради разказите на Джек Лондон за Южните морета. Засега събирам пари и време.
Цигу, Таити наистина ми се видя като рая на земята, но Бора-Бора беше един от "най-обикновените" острови в сравнение с другите на които бяхме. Френска Полинезиа ме спечели завинаги с красотата си. Хората...,хората там са усмихнати, истински усмихнати и щастливи. И толкова много им личи това, че неусетно те грабва настроението им, спокойствието им и обикновеният им живот. Все едно си попаднал в оазис насред пустиня (не съм била в пустиня де). Точно на отсрещната страна (от другата страна на пътя) на скъпите колибки в океана със стъклени подове са малките къшички или колиби на местните жители. Пътя до тях е черен, кокошките си кълват ( и някакви други домашни животинки имаше) но рядко виждах някой да седи, просто така пред къщата си и да си почива:) Жените работят повече от мъжете но пък на мъжете е отредено да се върнат с улов и храна в къщи. Децата им са като картинки. Толкова красиви деца на едно место не бях виждала.
Навсякъде е чисто, нищо че е кално когато вали дъжд, а там си вали за удоволствие. Има дъги в изобилие, чак ти омръзва да си вадиш апарата всеки път.
На мен най-много ми хареса остров Моореа и Раятея. Благодарение на работата на съпруга ми, бях цял месец на кораба и обикалях много (с колело ) по островите от сутрин до вечер.
Заслужава си да подишаш влажния и тежък въздух, после ти липсва дори:)
Аз прочетох книгата на Тур Хайердал "Кон-тики - със сал през южното море" след като се прибрах оттам и се чувствах във всяка страница:)
Извинявам се, увличам се винаги когато си спомням за пътуванията си. Това ми е такава страст, че мога да живея по летищата съвсем спокойно:)